Бездушието ни убива
/ брой: 28
Альона НЕЙКОВА
Казват, че мъдрите хора извличат поука от грешките на другите, умните - от собствените си пропуски, а глупавите не се учат нито от своите, нито от чуждите гафове. От кои сме ние? Всеки може да открие отговора на този въпрос, анализирайки нелицеприятните примери, в които си проличава отношението към най-ценното - живота.
Хиляди споделяния в социалните мрежи и безчет коментари предизвика страховитата случка, преживяна от баща на 6-годишно момче от Пловдив. След като на бегом го е завел в спешното, понеже си е спукал главата, бил посрещнат на рецепцията с... "ще изчакате"! Тъй нареченото медицинско лице не се е трогнало нито от кървавите дълбоки рани по черепа на детето, нито от ужаса в очите на безпомощния родител. След като по-късно все пак бил насочен към лекарски кабинет, пред който чакали още трийсетина души, Петър Янев напуснал болничното заведение и потърсил помощ в частна клиника, където синът му бил поет веднага.
Мислите ли, че 30-те лева, които е платил там, не би ги дал и в държавната болница, ако му ги бяха поискали, стига да направят за детето му най-необходимото?
Въпросът обаче не е в парите. А в пълното бездушие и липсата на елементарна човещина, съчетана с професионално нехайство.
За щастие, този случай не взе жертви. Но за пореден път пределно ясно показа, че дори когато медицината не е безсилна, със сигурност може да ни убие безразличието.
По коравосърдечност ли се наемат на работа онези, които първи посрещат пациентите, постъпващи в лечебните заведения на България? Медицинската униформа не превръща никого в Господ, но болните неволно се уповават най-напред на хората, които трябва адекватно да преценят степента на възникналия по една или друга причина риск за здравето им.
За съжаление, се разбра, че 58-годишна жена със съмнение за мозъчен кръвоизлив е починала, след като в няколко столични болници отказали да я приемат. Когато все пак я хоспитализирали и оперирали, се оказало, че е твърде късно...
Не са толкова далеч в миналото и случаите, когато линейки с пациенти, заразени с КОВИД-19, бяха принудени да обикалят от единия край на града до другия и да чакат с часове да се намери свободно легло или да им се окаже помощ.
Докато здравните институции у нас умуват има или няма ясно разписани правила за спешен прием в лечебно заведение, докато се дават указания какви да са в бъдеще, на всеки здравомислещ човек отдавна е пределно ясно, че ЕГН-то е последното нещо, което трябва да се изисква при ситуации, застрашаващи живота - независимо дали на деца или на възрастни.
Явно случаят с починалата жена във Враца нито ще е първият, нито, уви, последният. Светкавично се забрави и тотално се неглижира, преди да е изсъхнала земята на гроба й.
Какво друго, по-страшно от най-страшното, е необходимо да ни се случи и така да ни разтърси, че да се върне хуманността? И най-силно тя да се усеща именно там, където всеки ден лекарите губят, но и спасяват много хора.