Баталиите между ЦРУ и ДС

След като в миналия брой на рубриката разказахме за някои първи стъпки на съветското НКГБ в България след 1944 г., сега нека хвърлим поглед и към "любопитството" на ЦРУ към нас. Пък и на нашето към тях. И днес, десетилетия след жестоките битки, които са водили помежду си българските и американските спецслужби във втората половина на миналия век, тази страница стои едва открехната. Един от малцината, който се занимава с все още горещата тема, е проф. Йордан Баев, който в своите изследвания изнася изключително интересни и за специалистите, и за широката публика факти. Може определено да се каже, че пред тях романтичната дейност на Джеймс Бонд и Авакум Захов изглежда като играчка-плачка в детска градина. В това читателят ще се убеди, когато разгърне най-новата книга на проф. Баев, посветена на битките между американското и българското разузнавания, няколко страници от която ви предлагаме днес.

В тях се открояват десетки портрети, понякога само с по няколко щриха, на големи български и американски разузнавачи. За повечето от тях се знае по нещичко, но в своя труд проф. Баев разгръща строго секретни доскоро документи за тяхната дейност. Например - за Райко Николов, вербувал Шарл Ерню, бъдещия военен министър на Франсоа Митеран, и за още много други бойци на тихия фронт, воювали по цял свят с неприятелите на родината. Невероятно днес изглежда проникването в чуждите посолства в София, непристъпните им супер секретни сейфове са отваряни като на майтап. Чрез "оперативно-техническо мероприятие" от сейфа на военния аташе в посолството на Франция например са заснети над 17 000 фотокопия от документи.

И за балет дори става дума. Оказва се, че именитата съветска балерина от 30-те и 40-те години на миналия век Марина Семьонова, "гастролира" години по-късно на "българска сцена", но зад декорите й, защото е една от големите съветски разузнавачки, изпратена по служба у нас...

"Американското разузнаване и България (1944-1991)", проф. Йордан Баев, изд. "Изток-Запад", 2021 г.

Из Трета глава 1960-1969

...Според личните свидетелства на Ричард Столц, дейността му като първи представител на ЦРУ в София в периода януари 1960 - декември 1961 г. не е била свързана с вербуване на агенти или провеждане на тайни операции, а преди всичко със събиране и анализ на сведения за България по политически, икономически и военни въпроси. Той отбелязва също, че е имал възможност често да пътува из страната, а контролът и наблюдението от страна на българските органи за сигурност не са били постоянни и прекалено натрапчиви. По-нататъшната разузнавателна кариера на Ричард Столц включва изпращане в посолството в Москва в качество на старши представител на ЦРУ (където през януари 1965 г. е обявен за персона нон грата)...

Скоро след назначаването на първия военен аташе на Съединените щати в България подполковник Едуард Клиъри... в края на декември 1960 г. от Второ управление на ДС на два пъти изпращат в РУ-ГЩ придобити материали от кореспонденцията на американския военен аташе. Сред документите са учебни материали, инструкции и директиви от Министерството на отбраната и командванията на сухопътните и военновъздушните сили на САЩ, както и списък със сухопътни, морски, въздушни и ракетни американски бази в целия свят... Според оценките, получените сведения "спомагат за разкриването на голяма част от дислокацията на американските въоръжени сили, включително и на тези, които се числят в състава на НАТО и са базирани в Европа и нашите съседни страни Турция и Гърция".

В съответствие със секретно решение Б-1 на Политбюро на ЦК на БКП от 14 януари 1960 г. по доклад на министъра на вътрешните работи от 23 ноември предната година в началото на 60-те години се активизира разузнавателната и контраразузнавателна дейност на Държавна сигурност "по американска линия". Проведени са нови тайни операции по проникване в американските разузнавателни центрове в Атина и Истанбул и техни подразделения в Измир и Кавала, а в същото време са предприети контраразузнавателни операции срещу представители на легацията на САЩ в София...

През 1960-1961 г. например са осъществени три... срещу дипломатическите мисии на САЩ в София и Москва. Агентката на КГБ Семьонова е изпратена в София да възстанови близките си контакти с ръководителя на легацията на САЩ Едуард Пейдж, когото тя познавала отблизо от времето на неговия мандат в Москва в годините на Втората световна война (Пейдж лично превежда при някои от срещите на американския посланик Аверил Хариман със Сталин и Молотов през 1943-1944 г.).

Балерината Марина Семьонова

Марина Семьонова е една от изявените звезди на Болшой театър през 30-те и 40-те години на ХХ век... В спомените на бившия началник на отделение в четвърто управление на НКВД Зоя Воскресенская (Рибкина) се споменава, че през 1941 г. примабалерината е използвана като прикритие по време на осъществяване на контраразузнавателна акция в Посолството на Третия райх, седмици преди нападението на нацистките войски срещу Съветския съюз. След 1952 г. Семьонова се отдава изцяло на преподавателска дейност и подпомага утвърждаването на плеяда талантливи балерини, между които Майя Плисецкая и Наталия Бесмертнова. Удобен предлог за организиране на визитата ѝ в България е оказване на методическа помощ за развитието на българския балет.

