Още един шанс

Амбициозни кадри влизат в регистъра на политическото дълголетие

понеделник, 26 Юли 2010 / брой: 169

4022

"Бях на 32 години, когато ме избраха и веднага станах част от кабинета. След това останах през цялото време! Правителствата се сменяха, а аз оставах заедно с мебелите", шегува се президентът на Франция Жак Ширак по време на среща на лидерите от Г-8 през 2007 г.

"Дайте ми лост и опорна точка и ще повдигна Земята!", възкликнал преди повече от две хилядолетия Архимед. За разлика от древния учен, днес властолюбиви вседръжци се заричат да извършат далеч по-дребномащабни, но не по-малко геройски чудеса, като това да вкарат "всичко в ред по тази Земя". Необходимо условие за реализацията на идеалистичните им планове с концептуален размах е наличието на "още малко време", за да "довършат започнатото". Очевидно в инструментариума на тези съвременни алхимици влизат относителни понятия - непреходност, всеобхватно благоденствие и съвършенство. А поле за благородните емпирични изследвания е... собствената им страна.
Един от начините за постигане на политическо дълголетие са сигурните връзки в партията и добрите познанства с други важни политически действащи лица, посочва професорът по политология Лор Пакет в книгата си "Кампанийна стратегия и ключът към политическото дълголетие". Нейни колеги допълват, че когато става дума за внушително политическо дълголетие, то е доказателство не толкова за силата на някоя политическа или семейна династия, а за оцеляването на един важен човек, засенчил другите големи акули, провинциалните войнолюбци и по-дребните играчи.
Понякога политическото дълголетие се обяснява с корумпирано присвояване на икономическите ресурси на страната. Наблюдатели отдават дългото политическо оцеляване на създаването на внушителна военна машина, с която се смазват бунтовете, сплашват опонентите и се унищожава съпротивата срещу установения режим. Но политическото дълголетие не се дължи единствено на умелата употреба на икономически и военни ресурси. То се корени и в способността да се установи върховенство над някоя символична сфера над обществото. На една съвършена манипулация, която стои зад убеждението на масите, че тъкмо въпросната личност е идеалният лидер за страната. Но както се казва в стария виц: "Дайте им още един шанс, дайте им още един шанс!"

150 години стигат!

Наскоро италианският премиер Силвио Берлускони помолил, съвсем не на шега, видния учен и духовник Луиджи Верце да му помогне да доживее до 150 години, за да управлява страната си. Самият Верце, основател на прочутата миланска клиника "Сан Рафаеле", разкри съкровения блян на Кавалера пред медиите. Именно в "Сан Рафаеле" Берлускони се лекува след нападението срещу него в Милано през декември миналата година. Когато отправил необичайната си молба към специалиста, министър-председателят изразил надежда, че когато стане на 150 години, най-после ще е вкарал всичко в ред в страната.
В политическата си кариера Силвио Берлускони е избиран три пъти за премиер. Той се слави като втория най-дълго управлявал премиер в Италия.

Вратите на бъдещето са широки отворени

През февруари миналата година гражданите на Венецуела одобриха предложените на референдум промени в конституцията, които позволяват на президента Уго Чавес да остане на поста неограничен брой мандати. "Да живее революцията... вратите на бъдещето са широки отворени", извика той след победата. По-рано Чавес обяви, че за успешното продължение на "третия цикъл от боливарската революция" и построяването на "венецуелския модел на социализма на XXI век" ще му е необходимо да остане на власт поне до 2019 г. Това означава, че ако бъде преизбран през 2012 г., Чавес планира да се кандидатира за президент и на по-следващите избори през 2018 г.
Бившият военен, който открито обявява, че е "за постоянната революция на Троцки", идва на власт през февруари 1999 година.

Още време за ефективни промени

Въпреки че е близо 41 години на власт, Муамар Кадафи казва, че Либия е истинска народна демокрация. Той не заема официален правителствен пост, а се нарича "братски лидер и водач на революцията". В началото на 2010 г. замалко не бе преизбран за председател на Африканския съюз (АС). Кадафи бе един от най-оспорваните председатели на АС, призовавайки за създаването на Съединени африкански щати с панафриканско правителство, валута и армия. Той аргументира претенциите си за втори мандат, начело на АС, с времето, от което има нужда, за да приложи своите идеи на практика. "Той желае още една година, защото трябва да е сигурен, че ще осъществи замислените ефективни промени", коментира политологът Делфин Льокутр от университета в Адис Абеба.
Полковникът, който през 2008 г. получи титлата "Крал на кралете на Африка", е лидер на Либия от 1969 година.

"Проблем 2012"

Според изследване на Общоруския център за изучаване на общественото мнение руснаците вярват в дългия живот на тандема Путин-Медведев. Но някои анализатори са убедени, че с всеки изминал ден политическият "проблем 2012" става все по-горещ. Предстоящите избори за държавен глава и нескритите лидерски амбиции на премиера Путин изправят Дмитрий Медведев пред проблема да намери нов баланс в тандема или да го унищожи, осигурявайки си повече политически предимства, смятат политолози. Опозиционерът и бивш министър-председател Михаил Касянов е убеден, че Путин ще управлява до 2024 г. с два нови шестгодишни мандата.
Миналия август премиерът на страната отбеляза десет години от влизането си във властта. Въпросът дали Медведев ще повтори "подвига на Путин" с двата президентски мандата остава открит.

Демокрация и династии

Дали американската нация е демократична, или е създател на политически династии? С кланове като Кенеди, Клинтън и Буш се оказва комбинация и от двете. Ако Хилъри Клинтън се бе преборила за Белия дом през 2008 г. и впоследствие си бе осигурила пълен втори мандат през 2012 г., в страната щеше да има 28 години последователно върховенство на родовете Буш и Клинтън. В присъщия си шеговит стил през 2006 г. Джордж У. Буш подхвърли, че списъкът с имената на съвременните американски президенти може да се сведе до реда: "Буш, Клинтън, Буш, Клинтън". На пръв поглед избирането на Барак Обама говори за демократичния уклон на американската нация, но не бива да забравяме, че първият чернокож президент на САЩ получи силна подкрепа от семейство Кенеди.
Саша и Малиа Обама са все още твърде малки за голямата политическа игра, но майка им Мишел може да се кандидатира за президент през 2016 година. Пък и Джордж Прескът Буш, синът на Джеб и племенник на Джордж У. Буш, и Челси - дъщерята на Бил и Хилъри Клинтън - са също в играта от съответно 2012 г. и 2016 година.