Социалните мрежи като Ганковото кафене

Българинът обикновено говори за политика на маса със салатка и ракийка или във виртуалното пространство. Там, където никой няма да му иска сметка и може максимално да се отпусне да каже това, което мисли. И да напсува даже. В този смисъл спокойно мажем да кажем, че Интернет се е превърнал в Ганковото кафене за българина.
66% от нашенците са склонни да бистрят политиката в социалните мрежи, сочи проучване на Евробарометър, проведено сред 1011 души у нас. По този показател се приближаваме до другите европейци, които по този показател наброяват около 60 на сто.
54% от българите вярват на националните медии като източник на достоверна информация. 49% от сънародниците ни обаче са на мнение, че медиите не са свободни от политическо и икономическо влияние. Толкова хора мислят така и в Европейския съюз. 67 на сто от нашенците смятат, че медиите предоставят разнообразие от възгледи и мнения.
Най-ползваната като източник на информация медия е телевизията в традиционния й вариант. 96% от българите признават, че застават пред екраните поне веднъж седмично. Печатните издания се предпочитат от 36 на сто от българите, докато в ЕС вестници четат 46%.
74% от българите се информират от интернет сайтовете, а предавания по радиото предпочитат 66 на сто.
У нас се наблюдава високо доверие в социалните мрежи, като това намира израз в по-положителна оценка за достоверността на политическото съдържание в тези платформи. Българите оценяват много високо социалните мрежи като начин да останат в течение на политически въпроси и като средство за свободно изразяване на мнение по политически въпроси.
Сънародниците ни значително по-рядко декларират, че попадат на недостоверни или фалшиви новини в сравнение с гражданите на ЕС. В Българият признават това 51%, докато в ЕС това са 68%. Сред българите се отчита лек спад в оценката за обществената вреда от дезинформацията. По-малко от 70% възприемат фалшивите новини като проблем в национален план.
Около 2/3 от българите или 79% считат, че социалните медии са модерен начин, чрез който могат да се информират за актуалните политически събития. По-малък, 44 на сто, e делът на тази, които не вярват на информацията по политически въпроси в социалните мрежи, докато на средноевропейско равнище този дял остава значително по-висок - 60%.


Най-обичан е Фейсбук
Изследванията на повечето маркетингови агенции показват, че безспорната социална мрежа в България е Фейсбук. 74 % от българските потребители имат профил в тази социална мрежа. Следва се от Vbox7 където са 1/3 от потребителите. 10% пък имат профил в bg-mamma, която има повече от Twitter и svejo.net.
Колкото и да е малко нашето общество, социалните мрежи все пак имат някакво влияние. Днес социалните мрежи трябва да могат да изпращат послания, покани, коментари, реклами и дори заплахи на подбрани хора.
В различните социални мрежи това става по начин, определен от тях. Всяка си има собствен език и специфични особености и стандарти.
В социалните мрежи няма място за класически реклами, няма ясни правила, а има непринудена комуникация. В тях трябва да се следи степента на доверие на споделения постинг и коментарите.
Българите са по-склонни да оставят негативни коментари, отколкото позитивни. Понякога социалните мрежи стават арена на бурни страсти, обиди и емоции, особено политически.



Едва 1% нямат профили
Едва 1% от българските интернет потребители нямат активен профил в нито една от многобройните социални мрежи. Докато Фейсбук се посещава до голяма степен от всички социодемографски групи, Ютюб има по-стабилна позиция сред мъжете, а Инстаграм е категорично посещаван повече от по-младите потребители от 15 до 34 годишна възраст. Сравнение между двата пола за съответните медии по отделно показва, че сред запитаните има повече жени привърженици на Фейсбук и повече мъже на Ютюб.
Анализаторите отчитат, че повече от половината потребители, които редовно използват социалните мрежи споделят материали поне веднъж седмично, а останалите го правят по-рядко. Обикновено жените са по-активни в споделянето спрямо мъжете.
Най-често споделеното съдържание е под формата на снимки - 66%, линкове или връзки към външни страници - статии, материали в интернет, интернет магазини и др. - 53%, както и писмени публикации - 46%. Предпочитанието към писмени публикации или постове се увеличава с покачване на възрастта. Това е най-видимо сред респондентите на възраст 55+. Видеата и историите или всякакво съдържание, което автоматично изчезва след 24 часа заемат четвърта и пета позиция сред най-често споделяните видове материали.



Политическата реклама в интернет
Оказва се, партиите и коалициите предпочитат социалните мрежи за политическа реклама. Те са похарчили за пропаганди в нея над 600 000 евро по време на предизборната кампания за местния нот тази година. Според данни за потребителите във Фейсбук в България платформата се използва от 4.6 млн. души.
Агитацията в социалните мрежи има няколко предимства. На първо място тя предоставя много добра възможност за насочване на послания към конкретни групи от избиратели. По този начин се увеличава ефективността на похарчените средства. Тази реклама е за предпочитане, защото често изисква много по-малък екип от експерти за изпълнение. Ефектът от популяризираното съдържание продължава да съществува и след изтичането на платения период чрез споделянията и коментарите на последователи, достигайки повече симпатизанти.
Комуникирането на посланията в социалната мрежа дава по-голям шанс за малките партии и новите кандидати, които нямат достатъчен ресурс за платени материали в традиционните медии. Фейсбук е и лесен и ефективен канал за предаване на посланията към избирателите.



Предимствата

Социалните мрежи се считат за идеални канали за популяризиране на събития. Някои вярват, че те могат да доведат до крах на възприятията. Но не може да се отрече, че те имат определени положителни аспекти. Вдъхновяват хората да подобрят здравето си и позволяват на хората да обсъждат своите сходни идеи. Тази среда създава общност с определени цели.
Въпреки че повечето хора ги използват, за да поддържат връзка или да възобновят отношенията със семейството и приятелите си, тези платформи позволяват на всеки, който има интернет връзка, да взаимодейства и да говори с индивиди от всяка точка на света.
Стационарните телефони и пощенските писма не се използват толково много заради социалните мрежи. Всичко, което трябва да направите, е да оставите коментар на една от публикациите на човека, с когото искате да се свържете, и ще получите незабавно известие, когато той отговори.
Ерата на интернет позволява не само на медиите незабавно да съобщават за събитие. Сега всеки във виртуалното пространство помага за разпространението на новините, така че останалите да знаят за текущите събития.
Социалните мрежи се превърнаха в инструменти за служителите на реда, за да проследят и арестуват онези, които решат да се хвалят с престъпленията си онлайн. Независимо дали вашата марка е лична или имате бизнес, социалните медии са добри възможности за свързване с нови и стари клиенти.
60% от учениците, които използват социални мрежи, го правят, за да обсъждат образователни проблеми. Експертите са установили, че програмите за тези платформи, включващи ученици, могат да подобрят оценките с 50% и значително да намалят отсъствията от училище.
29% от тийнейджърите се чувстват по-малко срамежливи и по-комуникативни, когато използват социални медии. Други 20% заявяват, че използването на тези платформи е подобрило тяхното самочувствие, популярност и разбиране към другите.