А нашият интерес?

Мая ЙОВАНОВСКА

Огромната част от българските политици има толкова мижави постижения, че е напълно аут от историята. Други остават в нея с магариите и греховете си.

Помните ли Меглена Кунева, главната преговаряща за присъединяването ни към Европейския съюз? С какво я помните? Отговорът е прост - с доброволното отказване на страната ни от четирите малки, напълно изправни и изключително рентабилни ректора в АЕЦ "Козлодуй". По-късно същата обясняваше, че не тя, а правителството на Иван Костов е подписало меморандума за спирането на реакторите, ама нейсе.

Бащицата Бойко Борисов ще запомним основно със строителството на магистрали, които все още са недовършени и некачествени, въпреки че милиарди изтекоха в близките до властта фирми. И, разбира се, със спирането на проекта за изграждане на втората атомна централа "Белене". През 2012 г. първото му правителство прекрати проекта. И въпреки че уж го възобнови през 2018 г., до момента няма като резултат друго, освен харчове и два скъпи ядрени ректора, които гният, пардон - консервирани са, на площадката в Белене.  

Служебното правителство се опита да си избие комплексите с нова енергийна стратегия. Тя е с хоризонт до 2053 г. И даже си я одобриха! В нея на хартия блестят още цели четири нови ядрени реактора.

Колкото до министъра на енергетиката Росен Христов - той също е достоен кандидат за бързо забвение. Именно по негово време бе подписан договор за доставка на американско ядрено гориво за 5-и блок в "Козлодуй", без още безопасното му използване да е проверено и одобрено от Агенцията за ядрено регулиране. Същият се наложи дори да бъде опровергаван от "Росатом" за твърденията, че имало проблем с доставките на руско ядрено гориво заради войната.

Комай се оказахме в абсурдната ситуация, при която бедният роднина храни големия нов брат. А къде е нашият национален интерес?