Безсмъртни
/ брой: 184
Асен Разцветников
Още димят незагаснали клади,
ножът все още е остър и стръвен -
още над мъртвите степи припадат
дни на безумства и нощи на кърви.
Но - обгорени със въглен и пламък,
пили възторзи и черна невера,
ние отново издигаме рамо
и градовете отново треперат.
Мишците ни са твърди и здрави,
плещите - камък и черна земя са!
Ний сме безсмъртните мургави мравки,
ний сме милярдната жилава маса!
Ний ще преминем могъщи и горди
през трапища и гробове безкръстни -
и, разрушили железните порти,
ний забранения плод ще откъснем!