Време за мотори и време за пържоли с гъби

"Притеснителният Александър Яковлевич незабавно покани пожарния инспектор (в ролята Великият комбинатор Остап Бендер, б.а.) да обядват каквото дал Господ.
Този ден за обяд Господ бе дал на Александър Яковлевич бутилка зубровка, домашно приготвени мариновани гъби, ордьовър от херинга, украински борш с месо екстра качество, кокошка с ориз и компот от сушени ябълки".

       (Из романа "Дванайсетте стола" на
        Иля Илф и Евгений Петров)


Този ден в наше време с бай Йордан Младенов от град Сливница сме седнали двамата на трапеза по обяд, за да хапнем не "каквото Господ дал", а каквото веднъж и на нас се случи да ни даде... държавата. А държавата бе дала постна чорбица със зелен фасул и картофи и парче жилаво пилешко месо, полято с бял сос, който здраво намирисваше на машинно масло...
Въпреки това не мрънкаме, не се жалваме,  прихапваме смирено, а бай Йордан дори казва:
-    Абе, какво толкова, не е лошо, ама ще кажа на племенницата Таня да ми сготви пържоли с гъби - много хубави ги прави. Само че сега е страшно заета с едни французи.
Той се храни стегнато, по войнишки, само току за секунда спира и пак повтаря:
-    Не е лошо, ама ще кажа на племенницата Таня да...
В този миг навън се разнася страхотен вой, тътен и може би с 200 километра в час по булеварда прелита огромен мотор. Чак нашата могъща сграда се разтърсва, а ние едва не изпускаме лъжиците.
-    Е, това не е моторист! Стига! Старата школа не прави такива работи! Аз карам мотоциклети от 1963 година, без да спирам, книжката ми е издадена на 12 октомври, но дивата тупурдия никога не съм харесвал.
-    Я, че ти си шампион - 54-55 години! И сега ли караш?
-    О-о, ако ме видиш какъв японски мотор имам! Осми поред!
-    Имал си осем мотора?
-    Седем. Сегашният е осми.
-    И цял живот - мотоциклетист? Я разкажи.
-    Първия мотор купих още съвсем млад - Иж. Той нов, от магазина, но всъщност стар, ако тръгне човек да го сравнява със сегашните. Тогава "Мототехника" имаше магазин край София. Отивам аз и гледам пред магазина изваден един Иж - лъскав, сякаш точно мене чака, и тръгвам да го купувам. Добре, де, ама те ми казват: "Не може!" "Как не може, бе?" "Ами не може, защото е запазен!"  После разбрах, че един турчин дал рушвет да му го пазят. Много се ядосах - къде ги има тия - и се сетих, че доведох двама катаджии. Пък те гледат строго и казват на продавача: "Какво запазване, ей?! Щом една стока е влязла в магазина - няма запазване! Който извади пари и плати - той я купува!" И оня клекна - не посмя да се ежи на катаджиите. Та така взех първия си мотор и бях много щастлив.
-    А защо го смени?
-    Пуснаха на пазара нов модел, тогава реших, че е по-добър. Затова и вторият ми мотор пак е Иж.
-    Е, беше ли наистина по-добър?
-    Не. Ижетата много харчат и возят твърдо. Ако щеш,вярвай, но харчат колкото една лека кола! Да не кажа - и повече. Друсат, блъскат те отзад така, че задникът ти се натъртва и ако не си свикнал и не си бабаит, направо трябва да го налагаш със зелеви листа след дълъг път. Мотористът се мъчи на такава машина, не му е кеф да кара, пък и нашите пътища всеки ги знае какви са - ако не си отваряш очите на четири и не държиш мъжки кормилото, като нищо може да изпаднеш някъде.
-    На тебе случвало ли ти се е такова нещо?
-    Само веднъж. Но извадих късмет, отървах се, без да пострадам тежко.
-    Къде стана тази беля?
-    На Петрохан. Тръгнал бях за моето родно село Гюргич и на един завой въртя кормилото на ляво, но моторът въобще не ме слуша и започва да се пързаля като шейна - отиде чак в насрещното платно! Оказа се, че някакъв камион минал от тука и залял цялото шосе с меласа. Тя е нещо подобно на боза, на крем и който стъпи на нея, машината му става неуправляема. Ако идваше нещо срещу мен - аз право в него! Съдба - писано ми било да живея, даже крак не си счупих.  
-    А оня с камиона?
-    Не знам разбра ли какво е направил. Сигурно и други пострадаха като мен.
-    Кусурите на ижетата разочароваха ли те бързо?
-    Минах на Емзет - четвъртият, петият, шестият и седмият ми мотор са все емзетки.
-    И...