Според докладите на българското контраразузнаване, резултатът от "операцията" по възстановяване на контактите между Семьонова и Едуард Пейдж са "обнадеждаващи". Това се вижда от два отчета за сътрудничеството с ВГУ-КГБ през 1961 г. Различни обаче са свидетелствата по същия случай на Ричард Столц. Той разказва в свои спомени, че пълномощният министър Едуард Пейдж му разказал в поверителен план за изненадващата среща със своята бивша близка приятелка от Москва. Когато се срещнали, тя веднага признала, че е изпратена от КГБ, но че нейните намерения са били само да се възползва от възможността да го види отново и да постои известно време извън СССР...

В съобщение от София до Лубянка се отбелязва, че личността на агент на Държавна сигурност с псевдоним Бистра предизвиква повишен интерес у представителя на ЦРУ в София. Този псевдоним всъщност е за дъщерята на екзекутирания през 1942 г. като "американски шпионин" деец на БЗНС инж. Георги Вълков. Още в края на 50-те години неговите деца Ивайла и Виктор (псевдоним Пенчев) са вербувани от българското контраразузнаване по "английска и американска линия" с основателно предположение, че с тях е възможно да се свържат представители на разузнавателните служби на Великобритания и САЩ. В тези години Ивайла Вълкова вече се проявява като обещаващ журналист с широка култура. Бистра е насърчена да затвърди контактите си със Столц. След предварителна договореност с КГБ, през 1961 г. тя е изпратена за една година в Москва като кореспондент на "Земеделско знаме" с цел да използва предишните си връзки и да установи контакт с някои дипломати от посолството на САЩ в СССР. Съвместната операция е замислена през ноември 1960 г., когато българският министър на вътрешните работи Дико Диков уведомява председателя на КГБ Александър Шелепин за придобита чрез Бистра секретна информация относно предстояща координационна среща във Виена на работещи в източноевропейските страни американски "дипломати". В срещата в австрийската столица щели да участват от легацията в София Ричард Столц и консулът Хари Шлаудеман...

Ивайла Вълкова

Виктор Вълков

Характерен е един доклад на българското контраразузнаване (Второ управление на ДС), препратен до министъра на отбраната генерал-полковник Добри Джуров. В документа се посочва, че в дните на Кубинската ракетна криза (октомври 1962 г.) по инструкция от американския разузнавателен център в Истанбул военният аташе в София полковник Едуард Клиъри провел серия от конфиденциални съвещания с военните аташета на Великобритания, Франция, Италия, Гърция и Турция с цел координиране дейността по събиране на разузнавателни сведения за въоръжените сили на България и евентуалното движение на съветски войски на Балканите. Особено внимание се обръща върху добиване на данни за дислокацията на ракетните поделения на българска територия... 

В приложена към решението справка за консула Шлаудеман се твърди, че през лятото на 1961 г. е вербувал бившия журналист в Димитровград Христо Николов със задача да предостави сведения за урановата мина в Бухово, през юли 1961 г. получил "клеветнически сведения" от друг български гражданин и отделно изпращал писма до близки на "изменници на родината" с "подстрекаване" към тяхно изселване в САЩ...

Случаят "Райко Николов" повдига въпроса за наличието на резидентура на българското разузнаване в Съединените щати... Райко Николов е първият кадрови служител на Първо управление на ДС, който пристига под дипломатическо прикритие във Вашингтон през октомври 1959 г. (псевдоним Драгов). Той вече има успешна разузнавателна мисия в Париж (псевдоним Виноградов), където е успял през 1953 г. да привлече за сътрудничество обещаващия млад журналист Шарл Ерню, бъдещ министър на отбраната на Франция при правителството на президента Франсоа Митеран. След разкриването му от ФБР Райко Николов напуска разузнавателното управление през 1963 г. и се отдава изцяло на дипломатическа кариера, включително като посланик в Кувейт, Белград и Рим и ръководител на българската мисия към службата на ООН в Женева.

...Общо за този период в Съединените щати са изпратени 23-ма офицери от българското външнополитическо разузнаване, двама от които по-късно достигат до заместник-началници на ПГУ - Любен Гоцев (Ленков) и Тодор Бояджиев (Кисимов).

Първоначално основните задачи, поставени от "Центъра" в София, са в две направления - придобиване на външнополитическа и контраразузнавателна информация. По първото направление усилията са насочени към получаване на сведения за политиката на САЩ към България и социалистическите страни, военностратегическите планове на НАТО и вътрешнополитическата обстановка в Съединените щати. По второто направление (КРО) се събират сведения за американските разузнавателни и контраразузнавателни служби и техни филиали и оперативни центрове в Европа, както и за радио "Свободна Европа" и организациите на "вражеската емиграция", главно БНК и БНФ. От 1967 г. се активизира и дейността на отдела за научно-техническо разузнаване (НТР), чиито сътрудници са под прикритие на служители в търговското представителство в Ню Йорк или "специализанти" в академични и бизнес организации.

...През втората половина на 60-те години се появяват и първите случаи на "подход" от страна на ФБР и ЦРУ с цел вербуване на български дипломати, сред които се оказват и оперативни работници под прикритие...

