Житие и страдания в час по родолюбие

През настоящата година се навършват 274 години от рождението и 200 години от смъртта на бележития народен будител Стойко Владиславов-Софроний Врачански. Сред плеядата български книжовници и просветители от епохата на Великото Българско възраждане, тръгнали по пътя на отец Паисий Хилендарски, първо място заема Софроний Врачански. Съгласно източниците, като служител на църквата, епископ Софроний със своята просветителска, обществена и политическа дейност работи с чувство за дълг и любов повече към хората, отколкото към бога и църквата. Той се опирал повече на книгите, отколкото на литургията. Неговият жизнен път е добре познат от "Житие и страдания грешного Софрония", което се оценява като

първото автобиографично произведение

в нашата литература.
Софроний Врачански е роден на 11 март 1739 година. Расте болнав при мащеха, рядко се вижда с баща си, който е търговец и постоянно пътува. Това го ориентира към книгите. След смъртта на баща му неговият чичо го изпраща да учи занаят, но той сам продължавал да се самообразова. След като почиват и осиновителите му, роднините го принудили да се ожени, с цел да не се грижат за него. 18-годишен, той трябвало да работи по цял ден, за да изхранва семейството си и да изплаща големите дългове на чичо си, за което кредиторите го заплашвали със затвор. Поради това Стойко с удоволствие приел предложението на котленските първенци да стане свещенник и да остане в града като проповедник и учител.

В продължение на 30 години Софроний ръководи културния живот в Котел, като разделя времето си между църквата, училището и книжовната дейност. Той преписва и подвързва богослужебни книги. За пристрастяването му към книгите и към "История славянобългарская" съществена роля изиграло пребиваването на отец Паисий в Котел. Той е възхитен и пленен от идеите на Паисий. Възприема неговата патриотична програма и преди всичко мястото и ролята на просветата за облекчаване на робското тегло на българите. Преписва историята на Паисий, но за разлика от неговия борчески дух, Софроний проявява склонност повече към проповеди, наставления и поучения.
Той

издига в култ просветата на своя народ

и съгласно източници в това отношение неговите възгледи отговарят на просветителско-рационалистическата идеология на европейското просвещение. Той ясно долавя, усеща и вижда необходимостта от просвета на своите съотечественици.
По време на Руско-турската война през 1768-1774 г. през Котел преминава турски гарнизон. Поп Стойко бил под постоянна заплаха поради неговата обществена и политическа народополезна дейност, опираща в крайна сметка до подготовка на неговия народ и отечество за освобождение от османското владичество. Своите патила той много добре разказва в "Житието си". Когато веднъж турците го взели за заложник, от притеснение "косата му опадала за една нощ" и от всичко преживяно получил "силно напрежение", което го принудило да се лекува чрез баячки. По този повод преславският владика - грък, който не е хранел добри чуства към родолюбивия българин, отстранява поп Стойко (Софроний) от църковна служба.
След 30-годишна проповед и всеотдайна служба на своите съграждани той напуска Котел, отива в Карнобат, после и в близкото село Карабунар, където турците едва не го обесили. За да се отдаде на по-спокоен живот и активна книжовна дейност, поп Стойко става

монах в Къпиновския манастир

край Търново. Тук неочаквано получава предложение за владика на Видин, където управлява бившият кърджалия, небезизвестният Осман Пазвантооглу. В тази длъжност на епископ той виждал по-големи възможности за проповедническа, книжовна и просветителска дейност. Тук поп Стойко приема името Софроний и се отдава на активна обществена дейност. Но и тези му години се превръщат в низ от страдания. Софроний обикаля по-големите селища на своята епархия и в проповедите си развива просветителските си идеи,  призоваващи българското население към пробуждане и национално българско самосъзнание. Той вижда насилието и бедственото положение на българите.
Сам е принуден да се укрива. Става по-деен и политически. Това е предизвикано от Осман Пазвантооглу, който го задържа във Видин и го използва да служи до поставянето на законен владика в града. Тук Софроний създава два сборника, в които на втори план оставя религиозната просвета като обръща сериозно внимание на програмата на Българското възраждане, разширявайки я в духа на Просвещението.
Той призовава българите да последват примера на другите народи и да се стремят към духовно издигане, да не дават пари за манастири и монаси, а да строят училища, да печатат книги. В своите сборници той използва литературни източници, които да събудят интереса за читателите (например повести от персийския цар Кир, неговия син и учителя му Синбат, Езоповите басни и др. със собствени анализи и обобщения).
 На 64-годишна възраст, след плодотворния престой във Видин, с цел да може изцяло да се ориентира към книжовна, още по-широка и по-активна обществена дейност, вместо да отиде във Враца, съгласно източниците, той емигрира в Букурещ. Тук

слага началото на българското книгопечатане

Издава своя сборник с неделни поучения "Неделник", ("Кириакодромион"), в който включва предимно религиозни проповеди.
Занимава се усилено с преводаческа дейност; превежда едно съчинение върху трите религии, еврейска, мохамеданска и християнска, с възхвала на християнската.
Превежда творби с политико-социален характер: "Театрон политикон" ("Гражданско позорище"). Тук написва най-значимата си творба "Житие и страдания грешного Софрония", в която живо и увлекателно разказва за своя живот. Тази творба, която няма нищо общо със средновековните жития, наред с Паисиевата история, по своя светски характер и творчески облик се явява между първите оригинални произведения на българската възрожденска книжнина.
С активната си книжовна дейност в Букурещ Софроний е твърдо убеден, че образованието и науката не само ще издигнат българите, но ще им помогнат да се изравнят с другите народи и че те са предпоставка за църковна и политическа независимост. Колко актуално звучат и днес идеите и вижданията му за ролята на образованието и просветата!? Той се ползвал с голям авторитет между българската емиграция.
При избухването на поредната Руско-турска война през 1807 г. Софроний застава начело на неофициален комитет за привлчане вниманието на руската общественост към страданията и борбите на българския народ. Когато военните действия се пренасят в българските земи, Софроний

помага за настъплението на русите

Той призовава българите да посрещнат руските войски като освободители и да им помагат и същевремено заплашвал "с вечно проклятие всеки, който помага на турците християни, най-вече да се пазите от юдиное предателство..." Софроний Врачански не успява да види своето отечество свободно. Към края на живота си, вече в напреднала възраст, той се оттегля в манастир, близо до Букурещ, и там умира съгласно източници най-вероятно през 1813 г., на 23 септември.
Със своята родолюбива народополезна дейност този голям възрожденски деец и пръв последовател на отец Паисий Хилендарски и разпространител на неговата история Софроний Врачански се нарежда между първите българи, събудили се от дълбокия петвековен сън, които са започнали да пръскат в мрака светлината на просветата и образованието сред своите съотечественици, подготвяйки ги по този начин за по-късното духовно, църковно и политическо освобождение. Този бележит възрожденец още приживе е получил признанието и почитта на своите съвременници за родолюбивата си дейност. И днес неговите потомци има от какво да се учат в час по родолюбие. Със своя живот, книжовна, просветителска и общестена дейност в полза на народ и отечество той е достоен пример и гордост за потомствата.