Брекзит - политическият "Титаник" за Острова

Популярен анекдот за мандата на Тереза Мей като премиер на Великобритания гласи, че тя загуби дори битката с Дейвид Камерън за втори най-слаб министър-председател в историята и ще трябва да остане на първото място. Този мандат приключва официално утре (макар че тя ще остане на поста още две седмици до обявяването на нейния наследник), а оценяваното й като ужасно представяне вдъхнови цели 13 кандидати да се впуснат в борба за нейната длъжност. Всъщност битката ще е за нов лидер на Консервативната партия, а оттам и за премиерския пост, тъй като в британската политическа система оставката на досегашния титуляр не означава автоматично предсрочни избори. 

Самата Тереза Мей беше министър на вътрешните работи в кабинета на Дейвид Камерън, когато той подаде оставка след неочаквания резултат от референдума за Брекзит през 2016 г. А след като спечели доверието на съпартийците си, зае овакантеното от него място. През 2017 г. тя реши да свика предсрочни избори, разчитайки на социологическите прогнози, които й даваха огромна преднина пред опозицията, и надявайки се да увеличи както мнозинството на консерваторите в парламента, така и да получи легитимност за преговорите с ЕС. След много силна кампания от страна на Лейбъристката партия и нейния лидер Джереми Корбин обаче нещата се объркаха и консерваторите спечелиха изборите, но не и мнозинство - което на практика се равняваше на загуба. Това беше моментът, в който започна нейното падение, кулминирало през 2019 г. с поредица от унизителни отхвърляния на сделката с ЕС и постоянни призиви да се оттегли, особено в собствената й партия. Така се стигна до миналия месец, когато депутатите консерватори й поставиха ултиматум - или да подаде оставка възможно най-бързо, или ще бъде свалена насилствено от поста. Разбира се, тя избра по-малкото унижение от двете и на 24 май обяви, че ще се оттегли официално на 7 юни.

За историята остава фактът, че през трите си години начело на Великобритания Тереза Мей така и не успя да осъществи Брекзит. Обясненията за това още сега са различни - някои хвърлят основната вина върху нея, други изтъкват разединената й партия (всъщност Брекзит прокара тежка разделителна линия през цялото британско общество), трети обвиняват ЕС, че не е съгласил на всичко, което Лондон поиска. Фактите обаче са такива, каквито са, и сега някой друг ще трябва да се заеме с най-спорния въпрос в британската политика от десетилетия насам. 

Ще има ли Великобритания своя Тръмп?

Като най-изявен фаворит за момента се очертава бившият външен министър Борис Джонсън. Той придоби популярност още преди години като ексцентричния кмет на Лондон, а впоследствие стана и външен министър, където също се запомни със серия от гафове. Джонсън беше и една от водещите фигури в кампанията срещу членството в ЕС, което след тромавите и в крайна сметка неособено успешни за Великобритания преговори с Брюксел предизвика сериозен конфликт между него и премиера Мей, завършил с оттегляне на първия от правителството. След това Джонсън продължи да бъде яростен критик на политиката й и никога не е криел, че възнамерява да се кандидатира за нейното място веднага щом му се удаде възможност за това. 

А приликите между Тръмп и Борис Джонсън са не само в прическата, но и в поведението на двамата. Също като Тръмп, Джонсън е известен с непремерените си изказвания, егоцентризма си и желанието да доминира. И също като Тръмп личността му често предизвиква насмешка, но пък му спечели и немалко привърженици. Неслучайно при кацането си в Лондон преди дни Тръмп намери време да похвали именно Джонсън и да го препоръча на британците за техен следващ лидер. Това естествено предизвика силно възмущение у доста хора, но и без препоръката на Тръмп Джонсън има силни шансове.

