Иди ми, дойди ми
/ брой: 217
За пореден път властта доказа, че се води от принципа "Иди ми, дойди ми" и че това е един от законите на Борисов. След като почти две години правителството и лично той ни уверяваше колко правилна е безумната идея митниците да бъдат преместени в Русе, изненадващо обяви вчера, че бирниците си остават в София. Браво на премиера! Казва ти това, което искаш да чуеш...
Лошият Дянков мести, добрият Борисов връща.
Явно протестите на митничарите са смутили съня на премиера-Слънце и на сутринта му просветнало, че с решението за преместването ще си спечели доста неприятели. Но както казва народът, "Оти тогава ги ручахме жабетата?" И се питаме - в това правителство не си ли говорят и защо едната ръка не знае какво върши другата? Защото само 24 часа преди изявлението на Борисов, финансовият му министър Симеон Данков обяви категорично, че до месец, месец и половина Русе става столица на Агенция "Митници". Ами да, преместването било ключът към просперитета на страната ни! Философите казват, че гениалността се крие в простотата - ето и потвърждение! За какво развитие на икономика говорим! За какво са ни чужди инвестиции, европейски проекти, разкриване на работни места и благосъстояние на хората! Според Дянков в преместването е разковничето.
И изведнъж - стоп! Премиерът му подложи крак... Сетил се, че ще е много скъпо. Митниците са един от основните източници на приходи в бюджета и сътресенията в тях могат да доведат до спад в събираемостта, заяви Борисов. И популистки уточни, че спестените от преселението пари ще отидат за увеличение на пенсиите и заплатите. А по тази тема - същото "иди ми, дойди ми".
Оказа се, че след шумното говорене за повишаване на пенсиите от първи януари увеличението се отлага за първи април догодина. Преди това бяха обещанията за намаляване на потребителската такса при лекар, за по-ниско ДСС върху лекарствата, за повишаване на заплатите в различни сфери, които си останаха неизпълнени...
Добрият управленец не е самотник и не бива да получава прозрения, докато седи сам и вие като куче в Бояна. Монологът е винаги безотговорен, защото властимащият трябва да гарантира и да създава сигурност и бъдеще. В противен случай изпада в безвремие. И когато властта се превърне само в пост, се изисква промяна. Тя не бива да включва само хвърляне на прах в очите, защото рано или късно управляваните ще намерят своето хапче за проглеждане.