Влизаме в опасна дългова спирала

Не е изминала и половин година, откакто управляващите решиха да вземат заем от 16 млрд. лв., и ето че вече се планира да се харчи първо  задължение в размер на 5,3 млрд. лв. Това е залегнало в проектобюджета за 2016 г., приет от Министерския съвет. Според финансовия министър Владислав Горанов, 14 млрд. лв. от вече взетия заем са за погасяване на стари дългове, а другите средства ще се изразходват за покриване на бюджетния дефицит през 2015, 2016 и 2017 г. Сега обаче се оказва, че и новият заем пак ще се използва за същото - за покриване на стари външни задължения и за бюджетен дефицит. По тази логика през 2016, 2017 г. и т.н. отново ще взимаме поне по 5-6 млрд. лв. външен заем. Така навлизаме в опасна дългова спирала, от която изход няма. Като прибавим липсата на отчетност при изразходването на средствата, както и недомлъвките в обясненията на управляващите, ситуацията все повече излиза от контрол.
Какво стана със заема от 16 млрд. лв.? През 2015 г. от него 12 млрд. лв. трябваше да се изразходват за погасяване на стари дългове, а с 2 млрд. лв. да се покрие бюджетен дефицит. 1,5 млрд. лв. са отпуснати на Фонда за гарантиране на влоговете - за изплащане на обезпечените депозити в КТБ, а 800 млн. лв. - държавна помощ на ПИБ, за да се стабилизира, когато депозантите започнаха масово да изтеглят парите си от нея.
От разчета следват някои

резонни въпроси

До взимането на 16-милиардния заем външната задлъжнялост на България представляваше 17,18% от БВП. Как, след като се изплатят старите заеми, тя нараства на 31,3%? Това може да се получи, само ако към предишната задлъжнялост се прибави и новата. Защото, ако се погасят стари заеми за 12 млрд. лв., а се вземе нов за 16 млрд., то тогава задълженията би трябвало да се увеличат само с 4 млрд. лв., или с 4% от БВП, и дългът да бъде 21%, а не както сега вече е 31,3%.
Новите ни кредитори ("Ейч ЕсБиСи", "Ситибанк", "Уникредит" и "Сосиете Женерал") не се интересуват за какво ще изразходваме парите, интересуват се от печалбата, която за тях идва от лихвите. Въпросът е ние какво ще спечелим? Това че погасяваме стари заеми, донякъде е добре. Но ако всеки стар заем изплащаме, като взимаме нов, при това с лихвите, вече е повече от зле. Това, геометрически изразено, е завихряне в безкрайна спирала. Заемите са целесъобразни, ако чрез тях се постига икономически растеж и повишаване на БВП. Но българската практика за тяхното използване не е такава. Парите от външните заеми потъват като вода в пясък и дълговата щафета се предава от поколение на поколение, като става все по-тежка.
Още сега на всеки български гражданин, включително и на новородените, се падат по 9865 лв. като дял от външния държавен дълг. Но той се погасява само с парите на данъкоплатците, т.е. на работещите. Косвено в този процес са ангажирани и пенсионерите, защото селяните би трябвало да плащат данък за реализираната от тях продукция, а гражданите - от отдаване под наем на жилища и търговски помещения (които имат такива) или когатго някои все още се опитват да работят. Това че някои укриват доходите си, е друг въпрос, карат я по поговорката "Сиромах човек - жив дявол". Когато обаче го хванат - тежко му и горко. Мой съсед пенсионер, който живее със съпругата си в 3-стаен панелен апартамент, от 3 години дава стая под наем на две студентки и получава по 100 лв. на месец. Знаел, че при годишен доход от 1200 лв. трябва да плати данък 120 лв., но му се досвидяло. Още повече, че плащал данък сгради 130 лв. и такса смет 170 лв. Да, но една от наемателките го наклеветила в данъчната служба, направили проверка и го задължили с 260 лв. плюс лихвите, а той вече бил изял и изпил парите. В подобно положение ще се окаже и държавата, след като използва парите от външните заеми предимно за потребление. Само че начетът ще е значително по-голям.
За да не се стигне до такова положение, трябва парите от

заемите да се използват за инвестиции

предимно. Ако поне 10 млрд. лв. се дадат за тази цел, би се постигнал двуцифрен икономически ръст, а не както сега се предвижда 2,1%.
Заемите разбира се трябва да се погасяват. Но значителна част от тях (какъвто е случаят с 16-милиардния) подлежат на възстановяване. Отпуснатите 1,5 млрд. лв. на Фонда за гарантиране на влоговете ще се възстановят от задължителните вноски на банките. ПИБ също ще върне милионите държавна помощ. Но има и големи резерви за увеличаване на приходите - по този начин обслужването на външния дълг може да става по-лесно, а защо не и да успеем да не правим нови задължения.
Според експерти, контарабандата нанася щети за 6 млрд. лв. годишно. След като се знае сумата, логично е да се установят и каналите, по които парите се отклоняват от бюджета. Това е задължение на ДАНС, НАП, полицията и прокуратурата. По подобен начин стои въпросът със сивата икономика. Сега се отчита, че тя е към 35%. Ако се намали наполовина, приходите в бюджета ще се увеличат с 16%, а също така и в осигурителните фондове. Това ще даде възможност да се увеличат доходите на работещите и на пенсионерите, вследствие на което ще се активизира потреблението.
Сега в България има

само една държавна кредитна банка

Българската банка за развитие. Нейният ресурс обаче е недостатъчен. Или той трябва значително да се увеличи, или да се създаде втора, захранвана с ресурс и с част от външните заеми, която да отпуска инвестиционни кредити при минимални лихви. Но докато това не е осъществено, кредитният пазар се държи предимно от частните банки и те се възползват от това. Свалили са лихвите по влоговете дори до отрицателни - някои и до 0,5%, но поддържат лихви по кредитите дори над 10%. Такива маржове няма по света. (По социалистическо време имаше само една депозитна и кредитна банка - ДСК, която олихвяваше влоговете с 1%, а отпускаше кредити срещу 4%.) Затова нашите по-оправни бизнесмени взимат кредити не от тях, а от чужбина. Поради това част от създавания у нас БВП се изнася и затова расте със забавени темпове. Според прогнозите на МФ тази година БВП ще достигне близо 86 млрд. лв., а ни е необходимо да бъде поне 90 млрд., за да задоволим най-насъщните си потребности в областта на здравеопазването, образованието и повишаването на доходите.
Това не може да стане чрез произволно взимане на външни заеми, които се използват предимно за потребление. При това става безконтролно от страна на Народното събрание, което има главната отговорност. Но също така с бездействащото съдействие на прокуратурата и обществеността.
Правителството като че ли именно затова не дава ясна отчетност за какво се харчат парите. Така освен дългова спирала сме и в омагьосан кръг, който обгражда с тайнственост начина на харчене на парите от външните заеми. Докато това продължава, хем ще затъваме все по-дълбоко в дълговото блато, хем няма да постигаме икономически ръст и увеличаване на БВП, от което следва, че ще продължим да бъдем най-бедните в Европейския съюз. Гръцките правителства повече от 25 г. също взимаха големи външни заеми, но през това време хората поне си поживяха - заплатите и пенсиите им се вдигнаха тройно. А ние не знаем защо ручаме жабетата.