Мирен договор във век на войни

Проблемите на Добруджа след Освобождението през 1878 г. за дълги години остават на по-заден план в сравнение с проблемите на други краища на България. Съгласно клаузите на Санстефанския мирен договор,

Северна Добруджа се отстъпва на Румъния

а на Сърбия - Нишкия край. Загубата на Северна Добруджа дълбоко разтърсва българското население още с превземането на Тулча, Мангалия и Кюстенджа от 14 до 26 ноември 1878 г., когато войските на румънския крал Карол навлизат в Добруджа. На 28 ноември 1878 г. властта е предадена на румънското правителство от временното руско правителство.
В началото на декември 1912 г. Румъния настоява да бъде компенсирана и с Южна Добруджа по жп линията Русе-Варна под претекст, че след подписването на примирието с Портата в Бахчекьой при Чаталджа България получила голямо разширение, а това нарушавало равновесието на Балканския полуостров.
През януари 1913 г. българската и румънската дипломация под наблюдението на Англия правят пазарлъци за Южна Добруджа. Румънският княз Гика настоява за 3300 кв. км. След това с помощта на Русия през април България предава на Румъния Силистра и 3 км около града, но с това проблемът не приключва. На 28 юни 1913 г. Румъния обявява война на България и до 11 юли превзема Добрич, Варна и Балчик, а до 15 юли достига до Златица и Пирдоп. Съгласно сключения в Букурещ мирен договор на 28 юли по искане на Австро-Унгария Румъния получава 7695 кв.км площ. Попадналите в румънска територия българи започват да се организират за постигане на национално освобождение. Същата година

през септември се създава дружество "Добруджа"

след него - братство "Добруджа", които през януари следващата година се обединяват. С влизането на румънския закон за устройство на Нова Добруджа на 1 април 1914 г., се засилват емигрантски вълни. С Царски указ България обявява война на Румъния на 1 септември 1915 г. В отговор на 16/29/ октомври същата година Англия и Франция обявяват война на България, която по този начин се включва в Първата световна война. Надеждите за възвръщане на Южна Добруджа се увеличават. Необходимо е да се припомнят

героичните Тутраканска и Добричка епопея

където при Тутракан Българската армия, командвана от генерал Стефан Тошев и помощника му генерал Киселов, постига бляскава победа над румънските войски и австрийската Дунавска флотилия и овладява крепостта. Българската войска разбива румънските и руските войски и овладява Северна Добруджа. Създават се около 300 добруджански народни комитети. В Бабадаг е основан обединителен добруджански централен народен съвет, ръководен от д-р Иван Огнянов, който се обявява за присъединявеане на цяла Добруджа към България.
На 24 ноември 1918 г. главното командване на Антантата нарежда на българската армия да опразни Добруджа. Южната част се заема от британски и италиански войски, а Северната част - от френски. През март 1919 г. в текето на Демир Баба, край с. Свещари, Исперихско, е основан

Добруджанският централен революционен комитет

под ръководството на д-р Петър Вичев, който поема ръководството на местните комитети. На конференция в София през май 1919 г. се издига идеята за автономия на Добруджа, с цел следващо присъединяване към България.
Достига се до подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г, ратифициран в началото на 1920 г., а през лятото на същата година и от Антантата. Съгласно него

България губи Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини

и получава тежки репарационни и военни ограничения. Подписва се спогодба за изселване на населението в Добруджа. Българите добруджанци подават искане до румънското правителство за пълни политически права, за спиране конфискацията на поземлената собственост, за връщане на отнетите църковни и училищни имоти и за отваряне на границите с България, което е програмата на българското националноосвободително движение до 1940 г. След подписването на договора това нелегално движение се разраства. На 30 март 1922 г. румънската полиция арестува неговия ръководител Александър Рашенов. Нелегалната мрежа е разкрита, арестувани са 400 души и през септември 1923 г. съдът в Кюстенджа осъжда 72 българи за заговор срещу държавата. На 8 юни 1940 г. казионният румънски фронт, заедно с някои български политически дейци, подписва декларация в Кюстенджа за гарантиране на териториалната цялост на Румъния и против връщането на Южна Добруджа на България. След едномесечни преговори се достига до историческата дата 7 септември 1940 г., когато

Румъния и България подписват Крайовския мирен договор

и България си възвръща Южна Добруджа, а територията на страната се увеличава от 103 146 на 110 911 кв. км. Този акт се извършва по мирен начин в разгара на най- кръвопролитната война в историята на човечеството - Втората световна. Съгласно клаузите на договора България заплаща стойността на румънските имоти. По искане на Румъния коренното българско население е разменено срещу румънски колонисти от Южна Добруджа.

На 11 септември 1940 г. в Добрич

е изграден Централен Добруджански комитет за подпомагане установяването на българската власт в Южна Добруджа. На 17 септември 1940 г. се създава смесената  румънско-българска комисия със седалище в Гюргево, а на 21 септември (1 октомври) българските войски навлизат в опразнената от Румъния Южна Добруджа. Българското население ги посреща като освободители. В договора има клауза за задължителна размяна на населението, съгласно което българите от Тулчански и Кюстендженски окръг, на брой около 67 000 души, се преселват в Южна Добруджа на мястото на румънските колонисти в къзите Силистра и Калиакра. Изселването на българите започва на 1 ноември 1940 г.
Крайовският договор получил одобрението на Великите сили Англия, Германия, СССР. Това се оценява като

голям външнополитически успех за България

която успява чрез пряко мирно споразумение да си върне несправедливо отнетата част от нейната територия.  Поправена е несправедливостта на Ньойския договор от 1919 г., а България и Румъния заявяват, че се отказват за вечни времена от каквито и да било териториални претенции помежду си.