...В НАТО внимателно събират и анализират всяка налична информация за характера и обхвата на провежданите многостранни военни учения на Варшавския пакт. Показателни са например "ситуационните анализи" на Изследователския отдел в радио "Свободна Европа" за провежданите съвместни учения между съветската, румънската и българската армия на територията на НРБ и в прилежащата акватория на Черно море. В информациите специално се съобщава за присъствие на министрите на отбраната и висши офицери от другите страни - членки на Варшавския договор, както и оценки на главнокомандващите ОВС маршал А.А. Гречко и маршал И.И. Якубовски при разбора на приключилите оперативно-тактически или командно-щабни учения...

*  *  *

Най-известната съвместна контраразузнавателна операция на КГБ и ДС от 60-те години е свързана с разкриването на важния агент на ЦРУ Жорж Дювал. След сигнал от съветска страна за изтичане на особено ценна поверителна информация от българската мисия в ООН относно съветските намерения и политически цели през 1961 г. във Второ управление на ДС е проведено секретно разследване. Сред разследваните (в списъка под №5) е и заместник ръководителят на мисията на НРБ в Ню Йорк Асен Христов Георгиев... На 16 май 1962 г. отделът за външно наблюдение на ДС прихваща писмо до Асен Георгиев, пуснато от консула в легацията на САЩ в София... Томас Блякшир, установен кадрови разузнавач на ЦРУ...

След няколко месечно проследяване и консултации с КГБ на 8 септември 1963 г., по време на уредено посещение на Георгиев в Москва, той е арестуван в хотел "Метропол" от специален екип, изпратен предния ден от София. Към българския екип са прикрепени допълнително 80 оперативни работници на КГБ...

На 31 декември 1963 г. Асен Христов Георгиев е осъден на смърт и присъдата е изпълнена четири дни по-късно, след като Президиумът на Народното събрание отхвърля молбата за помилване...

 *   *   *

Сред най-известните "шпионски афери" от началото на 70-те години, макар и косвено свързана с ЦРУ, е арестът на д-р Хенри Натан Шпетер. В документите по неговото следствие се твърди, че е бил заподозрян в "нерегламентирани контакти" и издаване на "съветски военни обекти" още през 1945-1946 г. когато е бил преводач към Съюзната контролна комисия... Д-р Шпетер е научен работник в Икономическия институт на БАН и съветник в Министерския съвет... След няколкомесечно наблюдение, през ноември 1973 г. е арестуван от органите за сигурност при опит да изнесе в чужбина 1500 страници секретни аналитични материали... Осъден е на смърт, но присъдата му не е изпълнена... Самият Шпетер след 1990 г. в изявления пред журналисти твърди, че бил освободен поради застъпничество от страна на израелското правителство, "световното обществено мнение" и авторитетни личности като Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински. В същото време през март 1993 г. Върховният съд в България отхвърля молбата му за отмяна на издадената присъда и той изобщо не се завръща в София до кончината си през 2009 г. 

*   *    *

Твърде интересен документ - информация, изпратена от от началника на на българското контраразузнаване ген. Георги Аначков до Тодор Живков в края на октомври 1981 г. - пресъздава съдържанието на прихванато писмо на Джак Пери до наследилия го в края на 1981 г. на поста посланик на САЩ в София Робърт Бери...:

"Ти ще бъдеш заинтересован главно от това да се срещаш с българи и аз мисля, че знаеш пречките, които ще срещнеш по пътя си. Нужно е търпение...

В Министерството на външните работи както знаеш [Любен] Гоцев е добра връзка и мисля, че е свестен човек, с когото можеш да работиш. Умен и добър компаньон е и неговата съпруга, която е и изискана. Някои от нашите любимци са Александър Стрезов [началник на кабинета на Младенов] и неговата съпруга Илияна, говореща френски език... Измежду големците аз намирам [Андрей] Луканов като най-добър за водене на разговор. И [Огнян] Дойнов също намирам за добър. Веднъж се срещнах с [Тодор] Божинов и ти препоръчвам да се опиташ да се запознаеш с него. Данило Пурич (югославският посланик в България - б. Хр.Г.) казва, че той е бил изборът на Живков за министър-председател, но съветските ръководители са настоявали за [Гриша] Филипов). Разбира се аз не успях да посетя Филипов, но ти ще успееш. Аз намирам Станко Тодоров за необичайно любезен и се надявам, че ти ще му направиш още в началото посещение на новата му парламентарна длъжност. Аз споменах [Любомир] Левчев (председател на Съюза на писателите, очарователен човек и поет) и [Александър] Фол (министър на образованието, професор, специалист по Древна Тракия, внимателен човек) - и двамата измежду любимците на Людмила [Живкова]. Друг любимец е [Благовест] Сендов, заместник-председател на академията на науките, математик и необичайно внимателeн човек... 

Накрая аз разбирам, че основното ми чувство тук е било важността да не се пренебрегва България... Мисля, че заслужава да ѝ се отдели повече внимание в нашата политика и посолството трябва да бъде по-способно да служи на интересите на САЩ".