-    Виж, те са голяма работа: хем икономични, хем вървят мазно-мазно, хем отзад можеш да качиш втори човек и той да се вози меко, леко и да му е драго по пътя. Емзетките знаят какво да правят с втория човек отзад - те специално се грижат за него. Когато моторът ще кара двама души, водачът веднага включва допълнителна пружина за пътника и тя върши работата на амортисьор точно за задната седалка. Така товарът се разпределя равномерно по цялата дължина на мотора и не се чувства никакво друсане и никаква твърда возия. 
-    Ти си пробвал различни модели.
-    След ижетата всичките ми мотори са все емзетки. Най-напред 125 кубика, после - 250. Има едни Емзет трофи - и те са много добри. Седмият ми мотор беше Емзет трофи и само хубаво мога да говоря за него.
-    Кажи за последния.
-    Каквото и да ти кажа, все ще е малко! Чудна машина - японска! Ти сигурно не знаеш, но повечето мотори са двутактови. Това значи, че като наливаш бензин, трябва да сипваш и масло, като за всеки случай винаги си длъжен да носиш с тебе едно пластмасово шише с масло, защото понякога на бензиностанциите няма. А без да сипеш масло, не бива да се кара. При японския въобще забравяш за масла и за превключване на скорости. Той е четиритактов - като лека кола. И не само това - японците са му сложили автоматични скорости - караш и пееш!
-    Направо чудо на техниката!
-    Е, ти го улучи - чудо!
-    Каква марка е?
-    Сукида - скутер.
-    Колко харчи?
-    Абе, да ти кажа, вози... без пари. Излиза ти три лева на сто километра! Красив, елегантен, бърз - докато се огледаш, и той вече качил 80 километра, а ти не чувстваш скоростта.
-    Не е ли много скъп?
-    1800 лева струва. Бях наумил да си купя нов, девети, пак японски, ама този много ми харесва и се отказах. Но ако река... Пари винаги съм изкарвал - цял живот байо ти Данчо е миньор, багерист.
Той има 28 години трудов стаж в мина и като го питам какво точно е работил, обяснява, че с голям багер е отривал почвата, докато стигне до въглищен пласт. Тежък труд за мнозина, обаче той работи с мерак и всяка сутрин не тръгва за мината, без да се обръсне. Забави ли го нещо, попречи ли му, взима си самобръсначката, четката и крема и се обръсва в мината. Чак после се качва на багера, за да започне смяната.
С две думи - за него работата си е тържество и той се докарва като за тържество.
Казва ми и един виц за багеристи:
Началник назначил багерист в мината и започнал да го наблюдава. След два месеца го извикал и го нахокал: "Не ми харесва работата ти!"
А багеристът рекъл: "Като не ти харесва, що не си подадеш оставката?"
Много е горд с името си. Аз го закачам, че моето, Богдан, е по-хубаво, ама той не приема:
-    Йордан е най-хубавото българско име. Я, виж, Исус Христос е кръстен в река Йордан. Няма какво повече да говорим!
И понеже двамата имаме празник в един и същи ден - на Богоявление, на Йордановден, решаваме, че ще измислим план да изкараме не с каквото дала... държавата, а "каквото Господ дал".
Това го подсеща за пържолите - изглежда те не му излизат от главата, защото казва:
-    И непременно ще накарам племенницата Таня да сготви пържоли с гъби - тогава ще разбереш какво значи ядене.
Викам му на шега:
-    Ти ако се метнеш на японския мотор, ей къде е София, за половин-един час си тука, и започваме веселбата за Йордановден.
Той го приема сериозно и ми обяснява, че си има време за ядене на пържоли с гъби и си има време за каране на мотори и че трябва още търпение до пролетта, пък тогава...
-    Тогава къде ходиш най-често?
-    Ходя си в моето родно село Гюргич. Като се кача в Сливница на мотора, минавам през Монтана и след пет-шест села нагоре и наляво стигам Гюргич. Общо  140-150 километра път. Ама аз въобще не ги усещам. Подкарал съм вече 86-та година, а щом тръгна с мотора, се чувствам на 20!
-    Качваш ли и жената?
-    О, винаги. Тя сяда отзад и двамата слагаме каски. Едно време каските бяха кожени, но сега са други - имат шлем, и тия, дето разбират, казват, че уж са по-здрави от кожените и по-добре пазят главата, ако стане нещо.
-    Миналото лято ходи ли?
-    Всяко лято си ходя. Там имам къща, лозе, градина и веднага ставам земеделец. То постоянно си ме чака работа, даже не смогвам да свърша всичко, щото и жена ми вече я няма да помага. Сам съм и друго направя-ненаправя, най-напред гледам да оплевя.
