Парадоксите на улицата
Ако през февруари протестите бяха насочени срещу ГЕРБ, сега прибързано и явно в нечий интерес недоволството бе стоварено от болната на здравата глава
/ брой: 146
Има нещо парадоксално в уличните протести, продължаващи повече от десет дни. Премиерът Пламен Орешаршки, Сергей Станишев и други политически личности почтено и цивилизовано се извиниха - нещо, което не е правил нито един политик от предишни правителства точно по този начин. След като проблемът с формалния повод за протеста - избора на председател на ДАНС, бе решен по цивилизован и коректен начин, опирайки се на демократичните принципи - извинение и вслушване в гласа на народа, протестите недоумяващо прераснаха в искания за оставки на правителството. Да оставим настрани обстоятелството, че на този етап прерастването на социално-икономическата криза в политическа е крайно неуместно и безотговорно. В протестите твърде лесно се издигат лозунги за оставки - какви ли не.
Партийните оставки са вътрешнопартийна работа
на ръководствата, членовете на партиите, техните избиратели и симпатизанти, а не на улицата.
В досегашните искания на протестиращите има нещо парадоксално. В страната има заинтересовани сили, които да създават напрежение, хаос, да пречат на новото правителство с цел да се провали. Има съзнателно наслоена негативна психоза, омраза сред населението и особено сред младите по отношение на миналото и социалистическата партия. Тази психоза, тази омраза чрез манипулации доведе до заболяване и на обществото. За съжаление сред подбудителите на опасното заболяване са и някои тясно скроени (вероятно и лично заинтересовани) анализатори, социолози и политолози, които използват медиите, за да внушават на народа недоверие и страх от управлението на Коалиция за България в сътрудничество с ДПС, да предсказват скорошното падане на това правителство и т.н.
Още от първия си ден правителството на Пламен Орешарски бе подложено на натиск и удари с цел провал от страна на опозиционните сили. Нима това е морално и почива на принципите на демокрацията!? Нима това правителство не беше избрано по демократичен път, след като ГЕРБ не съставиха кабинет? Не се чуха протестни гласове срещу крайно деструктивната роля на опозицията в парламента, както и на някои извънпарламентарни партии, поискали касиране на изборите, въпреки гафа с бюлетините в Костинброд. Това означава, че, ръководейки се от тясно партийните си интереси, опозицията съзнателно подклажда народното недоволство и омраза, стремейки се към властта, с цел реваншизъм и замаскирване на някои подсъдни действия на ГЕРБ. Яхнато беше народното недоволство и парламентарната и извънпарламентарна опозиция се сляха "невидими" с народа, криейки се зад неговия гръб. Сякаш
бяха забравени феруарските протести
срещу недалновидната и грешна политика на предишното правителство. Да оставим явно и категорично доказаните вербувани провокатори и платени протестиращи. А той, народът, лесно се приспособява към основното ядро, то има нужда и от водачи. Накъдето го поведат в такива моменти водачите, натам и той върви.
Народът излезе на улицата заради тежкото мизерно положение, в което е изпаднал. Всеки изразява недоволство от собствените си проблеми. Недоумяващото е, че протестите се насочиха към новото правителство, което на този етап няма вини, които му се приписват. То е декларирало, че ще се вслушва в конструктивните искания на народа и се старае да доказва на практика своята политика още от началото.
Никой не е застрахован от грешки. Важното е те да бъдат своевременно преодолявани, както и става. За разлика от предишното правителство, този кабинет дойде на власт със сериозна конкретна програма в името на решаването на социални и икономически проблеми, поставени от хората през февруари. Веднага бяха предприети стъпки за увеличение на добавки, заплати и пенсии, за намаление на цената на тока. Нека си припомним, че при правителството на ГЕРБ искането бе за 40-процентно увеличение на тока. Говорим за реални стъпки, при това предприети без правителството да е на 100% структурирано, без да е "приело щафетата" напълно и без да е навлязло в проблемите на отделните сектори. Без дори да има нормалното демократично право на 100 дни толеранс.
Демокрацията не е равнозначна на негативизъм и отрицание на всичко. Тя е преди всичко свързана с правила и подкрепа при изпълнение на важни за просперитета на народа и държавата задачи. Разумът показва, че тежките проблеми във всички области на материалния, социалния, политическия и културния живот не могат да бъдат решени изведнъж.
Необяснимо е защо протестите са насочени срещу Орешарски и правителството му, след като улицата призна, че
по време на ГЕРБ стигнахме дъното
че народът мизерства, че 4 години пенсиите и заплатите бяха замразени, че икономиката бе доведена до разруха, а безработицата - до отчайващи размери, че образованието и здравното обслужване са под всякаква критика. Ако през февруари протестите бяха насочени срещу ГЕРБ, сега прибързано и явно в нечий интерес недоволството бе стоварено от болната на здравата глава.
Друг е въпросът, ако уличните протести бъдат насочени срещу цялата политическа класа, която е поела и носи отговорносстта за състоянието на народа и държавата, ако протестиращите изискват консесус в името на спасението на отечеството от още по-големи беди и хаос. Това би означавало, че лозунгите "Оставка на правителството" би трябвало да претърпят промяна. Вече има сигнали, че по-голямата част от мирно и разумно протестиращите осъзнават истинските причини за състоянието на страната и чрез своите конструктивни протести и предложения ще помогнат на правителството да изпълни отговорната си мисия.
Не са малко индикациите, че кабинетът, депутати, партийни лидери съзнават опасността от дамоклевия меч, висящ над главите им. Те се опитват да говорят с протестиращите, да се вслушат в техните разумни искания и предложения. За реализацията им обаче протестиращите би трябвало да настояват за отговорно политическо поведение и от страна на опозиционните и извънпарламентарните партии и неправителствени организации и движения. По този начин и хората на улицата ще съдействат за намаляване на конфронтацията и омразата, почиващи на тясно партийни и котерийни интереси. Управляващите показват, че имат воля и решимост да се справят със задачата. Нуждаят се от време, за да покажат какво могат. Едва тогава може да дойде оценката на обществото.