Новите-стари проблеми на Румъния

Новото правителство и новият парламент на северната ни съседка вече поеха задълженията си. Приет бе и новият бюджет за 2013 г. От него обаче става ясно, че проблемите във финансово-икономическата област са стари, някои дори с усложнения.
При представяне на проектобюджета пред парламента премиерът Виктор Понта отбеляза, че е приета "нова бюджетна философия", която се състои в смяна на приетата от предишното правителство политика на сурови мерки и ограничения със социален акцент в икономическото развитие. Това се вижда и от съдържанието на бюджета. Реформата във финансовата система се състои от единодействие, съчетаване на контрола на митниците и финансовите органи, които ще се превърнат във "въоръжената ръка на държавата". Ще се промени и процесът на инвестиране, като някои проекти ще бъдат закрити, а други ще имат приоритет.

Разходите за здравеопазване ще бъдат увеличени с 0,5% в сравнение с 2012 г.

Нека обърнем внимание на някои акценти в бюджета. През 2013 г. БВП трябва да достигне стойността на предкризисната 2008 г., или 139,8 млрд. евро. Приходите се изчисляват на 46 млрд. евро, а разходите - на 49 млрд. евро. Дефицитът от 3 млрд. евро ще заема 4,3% от БВП, който ще бъде покрит наполовина от вътрешни и външни ресурси. Инвестициите се очаква да бъдат 7,8 млрд. евро (2,5 млрд. ще дойдат от еврофондовете). Правителството обещава да вземе

по-сериозни мерки по усвояването на еврофондовете

Бюджетът предвижда индексация на някои разходи с 4 на сто. Бюджетните заплати ще възлязат на 10,2 млрд. евро, на пенсиите - 11,1 млрд. евро (с 500 млн. евро повече от 2012 г.), социалните помощи - 4,4 млрд. евро.
Правителството се стреми да изпълни своите предизборни обещания с увеличение на социалните разходи: за здравеопазване увеличението ще бъде 0,5% в сравнение с 2012 г., за образование - 6,95% повече.
Макропоказателите са по-скромни. Очаква се БВП да нарасне с 0,5%, а икономическият растеж да отбележи през 2013 г. 1,6%, 2014 г. - 2,2%, 2015 г. - 3 на сто.
Както се и очакваше, бюджетът бе предложен и приет от парламента след консултации с външните кредитори. Делегация на МВФ, Световната банка и ЕС беше в Букурещ близо 10 дни и води разговори с премиера, президента, министри и ръководители на други ведомства. Целта й беше да разбере какви са плановете на правителството след изборите и как се изпълнява последното споразумение, изтичащо през март. "Гостите" са обърнали внимание върху закъсняването със структурните реформи и слабия икономически растеж през 2012 г. - само 0,2 на сто. Остра оценка е направил Стивън ван Гронинген, председател на Съвета на чуждестранните инвеститори и на "Райфайзенбанк": "Не виждам фундаментални промени. Видях през последните 20 години, че смяната на властта не доведе до никакви промени и това е главният проблем на политическата класа." Била е подчертана и неуспешната приватизация на крупни промишлени обекти, трудното прилагане на "частния мениджмънт".
Същевременно са били изтъкнати като успех ниският бюджетен дефицит и подобряването на износа. МВФ се е съгласил с

увеличение на заплатите (минималните с 15%) и на пенсиите

Румънският печат се спира на едно от най-болните явления, резултат от световната криза - безработицата, особено сред младото поколение. Според Евростат през 2011 г. средната европейска безработица сред младежта е била 21,4%, а в Румъния - 23,7%, при общо за страната - 6,9 на сто. Тя е под високите стойности в България - 25%, Унгария - 26%, Полша - 30 на сто. Въпреки това наблюдателите смятат, че "Румъния стои на буре с барут".
По време на разговорите с представителите на международните финансови институции новият премиер Виктор Понта е изтъкнал някои обективни обстоятелства за забавяне на реформите. Безспорно острата политическа борба между президент и премиер са довели до изостряне на вътрешното напрежение, което е една от причините. Към това се добавя и положението преди изборите. Понта е поискал да бъде отложена с няколко месеца оценката за напредъка на страната.
Новото правителство може да разчита на две основни предпоставки. Едната е благоприятната за страната конюнктура в Европа. Според "Робобанк" Източна Европа ще бъде в следващите 5-6 години най-динамичната производителка на селскостопанска продукция. Румъния е една от страните в региона. Финансовата помощ от ЕС ще бъде различна. Според банката България и Румъния ще получат увеличение от 50%, а Чехия, Унгария и Словения - 10 на сто. Предвижда се забавяне на рецесията в Централна и Югоизточна Европа през 2013 г. Полша е поставила за цел икономически растеж от 2,2%, Румъния - 1,6%, Словения - 1,3 на сто.
Редица румънски икономисти предлагат мерки за успешни реформи в икономиката - това е другият основен фактор за облекчаване на положението в страната. Трябва да се смени, според някои "кондицията на игра". Доходите трябва да бъдат резултат от съответен труд. Нужни са инвестиции. Но банките са "свили джобовете", парите отвън намаляват - чуждестранните инвеститори се въздържат. Ресурсите са от собствения труд на румънците. А за това е нужно

създаване на конкурентоспособна продукция и развитие на производството

Необходима е смяна на философията. "Някои от болестите на икономиката, пише в. "Журналул", са хронични. Световната криза ще отмине, но те ще останат." Изданието подчертава ниската производителност на стоки и услуги, липса на конкуренция. Основен недъг, който разяжда не само икономиката, но и обществения живот, е корупцията.
Политическата обстановка в страната след изборите се успокои. Остават някои отгласи с нов спор по предложението на премиера за съчетаване в един ден на изборите за президент и европарламент през т.г., разликата между които е няколко месеца. Президентът и премиерът спазват джентълменското споразумение да избягват острите сблъсъци и търсят взаимноприемливи решения. Усилията им се обединяват в "ухажването" на Брюксел за приемане в системата на Шенген.
Политическите анализатори още правят изводи от парламентарните избори. Изтъкнатият коментатор Йон Кристою разглежда във в. "Евениментул зилей" различния подход на политическите партии към вътрешните проблеми. Докато в десницата той констатира идейнополитически подход, при политиците от Социалдемократическата партия вижда стремеж към практицизъм. "Мандатът, който бе даден на СЛС и специално на социалдемократите от електората, изисква стабилност в страната." Този подход, според него, налага

избягване на "нова война" до изборите през 2014 г.

За тях вече се подготвят политическите партии, въпреки че има повече от година дотогава. При управляващата коалиция нещата са по-ясни. Ръководителят на националлибералите бе вече избран за временен президент. Към ръководителя на партията Крин Антонеску някои ръководни дейци отправят обвинения за антизападни настроения, за нетрайност на коалицията със социалдемократите.
 По-сложна е обстановката в десницата. След изборното поражение на управляващата по-рано ДЛП се търси изход от кризата. Поставят се две условия - ясна политическа визия и кадърни ръководители. И като основно изискване се сочи уважението към "ценности и принципи".
Опозиционната коалиция е многопартийна. Това създава усложнения при излъчването на кандидат за президент. Президентските и общоевропейските избори през 2014 г. поставят въпроси с повишена трудност.