Как да спрем ръста на безработицата
Тя е най-показателният индекс за кризата
/ брой: 222
Световната икономическа криза (1929-1933 г.), наричана още Голямата депресия, се изразява главно в масовото закриване на работни места. В Европа безработните достигат 30 млн., колкото и в САЩ. В Съветския съюз няма криза, защото всички работят. Заплатите са ниски (средната е 55 рубли), но стигат за покриване на насъщните нужди. Американският президент Фр. Рузвелт печели първия си мандат през 1933 г. с програма за трудова заетост. Започва да я осъществява и е избран още три пъти. В Европа първи излизат от кризата Италия и Германия, в които се прилагат успешни планове за разкриване на работни места. В България на 19 май 1934 г. "звенарите" правят преврат, установяват дипломатически отношения със СССР и сключват договори за доставка на големи количества хранителни продукти, текстилни произведения, обувки и други, поради което заетостта нараства.
Какво е положението сега
По данни на Агенцията по заетостта безработните в България в края на 2011 г. са 356 хил., според НСИ - 380 хил., според работодателите (БСК) - 412 хил., а според синдикатите - 430 хил. По-важно е обаче каква е тенденцията. Ако броят на безработните започне да намалява, това означава че преодоляваме кризата. Но безработицата не пада и вместо да се преодолява, кризата продължава да настъпва.
Достигнали сме до критични фактори. Населението застарява, поради което броят на хората в работоспособна възраст в страната намалява. То чувствително спада и поради емиграцията на младежи и хора на средна възраст, които търсят по-добър начин за препитание в чужбина, защото доходите у нас са отчайващо ниски. В болници като в Силистра, а да не говорим за Харманли, Нова Загора, Самоков заплатите на лекарите са средно 550 лв., като при това невинаги се изплащат редовно. В Германия и Франция за същата работа същите лекари ще получават по 3000 евро и не е чудно, че си стягат куфарите затам. Дори моят личен лекар в София, който си докарва приличен доход, ми каза, че е поел пътя на гурбетчийството. В Холандия му предлагат заплата 3800 евро, като 6 месеца ще го издържат, докато учи езика и се запознава с местните медицински практики (в това време ще му плащат по 2300 евро с осигурена безплатна квартира и карта за градски транспорт). В същото време му тече осигурителен стаж, като трудът на лекарите там се признава за II категория.
Каква е перспективата за заклетите родолюбци
Направихме анкета с 1160 млади хора, които в периода 2006-2009 г. са завършили средно специално и висше образование. Ето какви са отговорите им за тяхната реализация:
Стоян Продев (завършил селскостопанска гимназия по животновъдство в Пловдив): "Кандидатствах за работа в 4 ферми, казаха ми, че могат да ме назначат най-много за гледач, но засега и за това няма свободни места."
Валентин Костов (завършил националната строителна гимназия, бившия много авторитетен техникум "Хр. Ботев" в София): "Дипломирах се през 2007 г. Тогава имаше бум в строителството и започнах работа като технически ръководител на обект. Две години получавах добра заплата, но после дойде кризата и ме уволниха. Сега съм безработен."
Даниела Йорданова (завършила специалността "Кино и телевизия" в НБУ): "Не открих никакви възможности да си намеря работа по специалността. Сега работя като продавачка на бързи закуски. При 10-часов трудов ден получавам по 12-13 лв."
Валентина Стоева (завършила психология в СУ "Кл. Охридски"): "Не знам защо обучават студенти по тази специалност, за тях няма реализация. Единственото, което ми предложиха, беше възпитател в училище с 310 лв. заплата."
Мога да посоча отговорите на още 963 души. В тях се разкрива една тъжна трудова, а по-често безтрудова съдба. В България има 63 вузовски звена, 84 специализирани гимназии (бившите техникуми). Годишно от тях излизат около 60 хил. специалисти с висше и средно специално образование, повечето от които са похарчили значителни средства за обучението си. Възможности за реализация и съответно за възстановяване на инвестициите обаче почти няма.
