Здраве
Вирус без корона
Хронично болните да продължат нормалния си живот, но с повишено внимание за заразата
/ брой: 54
Ако кажем, че цялото човечество в наши дни е обсебено от наглото настъпление на новия коронавирус, едва ли ще сбъркаме. COVID-19 е нов и непознат на науката, а като всичко непознато буди страх. От друга страна, едва ли е необходимо толкова много да се вторачваме в него - времето ще покаже дали и доколко COVID-19 ще победи в битката или човекът отново ще надвие и ще постави на колене поредния микроб.
За публикация в престижното медицинско списание "Лансет" (Lancet), според която заболелите от новия коронавирус
държат патогена в дихателните си пътища за 37 дни
т.е. близо 6 седмици, съобщи тази седмица Блумберг. Това прави битката с вируса още по-трудна. Резултатите имат "важни последици както за вземането на решения за изолация на пациентите, така и за насоките относно продължителността на антивирусното лечение", пише Фей Чжоу от Китайската академия на медицинските науки и други автори. В момента препоръчителният период на изолация след установяване на заразата е 14 дни, за да се избегне разпространението й. Но ако хората останат заразни дълго, след като симптомите им са отминали, те могат неволно да разпространяват патогена, след като се върнат от карантина. Учените припомнят, че само 1/3 от пациентите със SARS носят вируса в дихателните си пътища 4 четири седмици след заразата.
Очаква се случаите на заболели да нарастват по целия свят през следващите месеци, а това означава, че повече хора ще трябва да предприемат допълнителни мерки, за да се защитят. Това е особено
важно за хора с рак
чиято имунна система често е слаба заради основното лечение, категорични са онколозите проф. Гари Шилер, доктор по медицина от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (University of California, Los Angeles-UCLA).
С най-компрометирана имунна система са хората, на които е присаден костен мозък, и при тях една инфекция представлява животозастрашаващо усложнение, обяснява професорът по онкохематология и директор на отдела за трансплантация на стволови клетки и хематологични злокачествени заболявания в Медицинското училище "Дейвид Гефен" в UCLA. Проф. Шилер препоръчва тези пациенти да свикнат да стоят настрана от тълпите, да избягват среща с хора, които кашлят, и да усвоят добри техники за миене на ръцете.
"Не пътувайте в момента!"
призовава пациентите с онкохематологични заболявания и присаден костен мозък проф. Шилер. ТОй обяснява, че в тяхната клиника е обособено помещение с отделен вход за изолиране на потенциално болни от тези с отслабена заради онкозаболяването имунна система. Според проф. Шилер
маската не е достатъчна защита
за онкоболните и създава невярно чувство за сигурност. Той е категоричен, че пациентите му не бива да разчитат на дезинфектантите за ръце, а на доброто им измиване със сапун и топла вода.
Пандемията от COVID-19 създава безпокойство и несигурност и за страдащите от астма.
Съветваме всички наши пациенти, особено тези с астма, да останат на предписаните им лекарства, пишат от Американския колеж по алергия, астма и имунология (ACAAI). Алерголозите подчертават, че преди всичко е важен контролът на болестта. Освен това до момента няма никакви научни доказателства за нито едно от лекарствата за астма, включително инхалаторните кортикостероиди и биологични медикаменти, да увеличава риска от COVID-19. От друга страна, в медицинските среди няма научна информация, според която, ако човек с астма се зарази с COVID-19, че приемането на някое от лекарствата за астма може да влоши състоянието му.
Хората с диабет
не са по-склонни от всички останали да заболеят от COVID-19, категорични са специалистите от Американската диабетна асоциация (АДА). От там поясняват, че проблемът, с който се сблъскват тези пациенти, е преди всичко свързан с по-лоши нива на кръвна захар, а не с по-голям шанс да се заразят с вируса. От АДА припомнят, че в Китай заболелите от COVID-19 диабетици са имали много по-висок процент на сериозни усложнения и смърт, отколкото хората без диабет. Ако диабетът се управлява добре, рискът да се разболеят тежко от COVID-19 е приблизително същия като на общата популация, твърдят от АДА. Но, ако не контролират добре кръвната си захар, обикновено са изложени на риск от редица усложнения, свързани с диабета - сърдечно-съдово, очно, бъбречно или неврологично заболяване. Една вирусна инфекция на човек с диабет тип 1 може да повиши риска от диабетна кетоацидоза.
От АДА препоръчват на всички хора с диабет, независимо дали е тип 1 или тип 2, стриктно да спазват всички препоръчителни мерки за безопасност и припомнят препоръката на СЗО: ползването на маски за лице е за хора, които не са заразени с COVID-19.
На 19 март водещи български и европейски специалисти в областта на диабета обсъдиха и приеха декларация за подобряване на грижата за хората с диабет в Централна и Източна Европа. Това стана по време на форума Diabetes Evidence Initiative in Central Europe Summit, чийто домакин трябваше да е София, но се проведе чрез видео-конферентна връзка. Обсъден е проектът DEICE (Diabetes Evidence Initiative in Central Europe Summit), който дава препоръки как страните от Централна и Източна Европа да се обединят за намаляване тежестта от диабета чрез промени в профилактиката, достъпа до медицински грижи и иновациите в лечението. Експертите от 7 европейски държави (Румъния, Сърбия, Хърватия, Полша, Унгария, Чехия, България) излязоха с декларация. Българските представители са проф. Цветалина Танкова и проф. Здравко Каменов, както и председателят на Българска асоциация "Диабет" Мая Викторова.
Декларацията призовава правителствата за спешно политическо приоритизиране на грижата за пациентите с диабет и действия за:
- Разработване и прилагане на диабетни регистри в Централна Европа (анализиране на съществуващите регистри, създаване на нови и интегрирането им);
- Подобряване на достъпа до здравни грижи и иновации (провеждане на проучвания сред населението, създаване на регистър на Централна Европа, въвеждане на нови терапии и технологии и др.);
- Осигуряване на многостепенна грижа при диабет (популяризиране на проучвания при преддиабет, промяна на законодателството при необходимост, създаване на национални инициативи за обучение на пациентите, популяризиране на национални планове за диабет и др.).