Винаги съм получавал само хубави роли

"Винаги съм получавал само хубави роли", твърдеше Георги Калоянчев. Той ги правеше такива, защото обичаше героите си, с цялата си душа, талант и всеотдайност изграждаше убедителни и въздействащи образи до най-малкия детайл.
"Георги Калоянчев можеше всичко. Но в комедията и сатирата стихията на демократичното му изкуство беше най-ярка и вълнуваща. Можеше да те разсмее, да те разплаче, да те замисли, да те отврати, да те издигне, да те накара да поискаш мигът да спре... Често - едновременно... Такъв огромен талант заслужава да не бъде забравен. Защото много ни е дал... Да си спомняме за Георги Калоянчев значи да си спомняме, че изкуството е вечно", написаха колегите му от Сатиричния театър по повод 90 години от неговото рождение.
"Георги Калоянчев не само изигра всичко, което можеше да се изиграе в световната и родната комедиография, но и вложи във всичките си роли много обич, искреност и неповторима преданост към театъра и към човека", четем в статия на Светлана Панчева - театровед и драматург.
Вчера се навършиха 100 години от рождението на един от най-обичаните артисти в българския театър и кино. Съгражданите му в Бургас го почетоха с поклонение пред неговия паметник в Морската градина, а от общината съобщиха, че цялата година ще бъде изпълнена със събития в чест и памет на този незабравим човек и артист. Със своя безкраен талант и отдаденост на професията Георги Калоянчев дари радост и емоции на поколения българи, караше ни да се смеем и да размисляме над постъпките, съдбите и философските разсъждения на неговите герои.

Из биографията

Георги Калоянчев е роден на 13 януари 1925 г. в Бургас. Завършва ДВТУ (днес ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" през 1952 г. в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. От 1951 до 1957 г. играе в Народния театър "Иван Вазов". Именитият актьор е сред основателите на Сатиричния театър, където обира овациите с многобройните си забележителни превъплъщения.
Първата роля му роля в Сатирата е Другарят Велосипедкин в "Баня" от Маяковски, реж. Стефан Сърчаджиев. Последната - Реджийналд Паджет в "Квартет" от Роналд Харвуд, реж. Десислава Боева. Незабравими са изпълненията на Калоянчев като Кочкарьов в "Женитба" от Гогол, Швейк в "Швейк през Втората световна война" от Брехт, Новоселцев в "Служебен роман" от Рязанов и Брагински, Чиновникът в "Сако от велур" от Станислав Стратиев - с награда на Съюза на артистите за сезон 1976-1977 г. и първа награда за актьорско майсторство на шестия Национален преглед на българската драма и театър, легендарни са образите му в "Смъртта на Тарелкин" и "Старчето и стрелата" с режисьор Методи Андонов, "Големанов" с режисьор Нейчо Попов и "Бай Ганьо" с режисьор Иван Ничев, "Криворазбраната цивилизация" на Хачо Бояджиев и др.
Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми - щангистът в "Специалист по всичко", Кондов във "Вълчицата", инспекторът в "Инспекторът и нощта", фокусникът в "Най-дългата нощ", Риксата в "Привързаният балон", Джордано Бруно в италианската продукция "Галилео Галилей", Езоп в "Езоп", "Неочаквана ваканция", "Нощните бдения на поп Вечерко", "Бон шанс, инспекторе!", "За къде пътувате?", "Големите игри" и "Рапсодия в бяло". Играе в над 50 филма. През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема "Бай Ганьо тръгва из Европа" с Георги Калоянчев в главната роля. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на XX век.
През 2006 г. след многото други награди и държавни отличия Георги Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество. Автор е на автобиографичната книга "Жив съм, ваш съм!".
Най-голямата награда за него си остана званието "Народен артист".
Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст. Погребан е в Централните софийски гробища. На негово име е наречена улица в кв. "Драгалевци" в София.

Георги Калоянчев:
Мой нещастен български народе, заради страданието ти - поклон!

...Мой беден български народ! В душата ти препускат гладни ветрове, в нивята ти кълнат бурени, в домовете ти кълни безверие.
Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван. От светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници.
Мой нещастен български народ. Ние, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България. И на тая граница митничари няма, на тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тези, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас.
Мой нещастен български народе, заради страданието ти - поклон.
Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има оная стара приказка: "Имало едно време един дядо и една баба." Когато няма сол, има сълзи и от тях ще я добием.
Но когато няма вяра - тогава е страшно.
И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа - аз ще ви обичам. И когато се чудите как да свържете двата края - аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой, някъде ви обича. Тази страна ви обича - слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето, че България ви обича.
Млади хора, дано във вашите спомени звънне понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гуши някъде и моя милост. Дано, когато ви е доста тъжничко или веселичко, си спомните за оня стар господин в късните дни на есента на своя живот.

Част от монолога на Георги Калоянчев от "Кукер Кабаре" по текст на Любомир Пеевски, който именитият артист каза на 1 април 2002 г. в "Шоуто на Слави" по БиТиВи