Срамувам се за миналия век

Никога не е късно човек да стане за резил. И никога не е късно да се покае за грешното си минало... А в миналия век останаха явно много грешни и непростими ходове, контакти и  приятелства, останаха биографични редове, които няма как да зачеркна.
В миналия век бях член на ДКМС, секретар на градската организация на Комсомола в София.
Комсомолец беше и Росен Плевнелиев.  Родителите му бяха активни членове и ръководители на БКП в Гоце Делчев или Разлог, вече не помня...  А как да не изпита човек погнуса и срам от подобни спомени и сравнения. Вървяхме винаги в един и същи строй комунисти, комсомолци, пионери... Росен после натвори куп безобразия в биографията си и продължава да ръси политически  бисери, да е говорител по отговорни и важни   въпроси, от които се възмущават цели поколения. Иво Христов дори го нарече истински обединител на нацията - като държавен глава е успял категорично да обедини народа срещу себе си заради лични користни партийни изказвания, възгледи и ярки антируски настроения и внушения... Подобно е сравнението и с Иво Инджев, съветски възпитаник, журналист, автор на няколко публицистични книги. А Асен Агов, този неуморим борец от БТА срещу  империализма, като комсомолски активист по време на политическата учебна година в ДКМС, борец и радетел на мандатността в политиката, се пенсионира в Народното събрание и не се уморява да е част от "антикомунистическото" движение в страната.
В миналия век като журналист имах приблизително един и същи творчески път с много  други български творци. Бях главен редактор в Българската национална телевизия. Юлий Москов беше във вестник "Стандарт". Преди дни го чух като журналистическо "чудовище" в едни "пресечни точки" по телевизията да хули паметника на Бузлуджа и да иска той да се заличи и да се сравни със земята и планината, когато почти 75 процента от анкетираните желаят историческият мемориал да се възстанови и да стане и туристическа атракция. Дори от чужбина искат така. И не само това. Продължава да е защитник на битата кауза на ГЕРБ и на модела "Борисов"...
С Евгений Бакърджиев учехме в едно и също столично средно училище - 130-а гимназия в квартал "Левски". Евгений събори Мавзолея. Трудно. Но остана с прякора си Валяка завинаги...
Бойко Борисов е бил отличен комсомолец, член на БКП. Аз - също. Дори през 2006 г. му повярвах, че идва нещо ново в политиката, написах текста за химна на ГЕРБ - партия, в която членуват, както би казал и сега Методи Андреев, много комунисти второ качество. По-голямо разочарование през новия век не бях преживявал. Сега имаме различни пътища, ценности и... различни чекмеджета.
И Александър Йорданов е литератор. Беше един от консултантите в БНТ, когато работех в телевизията. Приемах го за литературен съмишленик, вдъхновен тогава, а сега се срамувам от общите ни допирни точки... Тук не става дума въобще за плурализъм, а направо за идиотизъм.
Още много срамни неща мога да изброя, но и тези са достатъчни за истинския катарзис, който ме сполетя в годините на демокрация и на Прехода. И те оставиха неизличими спомени за срама, който изпитвам лично и кротко вече десетина години  като средностатистически български пенсионер в златната възраст на живота си.
Няма как да не се срамувам за миналия си век!