Да развенчаем заблудите, или истините за някои лъжи
Във всяко общество съществуват доста погрешни представи за нещата от живота, обаче вярата в тях е въпрос не само на личен избор, а и на минимални усилия да обогатим знанията си
/ брой: 64
Историята на човечеството е изпъстрена не само с войни, научни открития, произведения на изкуството, "бели петна" и различни загадки... В процеса на еволюцията неизбежно възникват или умишлено се създават много заблуди, които в съзнанието на мнозина са бетонирани като неопровержима истина. За да бъдат разсеяни някои най-често срещани погрешни представи, нека се фокусираме върху фактите.
Една от най-разпространените заблуди е твърдението, че мълниите никога не удрят два пъти на едно и също място. Това схващане не само че не е вярно, но често е абсолютна противоположност на реалността. Например 102-етажният нюйоркски небостъргач Емпайър стейт билдинг е истински магнит за мълниите, които го удрят средно 25 пъти годишно.
Грешно е да се смята, че настинките са причинени от студеното време. Всъщност болестите на горните дихателни пътища обикновено са следствие на вирусни инфекции. Няма как те по магичен начин да се озоват в организма ни само заради факта, че човек е излязъл навън през зимата без шапка и ръкавици. В повечето случаи вирусите ни атакуват, когато контактуваме с вече заразени хора. Което означава, че седенето на топло с приятели е по-опасно от самотни разходки в студа.
Хората доста харесват твърдението, че талантът на Алберт Айнщайн дълго време е бил скрит и бъдещият учен дори имал слаби оценки по математика в училище. Има и мнение, че бащата на теорията на относителността изоставал и по много други предмети. За подобни слухове обаче липсват каквито и да било доказателства. Напротив, според запазената документация Айнщайн имал доста добър успех в общообразователното школо. Жалко е само, че пропада толкова забележително оправдание за някои немного усърдни ученици, които се опитват да изтъкнат в своя защита и "мързела" на Айнщайн.
Доста разпространено е убеждението, че ако нещо паднало се вдигне много бързо, в рамките на 3 секунди, то не се смята за мръсно (градският фолклор го прилага за сервитьора и изпуснатото кюфте). Истината обаче е доста стряскаща: микробите на пода мигновено "налазват" изпуснатата храна. Особено опасно е това да се случи в кухнята - помещение, традиционно смятано за изключително благоприятна и комфортна среда за зараждането и развитието на салмонела например. Затова още веднъж помислете, когато вдигате хапката си от плочките, паркета или мокета.
Смята се, че монета, хвърлена от върха на многоетажна сграда, може да убие човек. Дори да предположим, че 10 стотинки падат от покрив на небостъргач, няма как да се развие такава "смъртоносна" скорост, защото не са налице нито нужните аеродинамични свойства, нито достатъчно тегло. Разбира се, човек, чието чело докосне такава монета, няма да изпита удоволствие. Интензивността на усещането за болка, което ще го сполети, е сравнима с ужилване на пчела. Но без фатални последици.
Не е вярно, че в Космоса няма гравитация. Всъщност там тя е доста силна. Именно гравитацията кара звездите да обикалят центъра на галактиката, Земята - Слънцето, а спътниците - планетата ни. Защо тогава астронавтите се намират в безтегловност? Те свободно падат на повърхността на Земята, но летят по права линия с толкова голяма скорост, че нашата планета във всеки момент от времето се отдалечава от тях на такова разстояние, което космонавтите изминават към нея. Някъде в галактиката наистина съществуват такива отдалечени от всички небесни тела места, където гравитацията е много слаба. Но на достиганата от космонавтите височина от близо 402 км от Земята притеглянето намалява само с 20%. Голяма заблуда е да се смята, че във вакуума човек ще се пръсне на парчета. Тази погрешна представа превзема съзнанието ни благодарение на научнофантастични филми. Всъщност животът в безвъздушното затворено пространство е възможен. Но няма да е продължителен, а само докато не свърши кислородът в дробовете.
Често може да се натъкнете на "прозрението", че използваме едва 10 на сто от капацитета на мозъка си. Функционалната магнитнорезонансна томография обаче сочи, че хората оползотворяват умствените си способности практически на сто процента. Повредата дори на много малък участък на мозъка възпрепятства нормалното функциониране на жизненоважни когнитивни и регулаторни функции. Да, твърде вероятно е да не използваме целия си потенциал за максимално интелектуално развитие. Но пък винаги задействаме абсолютно всичкия си наличен разум, когато е необходимо да се освободим от някоя полезна, но твърде скучна задача.
Съществува теория, че биологичните видове еволюират и преминават към по-високи нива на развитие. Някои примитивни организми успешно оцеляват без каквото и да било усъвършенстване. Гъби, акули, ракообразни и всякакви мъхове не се променят от най-древни времена. Други видове пък са подложени на силни трансформации, но те невинаги са доказателство за подобряване на съществуването им. Фактът, че нещо се приспособява и развива, изобщо не е белег за прогрес. За да се убедим в това твърдение, изобщо не е задължително да се фокусираме върху които и да било биологични видове в продължение на определен исторически период. Всеки желаещ може да наблюдава този процес в миниатюра, като погледне към начина на живот и работа на някои колеги или роднини...
Някои хора, включително и високообразовани, са убедени, че пълнолунието изостря психичните разстройства и атавистичните наклонности. Ако сте върколак, от само себе си се подразбира, че трябва да виете при вида на осветен кръг на естествения спътник на Земята. Но сама по себе си Луната по никакъв начин не влияе на статистиката, свързана с убийства, лудост, телефонно хулиганство и други прояви на неприемливо човешко поведение. От векове хората приписват на нищо неподозиращото светило мистична сила и необяснимо влияние върху живота ни. Обаче подобни свойства на Луната не са потвърдени от нито едно научно изследване.
Още като деца ни плашат, че ако сложим монета на релсите, влакът ще дерайлира. Повечето възрастни са склонни да се съмняват, че нормалното пътуване на многотонна машина може да се наруши заради миниатюрно парче метал. И това лесно може да се докаже. Но ако скучаете на жп гарата и имате излишно левче или два, по-добре дайте парата на някой нуждаещ се. Благородният жест ще ви предпази и от грешката, направена от някои пометени от влак експериментатори, изпуснали момента, навреме да се дръпнат от релсите.
Във всяко общество съществуват доста популярни погрешни представи за нещата от живота, приемани за абсолютни истини. Вярата в тях е въпрос не само на личен избор, но и на минимални усилия да обогатим знанията си. Най-важното е обаче масовите заблуди да не прераснат в масови психози.