Десният трезвеник и БСП

Ивайло "Нойзи" Цветков - да, има и такъв полуинтелектуалец, който беше доста по-смислен, доколкото това е възможно за десен човек, докато пиеше и полицаите го преследваха в софийската нощ.
Сега при него е настъпил някакъв мелодраматичен катарзис и той е изтрезнял. Политическата му мерзост обаче не спира дотук - на всичкото отгоре е решил и да се упражнява върху БСП и то във "Фолкише беобахтер", ох, пардон - в "Дойче веле".
Трезвеният Нойзи се оказа досаден чичко и квартален киселяк.
Цялата му статия е изтъкана от мърморения, политически конспирации и кръчмарски изстъпления.
БСП, казва трезвеник номер 1 на РБ, е късен комунистически конструкт: "съчетание на заявен прогресивизъм и чугунен консерватизъм".
Нойзи, този изявен интелектуален космос на отечеството, се жали, че не видял нито един ляв мислител да е повлиян поне от Жижек или Маркузе, а защо не и от Жил Дельоз.
Което означава само едно - за целта на своя текст Нойзи по никакъв начин не си е направил труда да проследи лявата мисъл у нас.
О, не.
Той е станал, заслушал се е в стомашните си киселини като десен дълбочинен интелектуалец и си е измислил картина на лявата мисъл.
И не, че политиката не е деинтелектуализарана в България, но ми се иска да ми покаже поне един десен мислител и политик, който да е вдъхновен от нещо различно от преразказите на Айн Райнд, които разни бакалавърчета от ИПИ праскат ден след ден на хонорар.
Може би статията е писана рано сутринта и заради това ръцете на автора са треперели, но след това той се бухва директно в световната конспирация. БСП била създала всички мафиоти. Много яко. Ако това твърдение е вярно, тогава десницата у нас има ярък морален, а и философски проблем. Защо пируваха с тези творения на Сатаната, а? Защо ги напълниха със собственост? Защо приеха тази олигархия като своя и подобно на космически ембрион я отгледаха в хищните си корупционни търбуси? Всеки път, когато видя някой десничар да прави тази интелектуална подмяна съм наясно, че не седя срещу текст на идеите, а срещу поредния продукт на късен махмурлук по време на безкраен преход.
Дясната интелектуална депресия рано или късно акостира до въпроса: "каква левица бихме търпели". Най-известният трезвеник има отговор - той бил готов да толерира, но само донякъде, социалдемократическо модерно ляво, каквото и, по дяволите, да означава това. Всъщност ясно е какво означава - в десния свят това е ляво, което се вписва в неолибералното статукво и не се опитва да измъкне от богатите спонсори на десните интелектуалци повече пари като им вдига данъците. Според тях държавата на благоденствието ще дойде по пазарен път, съвсем самичка, само веднъж да отстраним БСП от уравнението и да създадем една лабораторна, прилежна и подчинена левица. Която да се бунтува в рамките на приличието, а най-голямата й кауза е да има магазини за гримове за трансджендъри.
Фактът, че БСП отново се завръща като основен дразнител е повод за оптимизъм. Нойзи се дразни от БСП - значи БСП все пак прави нещо правилно.
До утре можем да си говорим за проблемите на левица, грешките, препъванията. Но препъванията никога не са били, защото, видите ли, БСП не е станала модерна социалдемократическа партия. Препъванията винаги са идвали, защото БСП се страхуваше да бъде достатъчно радикална. Защото все се е съобразявала с някакви десни интелектуални дебелаци, които не могат да осмислят собственото си политическо пространство, но за сметка за това са пълни с рецепти за отсрещния лагер.
Един десен хуморист казваше, че в тази държава се пие малко. Четейки Нойзи се убеждавам, че той е бил прав.
И ме е яд. С истински пиеща десница България имаше шанс за нормалност.
С тия киселяци сме до никъде.