Да ти плащат за нищоправене?

Безусловният базов доход, наричан и универсален базов доход (на англ. Universal Basic Income), обикновено е държавна програма за месечно плащане на твърда сума, което да покрива основните разходи на хората за живот и замества заплатата или обезщетението за безработица. Той се предоставя на всички граждани, независимо дали работят, или не.
Базовият доход не зависи и от осигуровките. За някои може да е сбъдната мечта, за други - утопия. Трети навярно се питат: "А какво да правя, ако няма да работя?" Мнозина биха се запитали: "Щом държавата има толкова много пари, та да плаща безусловно на гражданите, защо по улиците има толкова бездомници и просяци?" Няма ли базовият доход да унищожи всички стимули за учене, образоване, стремеж за кариерно израстване и пр., няма ли да доведе до допълнителен недостиг на умения?
От друга страна, не е ли по-добре вместо помощи, един безработен на получава гарантиран базов доход? Няма ли да намали огромните различия в доходите на хората? А как се отразява на психичното здраве на човек години наред нищоправене? И още десетки и стотици въпроси. А и да не забравяме хубавата българска поговорка: "Който не работи, не трябва да яде".
От друга страна нашенецът би казал: "Държавата ни се скъпИ да плаща обезщетения за майчинство, безработица и пр., за които сме внасяли осигуровки, та базов доход ли ще ни плаща?" А и нашенските управници обичайно опорочават всяка добра идея.
Напоследък все по-често се говори за гарантирания базов доход, като едно от обясненията е във все по-широкото разпространение на изкуствения интелект във все повече сфери на икономиката. През 2017 г. по време на конференция в Дубай дори Илън Мъск обяви подкрепата си за универсален базов доход, тъй като "автономните технологии ще засегнат работните места".
Навярно страхът, че "компютрите/технологиите ще заместят хората и ще ги оставят без работа" са пресилени. Все пак, не сме в началото на XIX в., когато английски тъкачи чупят машините, за които вярват, че им отнемат заплатите и работните места. Безспорно навлизането на изкуствения интелект ще има (а и вече има) ефект върху труда. И все пак, днес знаем, че изкуственият интелект не може да замести човешката интелигентност, нито изобретателност (или, както е модерно да я наричаме - креативност). Нещо повече, немалко хора на изкуството например, твърдят, че изкуственият интелект увеличил неколкократно продуктивността им и им остава свободно време да осъществяват и други свои проекти. Със сигурност това може да се твърди за много области в живота.
От една страна гарантираният основен доход би намалил щетите върху определени категории работници от по-интензивното навлизане на изкуствения интелект. От друга страна, сам по себе си базовият доход е своеобразна заплаха за свободата на избор на работа и стимулирането на знания. Но има и трета възможност: базовият доход да даде спокойствие на хората те да разгърнат потенциала си и да го насочат към неразработени ниши.   
Факт е, че през последните години във все повече държави или общности се провеждат експерименти за влиянието на гарантирания основен доход върху поведението на хората, покупателната им способност, финансовата им стабилност, сигурността за препитанието и др.
И още нещо: въпреки че базовият доход не може да реши всичките ни здравни и обществени проблеми, със сигурност има дискусия, че той може да бъде част от решението във времена на икономически трудности. Ще съумеят ли държавите да изработят подходяща схема за основни доходи?

