Нацията се топи

В едно от предаванията си Слави Трифонов покани семейство с 13 деца. Когато попита майката какви добавки получава за тях, тя отговори - никакви и обясни защо. За да се стигне до тях, трябва да се представят куп документи от различни инстанции, където се чака на дълги опашки, а освен това майките ги връщат по няколко пъти, защото не са попълнили формулярите според чиновническите изисквания. И моята дъщеря, поради същите причини, не получава добавки за детето си. А като нея са хиляди.
Всички те смятат, че просто няма смисъл за някакви си 35 лв. на месец да се подлагат на

унижение пред чиновниците

С тези пари не могат да се купят дори един чифт ботушки на детето. Оказва се, че държавата не плаща и 10% от разходите за издръжката на едно дете, която реално е около 410 лв. Това не се взема предвид и при развод, обикновено на бащата се присъжда издръжка от 80 до 150 лв., което е символично спрямо действителните разходи, необходими за отглеждането на детето. От друга страна пък, това е донякъде оправдано, защото голям брой работещи са с доход от 290-320 лв., а има и много безработни. Няма практика при отсъждането на издржката да се има предвид имотното състояние на бащата.
За отбелязване е, че преобладаващата част от турския етнос също не се стреми към получаване на детски добавки. Най-активни в това отношение са ромите, които учудващо бързо се справят с процедурните проблеми и почти всички от тях получават детски добавки. За голяма част това е основният източник на доход, с който се издържат не само децата, но и родителите. Няма точни данни колко родители у нас се отказват по посочените причини от полагащите им се дребни пари. Може би, ако такъв показател бе включен в преброителната карта, картината би се пояснила. Но по косвени данни

родителите на 160 хил. деца

поради една или друга причина не получават добавки. В същото време средствата за тази цел би трябвало да са предвидени в бюджета и те възлизат на 5,6 млн. лв. месечно, които всъщност не се изплащат. А къде отиват, не се знае. Защо с тях да не се открие например сметка във фонд, който да бъде съпътстващ на този за лечение на деца или за насърчаване на детски таланти? В крайна сметка става въпрос за близо 65 млн. лв. годишно!
Понеже сме член на Европейския съюз, би трябвало да се поучим от опита на другите страни в това отношение. Във Франция, където се прилагат най-напредничавите идеи в демографската политика и в частност в насърчаването на раждеамостта, стимулирането не е свързано с прилагането на многобройни формалности. Още когато се роди момче или момиче, общинските власти автоматично го включват в системата за финансово подпомагане на неговите родители. Те получават уведомление, че между първо и пето число на месеца могат да получат парична помощ за отглеждането на детето в размер от 90 до 140 евро. Това става с представена им кредитна карта, която редовно се зарежда в определения срок. По принцип това важи за всички, но министри, депутати, висши държавни служители, кметове, дипломати, бизнесмени превеждат получените така суми в различни фондове с благотворителна цел (главно за подпомагане на по-нуждаещи се деца).
Подобна е

практиката и в арабските монархии

При това там сумите съвсем не са символични, както у нас. В Катар например месечната помощ за всяко дете е 80 риала, което се равнява на половината от минималната работна заплата. При това здравеопазването е напълно безплатно, както и почти всички лекарства за деца. За всяко е осигурено място в ясли и градина срещу символична такса от 15 риала, като децата се взимат от домовете им с микробуси, които ги и връщат. Но това не се смята за основание за децата да не се изплащат добавки, каквато практика съществува у нас.
В България, странно защо, се смята, че ако детето ходи на ясли или градина, то няма необходимост от финансова помощ. Това е съвсем неоснователно, защото, първо, таксата за детските заведения е по-голяма от размера на добавката; и второ, защото се организират мероприятия като ски и зелени училища, лагеруване, които се заплащат, а родителите не искат да лишат децата си от тях. Така се стигна и до положението държавата да иска от майки получените детски добавки за времето, в което децата им са ходели в детски заведения. Накрая като голямо благоволение не им начислиха лихви по тях.

Децата са радост, но и грижа

И колкото по-ниски са доходите на родителите, толкова повече тяхната грижа става по-голяма. Със среден доход на семейство в размер на 600 лв., издръжката дори на едно дете е сериозен проблем. Затова средностатистическото българско семейство е тричленно. Какво следва от това? Ако през 2011 г. има 1,7 млн. такива семейства, които формират 4,1 млн. българско етническо население, те ще оставят в наследство 1,4 млн. души. Но не се знае колко от тях ще напуснат страната, за да учат и да търсят препитание в чужбина. Ако до края на годината ще ни приемат в Шенген, емиграцията ще се засили. Някои от родителите ще се изселят, защото в България или няма работа, или тя е нископлатена, или се работи, без да се получават заплати.
В България почти всеки живее от днес за утре. В магазина за обувки са продадени 6 чифта, в заведението за бързо хранене - 50 сандвича, шофьорът на такси е превозил 15 души и т.н. А за утре и този оборот не е сигурен. Близо 1 млн. работещи и 1,8 млн. пенсионери имат доход до 10 лв. на ден, а 600 хил. са с по-нисък. С тези пари може да се купят един хляб, кофичка кисело мляко, 50 г сирене и 2 билета за градски транспорт. Но и това не е съвсем така, защото се дължат пари за ток, вода, парно, газ, данъци и такси. Доходите на 67% от населението са сведени до минимум, а разходите непрекъснато растат. При това положение много българи не създават семейство, не се раждат деца и нацията направо се топи. Утвърждава се тенденцията - едно семейство (бракосъчетано или живеещо в съжителство) с едно дете. Ромският етнос е изключение, защото там семействата са с най-малко по 4-5 деца.
Ако наистина такава е демографската ни политика, нея всъщност изобщшо я няма.