На фокус
Метаморфозите на македонизма
Има ли някаква промяна в антибългарската доктрина на Скопие?
/ брой: 249
Почти половин година след подписването на Договора за добросъседство с Македония, след шумната "аверска" дипломация на Бойко Борисов и Зоран Заев; подир братските прегръдки и техните едва ли не роднински заацвания, след шумната медийна кампания, би трябвало да се очаква, че ще има - ако ли не конкретни стъпки, то поне известни опити за преодоляване на развихрилата се през последните години в Скопие антибългарска хистерия на македонизма. Уви, поне до този момент нищо подобно не се е случило.
Между антиквизацията и... българизацията
През изминалия период от време Зоран Заев предприе някои мерки за преодоляване на старото "мегаломанско наследство" на Никола Груевски. Заедно с това продължи и неговата дипломатическа офанзива, насочена към подобряване на "односите" с балканските съседи, за отъпкване на трасето към ЕС и НАТО. Но всичко това - с прагматично пресметнати ходове и привидно демонстриран стремеж към промяна, а всъщност чрез налагане и отстояване на един по-гъвкав и "мек македонизъм".
Вече няколко месеца в публичното пространство и скопските "медиуми" се обсъжда мегаломанският проект "Скопие 2014", чрез който през последните години центърът на града бе превърнат едва ли не в налудничава атракция. С благословията на Никола Груевски той бе населен с десетки статуи на антични гръцки герои и паметници на български възрожденци, просветни дейци и революционери, присвоени като част от "историческото наследство" на Македония. Оказва се, че за изработването на тези паметници са били потрошени близо... 1 млрд. евро. Вече са обявени и резултатите от дейността на специално назначената комисия на Министерството за култура на Македония, според които при много от проектите са били нарушени законите, установени са скандални далавери и присвоявания.
Почти е решена съдбата на 4 от тях - статуите на Александър Велики, на Филип, на Майка Тереза и на българския македонски комита Андон Янев-Кьосето. Първите два паметника се предвижда да бъдат премахнати заради така наречената "антиквизация", по-точно поради протестите на Гърция срещу кражбата и присвояването на гръцкото антично наследство и история. Вече за Майка Тереза е ясно, че при нея не са открити... македонски корени. Колкото до премахването на паметника на Кьосето - мотивите са, че паметникът е издигнат незаконно. Но не може да се изключи и съображението, че през 1952 г. като жител на Горна Джумая той, заедно с група стари македонски революционери, подписва декларация против югославските претенции за някакво "македонско малцинство" в Пиринския край. Може би заради тая "подробност" и това "недоглеждане" на Груевски тази "грешка" сега ще бъде поправена от хората на Заев.
Иначе досега не е известно някой от българска страна да е протестирал срещу "българизацията" - т.е. кражбата на българска история от Скопие. Нито срещу паметниците на цар Самуил, св. Климент и Наум, Братя Миладинови, Никола Вапцаров, Гоце Делчев, Даме Груев, Борис Сарафов, Никола Карев, Гьорче Петров, Методи Шаторов - исторически личности, които край Вардара твърдо продължават да припознават като македонци. Но след като историята и нейните личности ще бъдат "общи", тогава върху всеки от тези паметници би следвало да бъде написано "български и македонски - просветен деец, писател, революционер" и пр.
Новите управници в Скопие са наясно с ултиматума на Гърция за отказ от гръцката античност като първо условие за обсъждане на ново име за страната. В началото на ноември трябваше да започне работа и смесена комисия на двете страни, която да ревизира съдържанието на учебниците по история, което засега като че ли се отлага.
А що се отнася до нашата страна - след обещаната от Зоран Заев "корекция" в македонските учебници на израза "български фашистки окупатори" с "фашистки окупатори" - у нас сякаш се възцари пълно успокоение. Никой от нашенските управници като че ли засега няма никакво намерение и да настоява за ревизия на скандалните исторически фалшификации и присвоявания на културното ни наследство.
Вълкът сит и агнето... общо
Досега никой от наша страна - никоя държавна институция или научна гилдия - не са отронили и дума за кражбите на десетките български книжовници, поети и писатели и техните произведения; срещу тяхното "македонизиране" и скандално прередактиране, какъвто бе напоследък случаят с романа "Железният светилник" на Димитър Талев. Нищо чудно, след като родните ни управници измислиха понятието "обща история", да приемат и македонистката теза, че много от тези български писатели са "двудомни" - т.е. че според случая те могат да бъдат или българи, или македонци.
Никой досега поне не е възроптал и против "езика на омразата" на такива пасквили като романите "Към другата земя" на Митко Маджунков и "Зоя" на Паскал Гилевски, повестта за деца "Разлетяване" на Александър Поповски, в които българите са представени като изверги и убийци, по-жестоки и от турски еничари. Нещо повече - техните произведения продължават да се тиражират по света чрез "фундаменталната" поредица от 135 тома, която се продава и в библиотеките, а на споменатите писатели се раздават най-престижни македонски награди.
