Слаби социалисти - силни популисти

Който си мисли, че Евросъюзът - това е Брюксел, се заблуждава. Евросъюзът са 27-те страни членки, и това, което се случва в тях, е много по-важно от събитията в евроинституциите.
За последните два месеца се проведоха избори в Унгария, Великобритания, Чехия, Холандия, Словакия и Белгия. В последните четири страни още не са формирани правителства, но политическите процеси вече оставят отпечатък върху непрекъснато променящата се архитектура на Европа.
В Чехия и в Словакия победиха социалистите. В смисъл, че партиите, спечелили най-много гласове, са социалистически. Но и в двете страни ще управлява десницата, защото социалистите не можаха да намерят съюзници, с които да съставят правителство. Затова "победителите" ще са в опозиция.
Впрочем пресата в Чехия и Словакия коментира, че лидерите на социалистите в тези страни Парубек и Фицо са останали без съюзници заради присъщата "арогантност" на управлението им, на партиите им, а също в личен план. Може би повод за размисъл?
Мои приятели англичани са безкрайно учудени от случилото се в Чехия и Словакия. Във Великобритания имаше също вариант лейбъристите да управляват с либералите, още повече че Гордън Браун имаше право първи да се опита да състави правителство. Но коалиция, която изключва партията, спечелила най-много гласове, а именно консерваторите, се оказа неприемлива за британската общественост. Пресата на острова писа, че това би било "коалиция на лузърите", на победените.
Така или иначе, кои са лузърите е ясно. Увеличи се броят на страните, в които управляват десноцентистите. В ЕС само Испания, Португалия и Гърция останаха със социалистическо управление, а може да се прогнозира, че скоро ще остане една гола Гърция. Икономическата криза удари най-силно социалистите, защото общественото мнение в Европа е убедено, че не ги бива като икономисти. Сериозен имиджов проблем и вероятно друг повод за размисъл.
Белгия сякаш се опитва да опровергае тази теза, но само на пръв поглед, защото това е страната на сюрреализма. Във френски говорещата Валония наистина социалистите спечелиха най-много гласове, 13% повече, отколкото на предишните избори. Има дори голяма вероятност техният лидер Елио Ди Рупо да е следващият министър-председател.
От друга страна обаче, в по-голямата по население и по-богата Фландрия, където се говори холандски, спечели сепаратистката партия НВА на Берт Де Вевер. И в двете камари на белгийския параламент Де Вевер ще има най-много депутати, а Елио Ди Рупо ще стане премиер само ако му играе по свирката.
Барт Де Вевер не е най-яростният сепаратист в Белгия, но е най-умният. Сепаратистите във Фландрия усетиха това, поради което имаше голям отлив от много по-радикалния Вламс Беланг и Листата ДеДекер. Де Вевер иска разделянето на Белгия, но не революционно, а стъпка по стъпка, в продължение на няколко години, за да бъде максимално защитен фламандският интерес. Една от най-успешните карикатури в белгийската преса показва Елио Ди Рупо, който казва на Де Вевер: Аз ще бъда първият премиер франкофон-социалист на Белгия. А Де Вевер му отговаря: Аз пък ще бъда последният. 
И колкото по-слаби са социалистите, толкова по-неконтролируеми стават центристите и десноцентристите. В Холандия ксенофобската Партия на свободата на Герт Вилдерс завоюва трето място на изборите и получи 24 депутати в 150-членния парламент. Най-стряскащото е, че Марк Руте, лидерът на либералната партия ВВД, спечелила изборите, изобщо не изключва коалиция с Вилдерс.
Европа няма никакъв механизъм, който да я предпазва от антидемократични залитания в страните членки. Ако имаше, вече щеше да е реагирала на случващото се в Унгария, където управляващата партия Фидес, член на Европейската народна партия, прие закон, целящ да бъде дадено гражданство на милиони етнически унгарци, живеещи в други страни. Лидери на Фидес даже говориха за "мирна промяна на граници", за население на Унгария от 15 милиона (сега унгарците са точно десет милиона), за отхвърляне на Трианонския мирен договор и прочее чудеса.
Словакия вече реагира, защото има 500 000 етнически унгарци и се чувства заплашена. Румъния обаче, която има милион и половина, си трае. Защо? Защото Бъсеску има точно същите намерения спрямо молдовците.
Ключът на пъзела Европа е в столиците. Включително и в нашата.
Може да сме малки, но и царят на популистите Берлускони каза, че ни завижда за някои работи.
Например за това колко ни е слаба опозицията.