Атлантическа изневяра или...
Вашингтон се опитва да вбие клинове в единството на Европейския съюз
/ брой: 173
В средата на май т.г. под патронажа на гуверньора на Румънската национална банка (РНБ) Мургур Исъреску в Букурещ се състоя среща на видни румънски ръководни дейци с известния американски специалист в областта на геополитиката и основател на Агенция за военни анализи "Стратфор" Джордж Фридман. Агенцията е с международна известност в подбора и използването на информация от цял свят, от която изготвя доклади в областта на икономиката, политиката и геополитиката, военни анализи. Под перото на Фридман се появиха книгите "Следващите 100 години", "Следващото десетилетие", "Острието на разузнаването" и др. В световния печат често се появяват негови анализи по актуални международни проблеми.
Сериозният анализатор с международен авторитет се срещна с отбрана аудитория от румънски представители на управляващия елит, парламентаристи, учени. Между тях бяха премиерът Виктор Понта, бившият президент Йон Илиеску, партийни ръководители, икономически и финансови дейци. Те обаче бяха изненадани от някои констатации, изводи и прогнози за бъдещето на Румъния, станали предмет на широки дискусии и коментари в румънския печат.
Не толкова дипломатически издържани, твърденията му сочеха, че "Румъния има нужда от отношения със САЩ, но това не означава, че САЩ настояват за отношения с Румъния". Какво значи това? Нима влизането на северната ни съседка в НАТО и Европейския съюз не се оценява по достойнство от Вашингтон? Да, казва Фридман, за отношенията най-напред трябва да се уточнят взаимните интереси и особено какво можеш да предложиш. "Както американците, така и румънците трябва да ограничат влиянието на руснаците." Казано в прав текст. Но това не е всичко. "НАТО, продължава Фридман, няма да ви закриля, НАТО вече не функционира както трябва от няколко години. Така че Румъния трябва сама да се грижи за себе си. Европейският съюз виждате как изглежда." "Високото присъствие" е малко шокирано. Но докладчикът привежда доводи. Според него "между главните рискове за ЕС в момента е създаването на съюз между Берлин и Москва". Германия се нуждае от алтернатива, твърди докладчикът, Европейският съюз вече не функционира. Русия е добър доставчик на енергия за Германия, а руснаците имат нужда от технология. "Така че Румъния се нуждае от консолидация на отношенията със САЩ", заключава гостът.
Фридман е сериозен анализатор и той не хвърля думите си на вятъра. Що се отнася до влиянието на Русия, той не казва нищо ново. Но разделението, което прави в атлантическата общност, заслужава сериозно внимание. Липсата на единство между Вашингтон и редица европейски държави по събитията в арабския свят, Ирак и Афганистан е добре известно.
Съобщенията напоследък за кибершпионажа, практикуван от разузнавателните служби на САЩ към западноевропейски държави, към приятелски и неприятелски страни, създават нова обстановка. Не само в отношенията между двата бряга на Атлантика. Според разкритията на Едуард Сноудън САЩ са взаимодействали само с англосаксонски държави. Това поставя в неудобно положение Англия като членка на Евросъюза. Останалите страни от съюза се съмняват доколко може да се вярва на "Биг Брадър". Че е "биг", е "биг", но дали още може да бъде "брадър". Изневярата в битовите и семейните отношения трудно се изживяват, а какво остава за международните отношения. В Европа може да се възроди обстановката преди Втората световна война.
Очевидно скандалът "Сноудън" ще внесе изменения от геополитически характер. Най-напред в стария континент в момент, когато той е в затруднено финансово-икономическо отношение и процес на структурно преустройство и разширение.
Принуден да даде смислени обяснения за скандала, Вашингтон същевременно отправя обвинения към Китай и Русия по повод искането за екстрадиране на Сноудън, съпроводени с възможността от "отрицателни последици за взаимоотношенията".
След приемането на Хърватска в ЕС предстоят преговори със Сърбия и с други балкански държави за присъединяването им към съюза. А полуостровът е известен със своите "капризи", исторически наслоения, външнополитически нюанси. Не всички държави, влизащи в Евросъюза, или предстоящи държави членки, са склонни на прелъстяване срещу Русия. Нито Сърбия, нито Гърция ще се откажат от своите традиционни връзки с тази огромна страна.
"Румъния и България, писа тези дни в. "Журналул национал", са в зона - тампон между Европейския съюз и Русия." След пропадането на проекта "Набуко" Румъния трябва да се обърне на изток или да приеме шистов газ. Премиерът Виктор Понта бе скоро на посещение в страни от Средна Азия и Китай, а президентът Бъсеску иска шистов газ. А как ще реагират другите страни в региона? Ще намерят ли държавите на Балканите общ език по жизнено важните проблеми, или отново ще станат обект на разделяне в интерес на новите големи геополитически играчи? Броят на последните нарасна, а свободни територии почти няма. Налага се преразпределение.