Историята

Идеята за минимален доход на всички членове на определена общност, гарантиран от правителството, е много по-стара от конкретната и радикална идея за универсален базов доход. Един от първите мислители, заговорили за подобен доход, е Томас Мор (1478-1535) в своята "Утопия" от началото на XVI в. Там се разказва, че всички жители на Утопия имат достъп до адекватни средства за препитание, предоставени в натура, но, забележете, съчетани със задължителен труд. Това не е точно безусловен/универсален базов доход, но се прокрадва идеята, че "осигуряването на средства за препитание на бедните, би било по-проницателен начин за борба с кражбите, отколкото осъждането на крадците на смърт, което има неприятния страничен ефект от увеличаването на процента на убийствата".
Във вековете тази идея не спира да се развива.
Едва през ХХ в. базовият доход става истински предмет на дискусия, като в междувоенните дебати в Англия получава различни названия - "социален дивидент", "държавен бонус", "национален дивидент". През 60-те и 70-те години идеята е преоткрита в САЩ, а в края на 70-те и началото на 80-те години започва активно да се обсъжда в няколко страни в Северозападна Европа.
През 1986 г. е основана Европейската мрежа за основен доход (Basic Income European Network-BIEN). Тя има за цел да служи като връзка между хора и групи, ангажирани или интересуващи се от основен доход, предоставян безусловно на всички на индивидуална основа, без проверка на доходите или изискване за работа, както и за насърчаване на информирана дискусия по темата.

Опитът

Досега са правени немалко опити чрез ограничени програми да се приложи универсалният базов доход. Във втората половина на януари т.г. Федералната резервна банка на Минеаполис (една от 12-те банки в системата на Федералния резерв на САЩ) публикува резултатите от пилотната програма за гарантиран основен доход. След 1 година плащания на основен доход от 500 щатски долара на месец за жители на Минеаполис с ниски доходи, хората подобряват финансовата си стабилност, продоволствената сигурност и психологическото здраве, но плащанията имат смесен ефект върху жилищната стабилност и нямат отрицателни ефекти върху предлагането на работна ръка, е един от основните изводи в публикувания доклад. Инициативата е от 2021 г. на градските власти на Минеаполис, като използва федерални фондове за подкрепа на пандемията. Според програмата по 500 долара месечно ще се дават на 200 домакинства с ниски доходи в продължение на две години. След една година GBI създава измерими подобрения в живота на хората. След първата година на действие на програмата сред произволно избраните получатели се отчита, че в сравнение с домакинствата със същия материален статус от същите райони на града, които не са получили плащания, 200-те домакинства имат:
- по-добро психично здраве
- по-стабилни финанси
- по-висока продоволствена сигурност.
В контролната група били включени 230 семейства с ниски доходи от същите райони на града, които получавали малки суми само за попълване на анкетните карти.
Важно е и едно от заключенията на експертите от Минеаполис: Простите изчисления показват, че

една национална програма би била много скъпа

Това не е единственият опит. Подобни има и на Стария континент.
 
Финландия

проведе първия в Европа национален експеримент с гарантиран базов доход, подкрепян от правителството. Двугодишната схема през 2017 г. и 2018 г. предвиждаше плащаше на 2000 произволно избрани безработни в цялата страна редовен месечен доход от 560 евро без задължение да търсят работа и без намаляване на тяхното плащане, ако са приели трудов ангажимент. Идеята беше дали гарантираният доход може да насърчи хората да поемат и нископлатена или временна работа, без да се боят да загубят обезщетения. Според изследователите от Хелзинкския университет "получателите на основен доход са били по-удовлетворени от живота си и са изпитвали по-малко психическо напрежение в сравнение с контролната група".
Все пак, и във Финландия въпросът за ползата от универсалния базов доход остава без категоричен отговор. Според някои анализатори за провала на експеримента спомогнали политически маневри и бюрократична съпротива, но най-вече "широко разпространените социални норми за работа и справедливост". Все пак, окончателно решение дали да се въведе помощта на национално ниво, или да се облекчи системата на социално подпомагане, навярно ще се вземе след задълбочен политически дебат, смятат някои експерти. Макар че още през 2017 г. преди началото на експеримента бе пресметнато, че 11 млрд. евро годишно за 5,5 млн. безработни ще бъде непосилна тежест за държавата.
Година по-късно

в Германия

се провежда програма с универсален базов доход от 1200 евро на месец. Четири от пет души, участващи в експеримента получават базов доход, но и работят. В проекта, който е от юни 2021 до май 2024 г., участват 122 души. Резултатите се очакват, но според казаното в междинни интервюта засега е ясно, че за част от получаващите базов доход това е шанс за ново начало, за осъществяване на отдавнашни идеи и дава свобода на хората.  
Изпробването на двугодишната програма за универсалния базов доход започна на 1 януари 2023 г.

