"И кво от това?" или Развитият ни капитализъм е съвсем като развития ни социализъм

Стана модерно всяка година около 10 ноември да се публикуват разсъждения за тази важна дата. Спомнят си и разсъждават главно дисидентите. Ама то пък много дисиденти се появиха след 10 ноември! Да се чудиш как при толкова много дисиденти Живков се задържа над трийсет години на власт!
Тези хора, разбира се, сега имат право да разказват спомени и да правят оценки. Дето се вика - нали за това са се борили! Но си помислих - що пък и аз да не разкажа някой и друг спомен и да не направя някое и друго разсъждение. Нищо, че не съм бил дисидент!
И така... Новината, че Десети ноември е дошъл, ме завари на десети ноември в заведението "Волга-Волга" на софийския булевард "Дондуков". Дотърча тогава един от намираща се наблизо столична редакция и каза, че БТА е съобщила, че Тодор Живков е подал оставка и за нов генерален секретар е бил избран Петър Младенов. "Айде, бе!" - казахме ние. "Да, бе!" - каза колегата. И не само каза, ами и показа информацията от телекса - черно на бяло.
Брех, мааму стара! Пихме набързо по още едно и всеки хукна към къщи, да зарадва семейството.
Аз хванах такси. Качих се в таксито и - веднага на шофьора: "Пусни радиото! Тодор Живков падна!" Шофьорът ме погледна вяло и рече: "И кво от това?!" Вцепених се! Явно не ме е чул добре! "Бе, пусни радиото, бе! - повторих. - Тодор Живков падна, разбираш ли???!!!" Обаче и той си повтори неговото: "И кво от това?!"
Реших, че имам работа с олигофрен, дебил и кретен и се примирих - не поисках повече да пуска радиото.
От другия ден, както е модерно да се казва сега, България вече не беше същата. Първи свободни митинги. Първи опозиционни вестници. Първа кръгла маса. Първи стачки. Член първи - аут. Първи свободни избори. Първи ликвидационни съвети. Първи реституционни закони. Първи кифлени милионери. Първи частни банки. Първи финансови пирамиди. Първо срутване на финансовите пирамиди. Първи фалит на частните банки. Първи приватизационни сделки. Първи далавери с приватизационните сделки.
После започнаха вторите, третите... И така нататък.
От тогавашния десети ноември минаха двайсет и четири години. Е, не ви ли идва наум да попитате като онзи шофьор на такси: "И кво от това?!"