Бюджет'23: Аритметика срещу икономика

Проф. Гарабед Минасян

1. Постановка

Натворихме своеобразен рекорд - приемане на Държавен бюджет (Консолидиран държавен бюджет - КДБ) във втората половина на текущата година, при това след 15-годишно членство в ЕС. За рекордно кратък срок (един месец) проектът на новия преформатиран КДБ беше подготвен и представен в Народното събрание. Той ще бъде обсъден и след козметични промени вероятно ще бъде приет за изпълнение.

Не му е било лесно на новия екип в Министерството на финансите (МФ) да се справи с колосалната административна тежест. Той съумя да се справи с административните изисквания и заслужава признание.

Очакванията не са малко и не са малки. Трябва да се задоволяват значими претенции, преди всичко от социално-финансов характер и същевременно (поне) формално да се удовлетворят различни по характер критерии, които къде справедливо -  къде несправедливо, къде императивно - къде според сътворени собствени настроения, витаят във въздуха.

Настоящите размисли и разсъждения нямат за цел да променят (още повече съществено) някои заложени в проекто-бюджета структури и съотношения. В конкретния сручай представеният проект е повече повод и основа за дискутиране на възлови за КДБ положения и постановки.

Проектът е изпълнен... майсторски. Използват се красиви фрази, твърде често без съдържание. Старателно се избягва поемането на конкретни задължения, които биха били измерими като изпълнение след изтичането на бюджетната година. Преобладават пожелателните оценки, както и форми на обещания, че екипът ще направи всичко възможно за пълноценно изпълнение на проекта.

2. Прескачане на препятствия

Старателно се заобикалят възлови въпроси на социално-икономическото ни развитие.

2.1 Отчетен е средногодишен темп на прираст на БВП за 2021-22 г. от 5,5% при средногодишен отрицателен темп на прираст на Бруто образуване на основен капитал (БООК, инвестиции) от 6,3%! Как се стига до такъв висок темп на прираст на БВП при също толкова висок спад на инвестиции? Каква е тази икономика, която бележи подобна висока ефективност? 

За 2023 г. се предвижда съществено по-нисък темп на прираст на БВП (1,8%) при значително по-висок позитивен темп на прираст на инвестиции (6,3%). Основният аргумент за обрата е (образно казано), че така е в света, така ще бъде и у нас. Остава открит основен теоретичен въпрос за съотношението между ендогенни и екзогенни фактори на икономически растеж и по-точно: Дали и доколко ендогенните фактори могат да противодействат на екзогенни въздействия?

2.2 Не се дискутира степента на социално разслоение в обществото, а то у нас е най-високото в ЕС. Остава незасегнат въпросът дали и доколко КДБ има отношение към регулирането на социалното разслоение, както и няма поет ангажимент за достигане на измеримо равнище на социално-разслоение (примерно чрез коефициента на Джини).

2.3 БНБ стопанисва Брутните валутни резерви (БВР) на страната, които се оценяват на около 35 млрд. евро (при БООК за 2022 г. от 13 млрд. евро). Законът изисква БНБ да внася част от печалбата от стопанисването на БВР в приходната част на КДБ. В последните 5 години обаче доходността от инвестициите на БНБ е отрицателна и вноски в КДБ не са правени. Държавата в лицето на МФ е безучастна, сякаш БВР не са народни пари.

2.4 Средногодишната инфлация (Хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ) у нас за 2021-2022 г. е оценена от Eurostat на 7,8% при аналогичен показател в еврозоната от 5,5%. МФ залага ХИПЦ у нас за 2023 г. от 8,7%, докато в еврозоната се предвижда съответният индекс да е 5,8%. 

Тези числа и очаквания се привеждат, без да се влиза в оценка по същност. Проблемът е: Защо ХИПЦ у нас превишава тази в еврозоната? 

Нормално ли е това превишение, 

както и до кога ще продължава?

2.5 Регулярно се привеждат числа за очаквани преки чуждестранни инвестиции у нас. Същевременно внимателно се подминава информацията за общия износ на български капитали в чужбина. Общо през 2021-22 г. нетно 18,7 млрд. евро български капитали са изнесени в чужбина. Същевременно нетният приток на чуждестранни капитали у нас за същия период е 11 млрд. евро. 

Това е капиталовият парадокс на България - най-бедната страна в ЕС е нетен износител на капитали за развитите икономики. Какъв е характерът на изнесените капитали, защо те не се инвестират у нас и има ли КДБ отношение към този болен за местните инвестиции проблем?

2.6 Публичните и частните инвестиции вървят ръка за ръка. Публичните инвестиции трябва да осигуряват съвременно равнище на различни по характер обществени инфраструктури - пътна, здравна, образователна, културна, спортна, военна. Развитата инфраструктурна система е предпоставка и условие за разгръщане на частни инвестиционни проекти. Във въвеждащата част на представената Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.(Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.), която по същество резюмира възприетите и материализирани в проекто-бюджета акценти, не се споменава и дума за предвиждани публични инвестиции. Толкова повече, че една съществена част от заложените капиталови разходи (повече от половината) са предназначени за основен ремонт, а не за ново строителство. Остава загадка дали и доколко частните инвеститори биха се активизирали при неясната перспектива за състоянието на инфраструктурните проекти?

2.7 Витае във въздуха онзи 

див копнеж по еврозоната, 

по едрите звезди над ЕЦБ, за включване в еврозоната на всяка цена. Преценката е нереалистична, меракът е неустоим, зле пресметнат и недобре премерен, а възможностите са нищожни. Нашата собствена история през последния повече от век показва категорично, че нищо в икономиката не може да се случи насила.

Опитите за пречупване на утвърдената истина обаче продължават. Не ни се преглъщат учтивите и деликатно формулирани откази на официални европейски институции и продължаваме да атакуваме с главата си непробиваеми стени. Включително и в настоящия проекто-бюджет.

2.8 Никъде в проекто-бюджета не може да се намери каквото и да е сравнение или съпоставка с други сравними с нас страни. Те са сред тези, с които членувахме в СИВ преди 90-те години на миналия век и по-късно се включихме в ЕС. България не е самотен бегач по свой собствен коридор, а се движи в компания от страни-членки на ЕС. Респективно, оценката на социално-икономическия прогрес не се рее самостоятелно в пространството, а е в контекста на средата от съюзни държави. В сравнителния план може да се определи доколко е изпреварващо или изоставащо конкретното ни проектирано развитие, т.е. доколко то е приемливо или неприемливо.

3. Заключение

Фискалната политика е мощен инструмент за управление на социално-икономическите процеси. Толкова повече, когато възможностите за провеждане на монетарна политика са силно ограничени или елиминирани. Недопустимо и късогледо е КДБ да се използва предимно за задоволяване на краткосрочни преразпределителни цели.

Аналитичните оценки видимо не са силата на МФ. Макроикономическата политика не може да е успешна без ясен поглед и разчленяване на действието на различни по характер фактори. Бюджетните проекции следва да бъдат захранвани от ясно очертани и поети количествени и качествени ангажименти, които в цялото си многообразие да бъдат безпроблемно измерими. Измеримостта на поетите задължения е гаранция за успеха/неуспеха на провежданата фискална политика.

Аритметиката е задължителна при формирането на бюджетните проекции, но не трябва да доминира над икономическата аргументация.

Все още времето не е достатъчно за израстването ни като самоотговорен и успешно развиващ се в социално-икономически план народ.

Икономически живот