"Един пояс, един път", инициативата, която променя света

Всеки си има мечта. Най-чистите и добронамерени - се сбъдват. Такъв е случаят с инициативата на китайския президент Си Дзинпин - "Един пояс, един път", която вече е на 11 години. За това време Западът неведнъж е изразявал своята скептичност, мислейки си, че Пекин иска да го измести като господар на света. Нито САЩ, нито ЕС (с изключение на Унгария), могат да допуснат, че може да се подава ръка на нуждаещи се, без да се иска нещо в замяна. Точно тук им е грешката, защото по думите на държавния глава Си, всички живеем в глобално село и щом е така трябва взаимно да си помагаме. Все пак, когато роднина или близък приятел ни помоли за услуга, не иска да му плащаме, нали? Имам предвид в държавите, неподвластни на западната индоктринация...

Инициативата

В речите на китайските политици присъства едно много важно изречение: "искаме да допринесем, каквото можем за човечеството". Затова и "Един пояс, един път" е насочен предимно към работа с "рискови" държави - основно африкански и латиноамерикански. За малко повече от едно десетилетие към проекта са се присъединили над 150 държави, осигурени са много нови работни места, подобрена е икономиката и условията за живот.
България е част от инициативата почти от самото й създаване - включва се през 2015 г., но заради недалновидната политика на родните управляващи, не сме получили толкова много, колкото съседна Сърбия, където малко по-рано тази година бяха подписани нови договори за сътрудничество, строеж на магистрали и ж.п. линии, болници, училища и др.

Форумът за журналисти "Да разширим пътя на възможностите, да споделим светло бъдеще"

посрещна 110 председатели на журналистически асоциации и съюзи, както и медийни представители от 55 държави от всички континенти. Участниците бяха разделени в четири групи и в продължение на няколко дни посетиха различни заводи и културни забележителности, запознаха се с директори на предприятия и местни представители на Китайската комунистическа партия. Приятно впечатление направи, че освен да запознаят гостите с постиженията си, после очакваха коментари относно какво е впечатлило чужденците най-много, какво биха могли да подобрят и питаха за полезни практики от другите държави. Някои китайски журналисти пък се интересуваха от нашата розово долина, какви продукти произвеждаме с розовото масло и поискаха съвети как биха могли да развият туризма в райони със селскостопанско производство.
Един от най-ползотворните аспекти безспорно е завързването на контакти с хора от цял свят, споделянето на опита и... възможността спокойно и открито да се обсъждат проблемите, свързани със свободата на словото в страните и медиите, които са представени.
Заради своето 37-годишно сътрудничество, Съюзът на българските журналисти беше отличен с почетна грамота и плакет, а отличието бе прието от председателката на СБЖ Снежана Тодорова.

Постът "Медиен посланик"

Беше въведен за пръв път тази година. Целта е да бъде чут гласът на повече държави. Чест за България е, че тя е сред избраните, заедно с Аржентина и Египет и четирима китайски международни журналисти. В речите си те обещаха да продължават да разпространяват истината в репортажите си и да показват, колкото се може повече гледни точки. "Истината не е никога нито бяла, нито черна. Има още много цветове и нюанси. както казваме в България - тя винаги е някъде по средата и нека хората сами преценяват, а не да им се натрапва нещо", обясни пред китайските медии Таня Глухчева от ДУМА. И допълни: "Като първите медийни посланици имаме трудната задача да поставим основите. Макар за нас да е чест, трябва да бъдем добър пример за "наследниците" ни". Признанието е чест не само за България, а и за ЕС и Европа като цяло, защото нямаше друга отличена държава от Стария континент.
"Знаете ли? Дядо ми е жертвал живота си преди 70 години, за да сбъдне мечтата си - да дойде в Китай", просълзи присъстващите Силвана Ривало от Аржентина. "Напуснал родината си с фалшиви документи, той все пак успял да стигне до Поднебесната империя. Щом се върнал в Буенос Айрес, бил арестуван от властите. Днес, 70 г. по-късно аз, неговата внучка съм в Китай и съм сигурна, че той ме вижда и се гордее с мен!"
Китайските журналисти споделиха своя опит в страни, където инициативата на президента Си Дзинпин е направила много за хората. Оказва се, че в съседна Сърбия, хората описват живота си с една дума, а именно "щастие", след като благодарение на "Един пояс, един път" имат осигурена работа, придвижват се по-бързо по хубавите магистрали или ж.п. линии. От друга страна в Афганистан, постепенно повече населени места се сдобиват с питейна вода, а децата започват да вярват, че светът не е толкова ужасно място.

Бъдещи планове

Инициативата "Един пояс, един път", макар и само на 11 години е постигнала много. Хубавото нещо на китайците е, че те никога не се примиряват с постигнатото и искат да създадат все повече и повече, за да улеснят живота и ежедневието. За това до голяма степен играе културата и хилядолетната мъдрост, към която се придържат. "Ако има само един човек, който да е гладен, то тогава и аз съм гладен" е само една от философиите им. Колко по-добре щеше да бъде, ако повечето богати държави разсъждаваха по този начин... Тогава вероятно нямаше да има живеещи в крайна нищета.
Една от основните цели на "Един пояс, един път", освен да подобри битието на възможно най-голям брой хора е също така да покаже на ЕС и САЩ, че не иска съперничество. А работа в екип. Заедно можем да променим света по-бързо.