Дългата агония на безкрайните лишения
В България е възникнала необходимостта от една зима на голямото всенародно недоволство
/ брой: 6
Преди зимата имаше продължително циганско лято, но то свърши. Все пак спестихме малко от отопление. Но все още в България има четири сезона и зимата дойде. Температурата рязко спадна, сняг и студ сковаха пътищата, но и домовете. И по-тежки зими е имало. Когато бях малък, майка ми ни водеше за Коледа в бащиното село, което се намира в подножието на Троянския балкан. Там падаше сняг и по половин метър, и хората с мъка прокарваха пъртини от къщите си до обора и тоалетната. Защото в селата тя се правеше в края на двора. Селяните казваха: мани ги тия, гражданете, дека одат по нужда у съседната стая и си държат сополите в кърпа у джеба. Ама в селския хол бумтеше буен огън и беше топло както през август. Защото под навеса бяха складирани купища вършини, с които се палеше огнището.
В края на декември м. г. ми се отдаде случай пак да посетя бащиното село. Вече беше падал сняг и студ. Роднините, при които отседнах, ме посрещнаха в една стая, където беше включена малка електрическа печка, колкото да се отмъртява въздухът. "Нямате ли дърва?", ги попитах. Отговориха ми, че стражарите не ги пускат в гората дори опадали клони да събрират. Иначе там се секат многогодишни дървета и с ТИР-ове ги извозват незнайно къде. "А не ви ли дават отоплителни помощи?" Казаха ми, че такива се отпускат само на хората със земеделски пенсии, които са в размер до 80 лв. Ама и те не се отопляват, защото ако една електрическа печка работи по 8 ч. на ден, енергийната помощ не стига за плащане на сметката. "Е, как тогава се предпазвате от студа, особено нощно време?" Начинът е
по една чаша домашна ракия преди лягане
а след това с дрехите в кревата и се завиват с дебели китеници. "Ние не сме като вас, гражданите от големите градове, където си имате парно". Неудобно ми беше да им кажа, че и аз всъщност съм на техния хал. В панелния си апартамент съм изклюючил парното, защото не мога да плащам сметките. Не ползвам и електрическа печка, защото токът е скъп, а пенсията ми е малка. Затова и аз си лягам с дебели дрехи. Разликата е само, че вместо с китеници, се завивам с юрган. Такава е балканската съдба, но не за всички, които живеят на полуострова. Миналата година през януари гостувах на мои познати в гр. Осор-Хърватска. Пак беше голям студ, но в дома на моите домакини беше топло. Имаше газова инсталация с радиатор във всяка стая. "Не ви ли излиза много скъпо?", попитах домакините. За да разбера положението, ми го описаха в еврова еквивалентност. Мъжът и жената работят и получават общо 3200 евро, а сметката им за газ е 230 евро, т.е. някъде около 1/12 от дохода. А страната дори не е членка на ЕС, тепърва ще става. А после ме попитаха как е у нас. Дадох им някакъв абстрактен отговор, който вероятно едва ли са разбрали. А иначе за нас положението е ясно. Зимата е поредното изпитание за нискодоходните българи по отношение на техните усилия и възможности за оцелявяне. Главните им противници са студът и гладът. От тях през предишната зима (2011-2012 г.) са умрели 3260 души. Доведени до крайно отчаяние, 719 са посегнали на живота си. Както някога през 1876 г. Кочо Чистеменски е убил своето семейство и себе си, за да не бъде поругана честта му от башибозуците, така 136 г. по-късно българите се хвърлят от високи мостове, самозапалват се в къщите си, за да намерят по-бърза смърт, която предпочитат пред дългата агония от безконечните лишения. На други животът им все още продължава да бъде мил. Дядо Петко от с. Соволяно събира асфалт от разбитите пътища и с него си пали печката. Ама една нощ го приспала топлината и той задрямал край нея. Намерили го овъглен на сутринта.
Не че у нас не се прави нищо за бедстващите. Разкриват се социални кухни и домове за временно настаняване на клошари, които иначе спят около шахтите на метрото. Но това ли е начинът за оцеляване на нацията? Според Евростат през 2060 г. населението на България ще бъде не повече от 5,5 млн. души, от които българи 3,5-3,7 млн., а имаме ресурси за изхранването на най-малко 12-13 млн. В същото време населението на земята ще се увеличи до 9,6 млрд. души. Явно ше има ново преселение на народите. Българите го започнаха още в началото на 90-те години и броят на гурбетчиите непрекъснато се увеличава. Вече близо 2 млн. наши сънародници работят за икономиките на други държави. Те изпращат годишно между 1,4 и 1,6 млрд. евро. С това подпомагат техни роднини да преживяват и да оцеляват. У нас пък се преселват предимно китайци и араби, а по-малко африканци. А специално в спорта привличаме скъпо платени играчи (предимно футболисти и по-малко баскетболисти) от цял свят.