-    Абе плевенето не е лесна работа дори за млад човек, а ти...
-    Закъде да бързам, с почивки. И да ти кажа - не виждам зор. Пък като свърша и погледна, то ми става драго на душата.
-    Катаджиите спират ли те по пътя?
-    Спират ме да се видим. Иначе всички ме познават в нашия край и си приказваме. Те и в София ме познават и като трябваше да си сменям книжката преди време, уредихме всичко без лашкане и без чакане. Ама, слушай: бай ти Йордан Илиев Младенов от Сливница не е случаен човек! За 54 години каране аз нямам нито едно нарушение! Нито едно!
-    Че ти направо си за книгата на рекордите "Гинес"!
-    Не я знам тая книга, но от 1963 година досега не съм спиран за нарушение, не съм глобяван. Имам "Златен талон". С моя мотор греем по пътищата - той и аз!
-    През зимата къде го държиш?
-    Изкъпал съм го, подсушил съм го, лъснал съм го и съм го завил като булка с бял чаршаф - още щом свърши сезонът. И съм го настанил в една от стаите на моята къща в Сливница. Цяла стая съм му отделил да се разполага, да се шири, да му е удобно и да е на сушина. Сещаш ли се на какво уважение е той? От време на време му ходя на свиждане, вдигам чаршафа, оглеждам го, за да разбера наред ли е, изтупвам чаршафа от праха и после пак го завивам. Акумулаторът му е добре, но си мисля дали като ида в София, да не взема да му купя един нов акумулатор, че с този кара вече няколко години. Той, новият, не иска някакви особени грижи - просто ще си седи при мен и ще чака кога му идва редът.
Както угажда на мотора, къде-къде повече е угаждал на жена си Марийка и специално търси, намира и ми показва нейна снимка от младини - красавица, облечена в народна носия, която е наследила от майка си. Вади стари фотографии, на 60-70 години. Пожълтели, пречупени тук-таме, те са късчета от живота му.
Слага ги на масата и за всяка ми казва кога е правена и къде. Пак взима снимката на жена си и се просълзява. После изважда от найлонов плик друга фотография - на селско гробище, и сочи паметника, който е направил на гроба на Марийка в нейното родно село Бърложница.
-    Някои казват, че е голям, ама аз съм се приготвил да легна до нея, когато Господ е рекъл, името ми вече е написано на камъка, затова и гробът е по-широк - за двама.
-    О-о, че ти си като абитуриент, бе - младолик, пъргав, докаран, мераклия - похвалвам го, за да го разтуша, - за какво лягане говориш, за какви гробища?! Още повече, че най-наред ни чака голям празник - твоята стогодишнина! Ние двамата за твоята стогодишнина ще си облечем най-хубавите дрехи, ще се обръснем два пъти, ще се напарфюмираме и ще се качим на японския мотор - този или следващия поред, за да направим турове за овации в Сливница, в София, в Гюргич и в Бърложница. Ще лъснем мотора като ясно слънце, ще го украсим най-елегантно, ще турим каските, а ти ще караш бавно, тържествено, все едно сме правителствена делегация. Така че населението, дето ни гледа, да си каже: "Я-а-а, какво става тука?" И силно да се зачуди. А ние ще отвърнем: "Как какво - бай Йордан Илиев Младенов от Сливница, световен моторист, има рожден ден! Сто години! Сто! Ликуй, народе!" А сетне ще се приберем в Сливница и ще наредим голяма софра на твоята улица - "Христо Ботев". Насред улицата. Пък племенницата ще направи по случай стогодишнината сто тави пържоли с гъби и каквото намисли още.
-    А от лозето ще сложим чисто вино и чиста ракия - не хоремашка - вече се разпорежда бъдещият столетник.
-    Задължително!
-    Ти хубаво си го намислил, уйдисва на моите измишльотини бай Йордан, ама като сметне човек, то до моята стогодишнина хич не е далече - тринайсет години! Ей сега ще хвръкнат!
-    Видя ли - даже нямаме време, затова да вървим с мотора отсега да спазарим пържолите...


Жена му Марийка с народна носия, наследена от майка й


На бригада през 1949 г. на ВЕЦ "Китка", село Горни Лом (седналият)


Семейна снимка

С багер Шкода в мина Болшевик, село Габер


В двора на балдъзата с Емзет трофи


Гробището на село Бърложница, където е погребана съпругата му Марийка
(Снимките са от личния архив на бай Йордан Младенов)