Нещо скърца между Букурещ и Брюксел

Сложна стана обстановката в съюза на 27-те страни от Европа. Комплицирани стават и отношенията между старите и новите членки на общността. По мнение на наблюдателите се очертават два модела на нейното бъдещо развитие. Последната среща на високо равнище очерта тези модели във финансово-икономическата сфера, но те не може да не засегнат и други направления, особено политическото.
През последните дни нашумя въпросът за емиграцията на българи и румънци в Англия от началото на следващата година. Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу увери, че "свободното движение на работници е едно от фундаменталните права в европейските договори". От Лондон обаче реакцията си остава твърде неясна. Министърът на имиграцията Марк Харпър заяви, че емигрантите от двете страни ще имат достъп до "минимално възможно ниво на социални помощи". Румънците го характеризираха като обидно и несправедливо.
Не е стихнал и отгласът по доклада на Еврокомисията по механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Отправят се обвинения към Румъния за политически натиск на средствата за масова информация върху съдебната система и институциите на правовата държава.
Реакцията на Букурещ, както се и очакваше, бе различна. Премиерът Виктор Понта отхвърли някои обвинения, които са недоказани. Той подчерта, че държи на свободата на печата и не вижда в доклада сериозни доказателства. Същевременно обърна внимание, че зад информациите в чуждия печат проличават евродепутати на румънската опозиционна десница. В обвиненията срещу правителството за задушаване на правосъдната система се чуват гласове не само от румънски представители, но и от ръководители на управляващите преди партии. Някои румънски вестници се усъмниха дали докладът на комисията не е писан в Букурещ.
Използването на някои средства за информация от икономически групировки и отделни забогатели личности за политически цели не е ново явление. Но в доклада се приписва на сегашното правителство и на Социалнолибералния съюз. В подкрепа на обвиненията в доклада се обяви открито и посолството на САЩ в Букурещ.
В румънския печат се появиха и гласове на несъгласие с констатации в доклада от Брюксел. Коментатори окачествиха като неаргументирани атаките срещу румънския печат, който е отразявал настроенията на населението и не е преставал да разкрива белезите на "котроченизма" (Котрочен е седалището на президента) на предишния режим, виновен за моралния упадък в страната. Някои характеризират критичността в доклада като "опит за цензура от Брюксел". Като реакция на гражданското общество в. "Адевърул" определя доклада като "намеса на Брюксел в свободата на мнения, завоювани така трудно". Известният коментатор на в. "Журналул национал" Сорин Рошка Стънеску обръща внимание на съдържанието на доклада, където политиката на Букурещ е представена като "омагьосан кръг". От този омагьосан кръг, бележи той, Еврокомисията е избрала полукръг, който обхваща изключително твърдения на режима на Бъсеску. Изглежда идейно-политическото разделение в дадена страна на ЕС става достояние на общоевропейско равнище.

Румъния пред дилема

Оживени дискусии в печата и политическите среди предизвикаха проблемите на кризата в Европа, нейното бъдещо развитие и отношението на Румъния. Вниманието е насочено към появилите се различия между държавите членки, антиевропейските настроения и националистическите настроения. Единият от вариантите е засилване на общоевропейските решения за стабилизиране на икономиката и създаването на валутен съюз. А това означава разширяване на наднационалните правила за трудовия пазар, безработицата, движението на капитали. Става дума за фундаментални промени на Евросъюза, изправен пред три главни предизвикателства: криза в еврозоната, конкурентоспособност на Европа и отношенията между евроинституциите и гражданите.
Срещу концепциите на Германия, Франция и други европейски страни се обяви Англия. Надменният Албион иска специални отношения в съюза. Министър-председателят Дейвид Камерън заплаши с референдум за членството на страната му в Европейския съюз, ако не получи някои отстъпки във финансово-икономическата сфера и приемането на политическа интеграция.
Както България, така и Румъния са изправени пред дилема за първи път след влизането им в Евросъюза. Някои политически дейци в Румъния са склонни да приемат германския проект за бъдещия Европейски съюз. Но продължават политическите дискусии по предлаганите модели.
На политическите анализатори не им убягва отслабващия интерес на ЕС към Балканите и обръщане на главно внимание към еврозоната. Румънски икономисти не са във възторг от икономическото развитие на страните от Балканите след влизането им в общността, към насаждането на "фундаментална пазарна икономика". Тази формула предопредели състоянието на румънската икономика в рамките на Евросъюза. Има се предвид налаганият от големите държави в ЕС "принос" за този тип икономика: лишаване от всичко, което може да създава конкуренция, липса на контрол върху експлоатацията на петрола и ресурсите от газ, без контрол на банките и осигурителната система. Румъния трябваше да се лиши от печеливши икономически сектори. "Румъния", писа в. "Журналул национал", "с разбита вече индустрия и разрушено селско стопанство, трябваше да се бори по законите на ЕС с големите шампиони на Запада. И тя стигна до положението на периферия от бананов модел за западноевропейския център. И стана функционираща, но само като пазар".
До такива изводи стигат някои коментатори в Букурещ след миналогодишната политическа буря в Румъния и сегашните бурни събития в България. Румънският премиер изрази своите опасения, че правителствената криза у нас ще попречи на влизането на двете страни в системата на Шенген. Печатът информира за последните събития в България и отправи апел към Брюксел за по-голямо внимание към бедственото положение на балканските страни членки.
Както България, така и Румъния са изправени пред избор: да приемат валутния съюз с лишаване от част от националния суверенитет; или да изчакат да се включат и се лишат от участие във вземането на важни решения в Европейския съюз. Финансово-икономическият избор обаче дава своето отражение върху политическите решения при новата геополитическа обстановка.


Бедните румънски и български имигранти притесняват богатите западноевропейци


Румънският премиер е чест гост на Еврокомисията, истината обаче е, че мМечтите на румънците за благоденствие в ЕС се оказаха разбити на пух и прах
БГНЕС