Замириса ми на зима

Замириса ми на зима.
Усетих го по това, че седя цели четири часа на ден край чушкопека, а не пред телевизора, както съм свикнал. Трябва да се произведе туршия, та когато сняг забръска, край трапезата да отчетем царска вечеря...
Замириса ми на зима.
Разбрах го и по това, че съседът Гошо всяка вечер започна да звъни до родното си село и да се осведомява колко кила е станало прасето, което му отглеждат. Чувам загрижения му глас, защото в панелката ни комуникациите през стените са безпроблемни. А Гошовото прасе ме интересува, защото той винаги дарява за Коледа зурлата на мен.
Замириса ми на зима.
Всяка вечер първият ми приятел Бежански, вместо да посещава любимите си оперни и балетни спектакли, извозва с трабанта си зелки. Та после да ги напъха в бидони и зимата да му се стори приказна.
Замириса ми на зима.
В културния институт, в който работя, разговорите за нови книги, изложби и театрални постановки секнаха, за да отстъпят място на други, по-прозаични. Всички изкуствоведи край мен коментират по цял ден цените на зеленчуковата борса.
Замириса ми на зима.
Нощем започнах да сънувам един и същи сън: мустаката инкасаторка ми носи бележка за неплатен ток, според която бележка съм отоплявал не нещастна гарсониерка, а Националния дворец на културата. След такъв сън, около два часа заеквам...
Замириса ми на зима.
То това в началото на декември май е нормално. По това време замирише ли ти на море, трябва да се замислиш дали правилно функционира мозъкът ти...