Инсценировка без морал
/ брой: 3
Часът е 18. Час, в който започва поредното сборище на стачкуващите "морални" антипривърженици на правителството на Пламен Орешарски. Странни люде виртуално и визуално могат да се срещнат там. Колоритът на стачкуващите на инат, събрани от "кол и въже", се допълва от "ранобудните" студенти от СУ, които сметнаха, че Университетът им е бащиния.
Днешният обикновен българин не е в състояние да проумее що за "стока" са протестиращите им сънародници, които в бялото виждат черно и обратно. Хора без възпитание и традиционна българска доброта. Сарказъм, хумор и сатира се използват като барикада, като бункер за постигане на заветната цел. Стигнаха дотам да организират маскарадно погребение на Орешарски. Чак православната църква реагира, че жив човек не се погребва. Нелогичният отговор последва немедленно: "Орешарски е мъртъв"... За подобен отговор народът е постановил: "Дай им, Боже, акъл, или и тоя им го вземи".
Протестиращите напират да се вмъкнат в парламента и да накажат "непокорните" депутати според своя морален маниер. Пречат им загражденията и полицаите. Атакуват загражденията, опитват да се бият с полицаите...
Повечето медии в различна степен изразяват положително отношение към протестите. Лесно могат да се изброят предавания и имена, но това едва ли е необходимо. Една престараваща се медия стриктно и акуратно следи движението на протестърите. Един и същи репортер, направляван от централното студио, точно в 18 ч. е пред МС, когато вакханалията започва. Въпросите са предварително режисирани: "Защо сте тук?", "Откога идвате?", "За какво протестирате?", "Откъде идвате?, "На колко години сте?", "Какво работите?", "Защо си бил политически емигрант?", "Защо си бил против комунистическата власт?", "Бил ли си преследван?", "Изтезаван ли си?", "Защо Орешарски не трябва да управлява?", "Какви грешки допускат управляващите?", "Защо искате предсрочни избори?", "Защо водите това малко детенце със знаменце в ръка?", "Какво ще кажете за социалните придобивки на правителството?", "На кого служи полицията, охраняваща парламента?", и т.н.
А ето и някои от подсказаните отговори: "Орешарски е олигарх", "Няма качества за премиер", "Не вижда ли, че народът не го иска?", "От кого се пазят, та се заграждат?", "Червени боклуци", "Комунизмът е по-страшен от фашизма", "Полицията бие". И някои размисли: "Ние се борихме срещу комунистическа България", "У нас се въдвори комунистическа диктатура", "Ще предизвикаме гражданска война"...
Въпросите, отговорите, словоизлиянията нямат край. Болните сърца и души с мъст и жлъч поливат инакомислещите. Дори превратно тълкуват мисли на Апостола. И тоя маскарад се разиграва на странно всекидневно променящ се декор. Инсценировка без морал, а говорят за морал. Дори и сатаната би завидял на призоваващите към партизанска война протестиращи и техните организатори, вдъхновители и донори. И цялата тая дандания обикновените хорица невинаги я разбират. Но по интуиция проумяват, че всички тези протестъри и ранобудници нямат нищо общо с общонародните идеали.