Тия поне хранят

 Ние, пенсионерите, обичаме да работим. Потърсих работа и аз. От любов към труда, разбира се, а не защото пенсията ми е цели 150 лева. Досега толкова вестници с обяви за работа съм изчел, че ако ги награбя всичките и влезна в градския транспорт, ще ми ги таксуват като багаж. На какво попадам ли? Ето, тука търсят запазен  мъж, който нощно време да допълва интимно двама съпрузи. От различен пол при това! За съпрузите говоря. Дали плащат по-високо възнаграждение за нощен труд - не пише. Ама аз не съм подходящ за тази работа - нощите ми са заети. Тогава изхвърлям легените, които събират водата, дето тече от покрива направо. В друг вестник предлагат работа в механа. Търсят сервитьори. Искат обаче кандидатите да притежават лично оръжие. Нали не съм стъпвал в ресторант от години, не знаех, че вече сервират кюфтетата с пищов на кръста. И тази професия се разви! Чета друга оферта: "Русокоса запазена търси градинар на повикване, да се грижи за градинката й. Размерът няма значение." Сигурно ще трябва да се поливат цветя някакви. Явно госпожата има предвид и размера на маркуча, ама това... на повикване не го разбирам! Гледам по-нататък и окото ми спира на: "Погребална агенция търси рекламни агенти. Кандидатите да са на възраст между 74 и 88 години. И с вида си да внушават, че този живот все някога трябва да свърши!" Тези пък са много претенциозни. Желаят да убеждавам хората, че много са се застояли на този свят. И че на оня ги чакат нетърпеливо! Специфична професия. А и имам още петнайсет години, за да започна да отговарям на условията за възраст. Най-накрая открих нещо за мен. Развълнувах се направо. "Свинекомплекс набира доброволци за изпробване на фураж на принципа "Ако човек го яде, и на свинята ще й хареса!" Аз нямам проблеми с храненето. И филия с туткал да ми намажеш, ще я глътна! Напоследък и в черчевето на прозореца лакомо се вглеждам. Тръгвам. Тези работодатели поне хранят. Да бързам, че вакантните места могат бързо да се свършат...