Поради големия брой кандидати консерваторите заложиха на процедура от няколко рунда, след която да останат само двама претенденти, които да си оспорват лидерството в директен двубой. За целта дори бяха променени вътрешнопартийните правила и сега, само за да бъде признат за кандидат, претендентът трябва да си осигури поне 8 номинации на консервативни депутати. За допускане до първия кръг от надпреварата бройката се увеличава до 17, във втория те стават 33. Така до 20 юни трябва да останат само последните двама, а веднага след тази дата 160 хил. членове на Консервативната партия ще имат правото да изберат директно една от двете номинации. Победителят получава както лидерската позиция в партията, така и премиерския пост. 

По информация на в. "Гардиън" до момента Джонсън си е осигурил подкрепата на около 40 депутати, а най-близките му преследвачи са досегашните министри на външните работи Джереми Хънт и на околната среда Майкъл Гоув (който също като Джонсън беше много активен в кампанията срещу ЕС през 2016 г.). Предполага се, че всеки от тях е събрал подписи от около 30 депутати. Променените правила вече накараха двама от кандидатите да се откажат. Това са Кит Малтхаус и Джеймс Клевърли, които трябваше да признаят, че нямат шансове и участието им е безсмислено. Въпреки това 8 души - освен гореспоменатите трима - остават в надпреварата. Шансовете им обаче са оценявани като минимални. Това са Марк Харпър, Рори Стюарт (досегашен министър на международното развитие), Мат Ханкок (досегашен министър на здравеопазването), Доминик Рааб (за кратко министър за Брекзит при Тереза Мей през 2018 г.), Естер МакВей (бивш министър по труда и пенсиите за няколко месеца през 2018 г.), Саджид Джавид (досегашен министър на вътрешните работи), Сам Гийма и Андреа Ледсъм (лидер на Долната камара на парламента след изборите през 2017 г. до миналия месец, когато продаде оставка, за да участва в надпреварата).

Брекзит - новият Титаник?

Който и да спечели битката, ще се изправи пред същата трудна задача като Тереза Мей. ЕС вече определи краен срок за напускането на Великобритания 31 октомври и за пореден път настоя, че предоговаряне на сделката няма да има. Или Лондон ще приеме договора, или напуска без никакъв договор. Тези крайни срокове вече няколко пъти бяха отлагани, но в Брюксел все повече се засилват гласовете (най-отчетлив сред тях е този на френския президент Еманюел Макрон) да не се правят повече компромиси на британците и всичко да приключи през есента. 

При откриването на кампанията си Борис Джонсън също заяви, че със или без сделка Брекзит трябва да се случи най-късно на тази дата. Част от неговата стратегия ще бъде да заеме по-твърда позиция от тази на Тереза Мей и да заплаши ЕС, че ако Великобритания не получи по-добри условия, ще излезе без сделка. Това обаче е доста рискован ход, тъй като всички признават, че "твърдият" Брекзит ще има опустошителен ефект върху икономиката на бившата империя. В допълнение ще трябва да бъде възстановена границата между Република Ирландия и Северна Ирландия, което заплашва да отвори кутията на Пандора и да наблюдаваме възраждане на борбата между лоялисти и републиканци и свързания с нея тероризъм. Първата жертва вече беше дадена наскоро, когато бе убита северноирландската журналистка Лайра МакКий. За нейната смърт отговорност пое организация, наричаща се "Нова ИРА". А за капак Шотландия вече обяви, че при такъв сценарий ще се опита да задейства нов референдум за независимост от Обединеното кралство. 

В същото време шансовете за нова сделка са илюзорни. Коментатори смятат, че е напълно възможно Джонсън или някой от другите претенденти да успеят да издействат промяна във формулировките на документа, но без промяна по същество, след което леко фризираната сегашна сделка отново да се подложи на гласуване и да се разчита, че този път тя няма да стане жертва на всеобщата неприязън към Мей. Отново доста рисково решение. 

Третият вариант - да бъде отменен Брекзит - не се подкрепя от никой от кандидатите. Каквото и да се случи обаче, Великобритания е изправена пред не по-малко тежки времена и решения въпреки новия капитан на кораба. Съдбата на "Титаник" е надвиснала с голяма сила над Острова и предстои да видим как британците ще навигират в опасните води на Брекзит.