Езиците ни дивни, или лингвистични акценти от света

"Езикът ни е дивен, в него е залогът на онова хубаво, което ще създадем" - тези думи на Пенчо Славейков е много уместно да си припомним на 21 февруари. Датата е обявена от ЮНЕСКО за Международен ден на езиците и се отбелязва от 2000 г., като целта е да се популяризира лингвистичното и културното разнообразие. А денят е избран като почит към на паметното събитие, случило се в Дака (днес - столица на Бангладеш) през 1952 г., когато от куршуми, изстреляни от полицаи, загиват студенти, излезли на демонстрация в защита на родния си език бенгали и с искания той да бъде признат за държавен.

Езиковото разнообразие се смята за най-силен инструмент в запазването и развитието на материалното и духовното световно наследство. Разчети на експерти сочат, че от около 6 хил. езика, съществуващи на планетата ни, близо половината може в най-скоро време да изгубят носителите си. А родната реч всъщност е неповторим израз на човешкото творчество в цялото му разнообразие. Като един от основните инструменти на комуникацията, възприятието и размишлението, езикът също така помага да се опише светът около нас и отразява връзката между миналото, сегашното и бъдещето.
За един от най-сложните за изучаване се смята баскският език. Той е толкова труден и мъчен за разгадаване, че по време на Втората световна война се използва като шифър. Езиците на аборигените също са истинско лингвистично предизвикателство, тъй като са изключително богати на глаголни форми. Например в наречието на северноамериканските индианци броят им достига 12 хил. А в племето хайда се използват 70(!) префикса. Не е лесен за овладяване и един от държавните езици на Дагестан - табасаранският. Той се различава със забележителната си нееднородна семантико-синтактична система: имената имат около 48 различни падежа, включително и близо 40 местни. Ескимосите пък употребяват 63 форми на сегашно време и 252 окончания на прости съществителни.
Да се преброи до 3 на нивхски език (разпространен в северната част на остров Сахалин) е трудна задача не само за дете, но и за възрастен. Проблемът идва оттам, че числителните звучат по различен начин в зависимост от обектите на броене - лодки, ски, или сушена риба. Общо в езика има 26 начина за определяне на точното количество на предмети, стоки, животни или хора.
Най-богата е лингвистичната палитра в Папуа Нова Гвинея. Там общуват на повече от 700 наречия и диалекта. В подобна ситуация изглежда напълно логично, че на местните власти изобщо не им е било лесно да стигнат до консенсус кой от езиците да бъде признат за държавен. Затова според конституцията на страната такъв просто няма! А за официалните документи се ползва английският и неговият адаптиран аборигенски вариант пиджин-инглиш, наричан още ток-писин.
Онези, които искат да станат квалифицирани преводачи на текстове от и на санскрит или да пишат на този език, добре е да знаят, че целта са необходими не по-малко от 12 години.
За абазинския, разпространен в Карачаево-Черкезката република, пък казват, че ако не се овладее в детска възраст, почти е невъзможно да се научи на по-късен етап от живота. Това се дължи на изключително сложната фонетика на езика.
Един от най-пълните речници в Китай съдържа над 87 000 йероглифа, като всеки от тях означава отделна сричка. За най-сложно се смята изписването на архаичната дума "приказлив" - използват се 64 черти, а за израза "запушен нос" са нужни 36 линии. Любопитно е също, че йероглифът, който означава "трудност, неприятност", изглежда като две жени под един покрив.
Не бива да се пренебрегва и фактът, че до XIV век в Русия всички неприлични думи се наричали "нелепи глаголи". И се смятало, че възпитани и образовани хора не ги използват.
Обаче нито един език в света не минава без гласната "а", която е обявена за най-разпространения звук в света. Най-редкият пък е чешкият "ржд", като дори децата го овладяват накрая.
SKOMKHPHKJCDPWB е най-дългата абревиатура, която всъщност е име на компания, чиято дейност е свързана с парични операции в Западна Малайзия. Тъй като произнасянето дори на това съкращение е прекалено дълго и неудобно, абревиатурата си има по-приемлива версия - SKOMK. Съществува обаче още по-интересен случай. Знайно е, че в СССР също много почитали абревиатурите. За апогей на тази любов се смята НИИОМТПЛАНПОПАРМБЕТЖЕЛБЕТРАБСПОРМОНИМОНКОНОТДТЕХСТРОЙМОН, като зад това многобуквено чудовище се крие нещо от рода на Научноизследователска лаборатория, извършваща операции по армиране на бетон и изграждане на сложни монолитни конструкции, подчинена на Отдела за технологията на строително-монтажното управление на Академията за строителство и архитектура...
Сред особеностите на арабския не е броят на буквите в азбуката (28), а начинът, по който се изписват, в зависимост от мястото им (в средата или в края) в дадена дума. В някои еврейски езици има 5 такива писмени знака, а в гръцкия - само една.
За най-древна се смята гласната "о". За първи път тя се появява при финикийците около 1300 г. пр.н.е. и оттогава не се е променяла. Според експерти днес този символ е част от 65 азбуки по света.
Една от основните причини за изчезването на някои лингвистични наречия е неравномерното им разпределение спрямо броя на техните носители. Така 80 на сто от населението на планетата ни владее едва 80 езика, като близо 3500 диалекта се говорят само от 0,2% жители на Земята.


Учителка се прекръсти на английската азбука

Преподавателка от колумбийския град Богота преди време смени името и фамилията си с буквите от английската азбука и вече се казва Abcdefg Hijklmn Opqrst Uvwxyz. На учителката са били нужни две години, за да защити правото си на избор пред чиновниците. Дамата споделя, че цял живот е мечтала за име, което се произнася трудно.
Преди да стане Abcdefg Hijklmn Opqrst Uvwxyz, 36-годишната дама се казвала Лейдизанга Сайборг, което обаче също не е истинското й име. Просто колумбийката "чувствала необходимост от постоянно самоопределяне" и поради тази причина, в зависимост от настроението, няколко пъти решавала, че ще се казва другояче.