Какво става?

Май свикнахме с македонските кражби на българска история. Не ни прави впечатление. Подсмихваме се. Години наред се отнасяме с безразличие към спора за името на западната ни съседка. Като че ли това засяга само гърците.
Турците отпечатаха в стотици хиляди тираж карта за ученици, в която половин България е част от Турция. Май и това само ни учуди и развесели. Получихме извинение, че е станала грешка. Всеки, който разбира от производство на учебници, знае, че такава "грешка" не може да бъде незабелязана и съответно непредотвратена. Грешка, която си стои от 2009 г. до 2012 г.
Вчера "разбираме", този път от румънски учебник, предназначен за молдовски деца, че третият цар на Второто българско царство е "румънецът" Калоян. И това ще подминем кротко, с усмивка, с "разбиране" към съседите и с глупава толерантност.
 Какво става? Много банално, но и абсолютно вярно е, че кражбата на историята е кражба на памет. Унищожаване на самочувствие, разбиване на единство и отнемане на шанс за общи цели, обща борба. За това става дума. На такива опити трябва да се отговаря със скандали на най-високо държавно равнище. Защото ако една власт не брани моята история, моя род, моята памет, тя няма нищо общо с мен. Тя е чужда, късогледа и безнравствена.
А когато в общата сеч на БАН орязва парите за изследване на българските език и етнография, тя е чужда по един последователен, логичен и безмилостен начин.
А ние, простолюдието, нека си честваме скромно и наивно годишнината от "Историята" на Паисий.