Добре е, че българи работят в чужбина, печелят и превеждат пари на свои близки, останали у нас. Чрез тях се поддържа
замряло потребление
но ако ги нямаше, щеше да бъде направо умряло. Но още по-добре щеше да бъде, ако по някакъв начин накараме работещите в чужбина българи да се осигуряват здравно и пенсионно и у нас. Защото, ако им се наложи да се върнат в България (както това става напоследък с голяма част от работилите в Испания поради масово съкращаване на работни места), ще плащат много по-скъпо за лекарски прегледи и за други медицински услуги. Ще посоча конкретен пример. Съвсем наскоро ми се наложи да ми правят сложни изследвания, за които е необходима и хоспитализация. Бях в една стая с български гражданин, който работи в Германия. И на него се наложили същите изследвания. За тях и за престоя си в болницата аз заплатих 173 лв., а гурбетчията - 895 лв. Попитах го защо не си е направил изследванията в Германия. Отговори ми, че там работи на черния трудов пазар, като надничар в строителството. Плащат му 25 евро в края на всеки работен ден, но без социални осигуровки. При това положение същите изследвания щели да му стуват 1360 евро. Понеже беше човек на 56 г., го попитах какво ще прави, когато вече не може да работи, а не е пенсионно осигурен. Отговори ми, че разчита на спестявания. Досега има 9 хил. евро и ако работи още 10 г. те ще станат 16 хил. Но, както се вижда, ако му се наложи да ползва медицинско обслужване, тези пари ще му стигнат за 10-12 пъти. А после? Колкото и рехави да са българската пенсионна и здравноосигурителна система, те поне засега донякъде гарантират екзистенцминимума. Междувременно се отказвам от предишното си мнение, че трябва да накараме българите, работещи в чужбина, да се осигуряват пенсионно и здравно у нас. Вместо това трябва да ги убеждаваме, че то е полезно за тях, както и за останалите в България. При минимална осигурителна вноска от 17 евро месечно те ще имат правото на определените безплатни или частично платени медицински услуги у нас и на пенсия, когато стигнат пенсионна възраст. Е, тя няма да бъде германска, австрийска или белгийска, но ще стига за хляб, сирене, домати и кисело мляко. От по-друга максима се ръководеше моят приятел, когото наричахме Мачкана. Три и половина години работи в Австрия и Германия и когато навърши 65 г., се пенсионира. Определиха му пенсия 175 евро и той се върна в България. Горе-долу по същото време и аз се пенсионирах при 43,5 г. осигурителен стаж, за което ми определиха пенсия от 267 лв. Когато се срещнахме, Мачкана ми каза, че ако съм имал същия осигурителен стаж в Австрия, пенсията ми е щяла да бъде най-малко 1600 евро. Направо не му повярвах - къде са 267 лв., къде са 1600 евро (3200 лв. или 15 пъти повече). Обяснението е в изкуствено измислената
система в точки и запетаи
която се прилага у нас за определяне на пенсиите.
Отделяме по-голямо внимание на формирането и индексацията на пенсиите, защото предстои тяхното коригиране, и ще продължим в това направление. От април се предвижда минималната пенсия от 145 да стане 150 лв., а максималната - от 700 на 770 лв. Но възниква въпросът защо максималната се увеличава с 10%, а минималната с 4%. Не би ли трябвало да е обратното и тогава минималната пенсия да стане поне 160 лв., а максималната - 728 лв. Следващият въпрос е кои получават минимални и кои максимални пенсии. Към първите се числят главно работилите нискоквалифицирана работа, но те са създавали БВП. А тези с високите пенсии са били висши държавни служители, генерали, полковници и т.н., които нямат принос в него. Аргументът, че те са внасяли по-високи осигурителни вноски, е несъстоятелен, защото това е било в резултат на високите им заплати (получавани при преразпределението на БВП), докато тези на произвеждащите БВП са били ниски. Не се отчита и фактът, че полковниците и генералите са ползвали безплатни униформи, хранителен порцион и цивилно облекло. Като журналист в цивилен вестник получавах 240 лв. заплата, а мой колега от сп. "Български воин" - 620 лв. Затова сега моята пенсия е 267 лв., а неговата - 700 лв.
Ето защо изтъквам обстоятелството, че не само зимата ни притиска, към нея се прибавя въпиющата социална несправедливост, и тя е не само по пенсионерска линия. С нищо не е оправдано минималната заплата да бъде 310 лв. и тя да се дава на хора, които създават БВП, а депутатите и висшите държавни служители да получават 10 пъти повече, при положение, че са само потребители. В Швейцария президентската заплата е колкото две учителски. Да не се връщаме много назад във времето, когато се е създавал Съветският съюз. Тогава депутатите не са получавали заплати, въпреки че са заседавали по 15-16 ч. на ден. Давали са им само постен борш със зеле, чай от моркови без захар и махорка. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война българските генерали и офицери ядат една и съща храна като войнишката. В тежки времена като днешните всички трябва солидарно да понасяме несгодите. Направо кощунствено е да има договори, според които на чуждестранни фирми (визират се най-вече електроразпределителните) да се гарантира определена печалба, а бедстващите българи да я плащат от изтънелия си до крайна степен портфейл. Затова е виновна установилата се у нас псевдодемокрация, която води до направо
стресираща разлика между бедни и богати
Нейният наистина демократичен антипод е комуната. Тя е формата за установяване на социална справедливост, както е станало във Франция през 1871 г. Тогава властта става гражданска, т.е. чрез участието на всички в нея. Тогава само за 5 дни се ликвидира спекулата с продоволствените стоки. А чрез изземване на имуществото на незаконно забогателите се осигурява хляб и месо за всички граждани.
В България е възникнала необходимостта от една зима на голямото всенародно недоволство. Ако не го направим, напролет редиците ни ще са още по-оредели.