Някак си съвсем "между капките" минаха и антибългарските филми "Трето полувреме" и "Освобождението на Скопие", които са скандално тенденциозни поръчкови ленти, чиято цел е да се всява омраза срещу народа и страната ни. Едва ли не при подчертано медийно затъмнение продължава и подготовката за реализация на суперпродукцията "Цар Самоил", в която българският владетел ще бъде представен като "македонски цар". Неотдавна в свое интервю, качено в туитър, режисьорът на филма Антонио Митракески съобщи, че вече са подписани договори със Сърбия и Канада за осъществяване на въпросната копродукция, като в най-скоро време ще започне снимането на филма с "пълна пара". Ролята на Самуил ще бъде поверена на сръбския актьор (със смесено сръбско-македонско потекло) Лазар Ристовски. Досега за филма са осигурени около 500 000 евро от македонската Агенция за филм и отделно 30 млн. денара от Филмовия фонд на Македония. Така че подготовката на поредната "филмова бомба" срещу България продължава. По всяка вероятност и тя ще бъде "преглътната" постфактум от нашенските управници в името на... добросъседството. А това, че се ограбва българската история, че се фалшифицира, като на нейните владетели се приписва друга национална принадлежност, е без значение...
Културната експанзия на Заев
В своя отчет за първите 100 дни на Министерството за култура новият министър Роберт Алагьозовски обяви, че "защитата на пренебрегваното безценно културно наследство", на "езика и културната идентичност" на Македония ще бъдат негови основни приоритети. Предстои да бъде приет Закон за употребата на македонския език, а също така - национална стратегия за развитие на културата за периода от 2018 до 2022 година.
Специално внимание върху грижата за "правилната употреба на македонския език" отдели и премиерът Зоран Заев, който участва в международна конференция за езика в Скопие. И какво предвижда тази "правилна употреба"? Освен споменатия вече закон, ще бъдат "повторно отворени" така наречените Лекторати по македонски език към чуждестранните университети, чиято роля за пропагандиране на присвоеното средновековно българско книжовно наследство е добре известна.
По време на проведения в началото на декември в Скопие традиционен празник, посветен на свети Климент, Зоран Заев обяви, че с името на книжовника е свързано "началото на македонската писменост", макар да е добре известно, че нейното начало е положено едва през 1944 г. с кодификацията на така наречения македонски литературен език.
Наличие на трезви гласове
Покрай дискусията около мегаломанското наследство на Никола Груевски не липсват, макар и единични, трезви гласове на люде, които не си затварят очите пред скриваната (или покрита с дълбоки пластове от лъжи и фалшификации) истина за тъй наречената "македонска идентичност" и "национална припадност". Така председателят на Комисията за ревизия на проекта "Скопие 2014" Мирослав Грчев в прав текст заяви, че "македонската държава в края на Втората световна война буквално е измислена в рамките на Югославия, основана е за пръв път и в нея е създадена и македонска нация, македонска култура, македонски език, всичките македонски символи и всичките македонски достижения в изкуството". От своя страна бившият първи външен министър на държавата Македония Денко Малески в интернет портала "Слободен печат" още по-недвусмислено написа, че "сега в търсене на обективната историческа истина ще трябва да изминем пътя назад от Александър Велики, царя на елините; през Самуил, царя на българите, до наченките в създаването на нашата млада и храбра нация и държава."
...Но и на злобни, ксенофобски претенции
Дали някой ще се вслуша в тези трезви гласове е доста съмнително, след като даже самият Зоран Заев е определян от отявлените македонисти като "предател" и "унищожител" на македонската държава. Най-злобните критики по негов адрес идват от партията на Никола Груевски, а най-настървени са привържениците на така наречения Световен македонски конгрес и Македонски манифест, които в "договора со Бугариja" съзират "дълбоки последици за езика, културата и историята на македонския народ и държавността на Македония".
А неотдавна от електронния портал "Дудинка" (Брабонка, Дуда) на небезизвестния македонист Миленко Неделковски не по-малко известният скопски псевдоисторик Александар Донски обяви намерението си върху основата на своя ксенофобски пасквил "Етногенетическите разлики между македонците и българите" да заснеме "документална" емисия със субтитри на английски език, която възнамерява да тиражира чрез големите световни телевизионни канали и интернет-портали. Ал. Донски, като се опира върху етническия произход на първите български владетели - хан Аспарух и хан Омуртаг, "доказва" чистотата на македонския "етнос", което си е чист расизъм.
* * *
Прочее, от подобни ксенофобски тези гъмжи и немалка част от македонските интернет-форуми и фейсбук профили, в които се "доказва" монголския или татарския произход на българския етнос. Тази жалка и банална историческа фалшификация отдавна се тиражира от настървените привърженици на македонизма. В други случаи продължават да се повтарят мантрите на заклетите македонисти от Скопие, в които кражбата на история и артефакти е станала едва ли не безобиден навик. Дали "мекият македонизъм" на Заев ще може да промени нещо от насажданата с десетилетия в съседната нам "роднинска" държава омраза и подозрителност към България и българите, остава под въпрос. Както е трудно да се предвиди докъде може да се стигне чрез нашенската безпринципна отстъпчивост и политическо безхаберие спрямо "казуса Македония". Особено, когато в него се преплитат и чужди геополитически интереси, и кроежи, които съвсем не са безопасни за бъдещето на двете страни, за мира и сигурността на Балканите.