в Каталуния

и ще продължи од 31 декември т.г. Пилотната програма на автономната испанска област предвижда на около 5 хил. души от цяла Каталуния да се предоставя помощта. Тук идеята е да се проучи как общността като колективна сила ще реагира на предоставянето на основния гарантиран доход. Пълнолетните участници в проучването ще получават по 800 евро всеки месец, а непълнолетните - по 300.
Социалните учени отдавна са изследвали ефектите от подобни програми и са открили редица ползи - от намалени нива на стрес до подобрена консумация на храна и дори по-малко отпадане от училище.
В средата на 2016 г.

швейцарските гласоподаватели отхвърлиха

с голямо мнозинство (77%) предложението за въвеждане на гарантиран базов доход за всички. Само 23% го подкрепят. Предложението предвиждаше възрастните да получават безусловен месечен доход, независимо дали работят или не. Лагерът на привържениците бе предложил месечен доход от 2500 швейцарски франка (2555 щ.д.) за възрастни и 625 швейцарски франка за всяко дете. Швейцария бе първата страна, в която се проведе подобен вот.

Англия

също опитва. Пилотният проект е за 2 години и в него ще участват само 30 души, които ще получават месечно 1600 лири. Преди пандемията в Обединеното кралство са живелия около 14,5 млн. души, от които около 4 млн. деца. Смята се, че мнозина от тях пропускат така необходимата държавна подкрепа поради често объркваща и стресираща социална система.

В България

У нас също отдавна се говори за универсалния базов доход, но големият въпрос си остава: "Възможно ли е да се осъществи у нас идеята за универсален базов доход, с който част от гражданите да живеят без да работят?"
Задълбочен анализ пред дни представи главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев.
Според синдиката необходимостта от осигуряване на базов доход за част от обществото е продиктувана от грижата за човека и запазване на устойчивото общество и обществения ред, чрез четирите "Б" – борба срещу безработицата, бедността и бунтовете.
Анализът на синдиката показва, че при 3,7 млн. активно население у нас, около 3 млн. са заетите. Остават около 700 хил. души (без студентите и пенсионерите са около 600 хил.) които "системата не ги брои". У нас към момента студентите с българско гражданство са около 0,2 млн.души, а работещите пенсионери – около 0,1 млн. Така фактическите и математически безработните (без договор или самоосигуряване) са около 16% от хората в активна възраст. Ако се приеме, че дори половината от тях работят на черния пазар, то пак хората без работа ще са 8% от хората в активна възраст, тоест около 300 хил. души, а според официалната статистика безработните у нас са около 130 хил. души.
Анализът на Кацарчев показва, че, ако всички 600 хил. души бъдат включени в програма за универсален базов доход и той е 1000 лева на месец, което е повече от минималната заплата (бруто 933 лв., нето - 724 лв.), то месечно ще са необходими 600 млн. лв., а годишно - 7,2 млрд. Сумата ще представлява 3,5% от БВП за 2024 г. и изглежда, че към днешна дата и според настоящото състояние на българската икономика това е непосилно за държавата. Още повече, ако се приеме доходът да е 1500 лв. - колкото се необходими за сносна издръжка на сам живеещ човек, сумата става още по-непосилна за държавата ни. Така че, според синдиката, универсалният базов доход може да се прилага първоначално единствено за най-засегнатите социални групи и то, при условие че сумата гарантира разходите за живот и не е по-голяма от минималната заплата, което би я обезсмислило.
Преди време основателят на ИПИ Красен Станчев коментира, че ако гарантираният основен доход е например 100 лв. на месец, няма да има никакво значение, но ако е на равнището на минималната заплата, "маса хора ще престанат да работят". Според него базовият доход може да причини и нови проблеми с допълнителна миграция и "засилване на националистическото мислене в обществото".  
Иначе благосъстоянието на хората в България не се подобрява, категорични са от КТ "Подкрепа", позовавайки се на данни от БНБ.
Така или иначе, според експертите към днешна дата идеята не е приложима в България.