Какво се предлага на трудовия пазар
Има някакво търсене в областта на туризма - в летния сезон по Черноморието, а в зимния - по планинските курорти. Поради това сервитьори, готвачи, камериерки и друг помощен персонал мигрират в тях. В големите градове има свободни места за продавачи в магазини и по пазарите, които обаче най-често работят с условни трудови договори, а заплатите им се формират като процент от продажбите. Пак в големите градове периодично се търсят ватмани и шофьори в градския транспорт, защото там текучеството е високо заради сложните трудови условия - работа на 4 смени. По принцип се търсят шивачки, защото продукцията им дори в условията на криза носи доходи на работодателите. Повечето от босовете обаче прибират за себе си печалбата, а на работниците плащат нищожно и с месеци забавяне. В Мадан пазаруват на вересия хляб, сирене, мляко, олио и други насъщни продукти за преживяване. Вересия обаче няма, когато си плащаш сметките за вода, ток и отопление. Хората взимат кредити, не могат да ги погасяват, идва съдия изпълнител, описва имуществото или жилището, то се изземва и продава на търг. Който не е преживял такова нещо, той не може да почувства тази трагедия.
Има ли все пак изход
На първо време политиката по заетостта трябва да стане задача номер 1 на правителството. В условията на криза държавата е най-добрият работодател. Такъв е подходът в САЩ, Германия, Турция. Изкупуват се акциите на големите частни фирми, които не могат да се справят (скрита форма на национализация). Благодарение на това в автомобилната промишленост са запазени стотици хиляди работни места. Автомобилното производство се нуждае от метали и материали, от машини, сградите трябва да се поддържат, а и се строят нови. В създадената верига от доставчици, които задоволяват потребностите на автомобилното производство, също се поддържа заетостта.
За съжаление ние не произвеждаме автомобили, въпреки че на няколко пъти ни беше предоставена възможност, например за коопериране с "Рено", "Ровър" и "ДЕУ". Нашата индустрия е почти ликвидирана. Имаме все още запазени някакви позиции в енергетиката и това е голям шанс за икономическо оцеляване. Вместо това ГЕРБ спряха "Белене", говорят за нов реактор в "Козлодуй", който, ако изобщо бъде поставен, ще е след много години. А по най-скромни предвиждания "Белене" би осигурило 14 хил. преки работни места и 9 хил. съпътстващи за доставки. Освен това ще се запълни значителна част от капацитета на БДЖ, фирмите за автомобилен превоз и кораби по р. Дунав.
Но това е частен случай. Необходима е политика, насочена към поощряването на средния и дребния частен бизнес. Не е оправдано реститутът да получава рента от 300 евро на месец за помещение от 8 кв. м, само защото е имал късмета да го наследи от дядо си. Затова я плаща, я не дължимия данък от 10% и си живее като рентиер. В Белгия подобни собственици се облагат с данък от 50 до 70% и са задължени да се осигуряват здравно и пенсионно. В Швеция данъците достигат до 90%. Има резон нетрудовите доходи и у нас да се облагат поне с 50% данък и задължителни осигуровки. При приетата в България система за солидарност всеки трябва да внася своя дял според доходите си.
Неизползваните възможности
По линията на средствата от еврофондовете усвояваме към 36 млн. евро годишно за развитие на човешките ресурси. Това в повечето случаи са напразно похарчени пари. Фирми обучават безработни в компютърна грамотност, изучаване на чужди езици и нови професии, но реализацията им е почти нищожна. Затова подходът трябва да бъде друг. Да се плаща на работодателя за конкретно разкрито работно място, като от своя страна той поема задължения за правомерно сключен трудов договор. Санкциите за неспазването трябва да бъдат драстични, като нарушенията дори се криминализират. За да се поощри най-вече дребният бизнес, следва, разбира се, да се въведат диференцирани ставки за облагане на доходите.
Това са само част от мерките, за да спре да расте безработицата.