За кого лобира посолството ни в САЩ?
Американски сенатори прокарват резолюция в подкрепа на Скопие, в която сме потърпевша страна
/ брой: 52
Ако има класация за дипломатически нихилизъм през 2024-та, двама души със сигурност я оглавяват - българският посланик във Вашингтон и външният министър на Сглобката. Георги Панайотов и Мария Габриел ще останат в дипломатическата ни история като лица, които съзнателно бездействат и жертват националните интереси, отказвайки да интервенират пред американски сенатори, активно лобиращи за антибългарския македонизъм.
„Съединените щати подкрепят присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз“, се казва в проекторезолюция на Сената, внесена от сенаторите от Демократическата партия Питър Уелч и Жана Шахин, както и от сенаторите републиканци Пийт Рикетс и Том Тилис. Резолюцията призовава президента Байдън, държавния секретар Блинкен и ЕС да работят за незабавно стартиране на преговорния процес със Скопие, като „не се поставят никакви допълнителни двустранни условия за членството на РС Македония в ЕС"...
Български отказ от "допълнителни двустранни условия за членството на РС Македония в ЕС" означава следното: българо-македонският договор от август 2017 г. да се анулира, българо-македонската историческа комисия да уважи претенциите на Скопие към българската средновековна и възрожденска история, ЕС да вдигне българската бариера пред македонското еврочленство...
Вместо Мария Габриел светкавично да нареди на посланика ни да се срещне с американските сенатори и да ги запознае с позицията ни по „македонския въпрос“, МВнР не реагира, даже с охота приема пасивната поза на посланика ни. Така мисията ни абдикира от основното задължение на всяко посолство - да отстоява с всички дипломатически средства интересите на своята държава пред приемащата страна.
Инициативата на сенаторите още не е одобрена от изпълнителната власт и засега отпада евентуално връчване на нота. Но дипломатическото лобиране в Сената, най-вече пред четиримата сенатори, са спешни стъпки, за които не е нужна санкция на външния министър Габриел. При това двама от сенаторите - Уелч и Шахин, посетиха Скопие през октомври м.г. и обявиха намерението си да внесат такава резолюция. Всъщност още преди пет месеца посланикът ни е знаел за тази инициатива, но не е предприел изпреварващи действия, за да осуети резолюцията. Или поне да опита.
Да настояваш пред Сглобката за агресивна дипломация в САЩ е мисия обречена. Страхът от „Големия брат“ парализира дипломатите ни, повече загрижени за благоволението на Метрополията, отколкото за интересите на държавата.
Това се видя и преди две години, когато републиканската представителка в Конгреса Клаудия Тени ни заплаши с тези думи: „Възможно е налагане на санкции срещу България заради нейното вето върху преговорите за присъединяване на Северна Македония към Евросъюза...“
Тогава българското посолство не реагира. Както не реагира и когато Клаудия Тени защити... „македонското малцинство“ в България.
Излишно е да питаме посолството ни във Вашингтон работи ли за създаването на българско лоби в Конгреса на САЩ. Истинският въпрос е дали с пасивността си мисията ни не лобира за Скопие.