САБОТАЖЪТ НА „СЕВЕРЕН ПОТОК“ РАЗДЕЛЯ ЕС

Глеб Простаков
Бизнес анализатор
VZ.RU
 
   Историята около разследването на експлозията на "Северен поток" придобива нов смисъл, което я прави още по-объркана и многоизмерна. Имената на извършителите на саботажа, посочени от германските медии след дългия застой в разследването, се появиха не случайно. Професионалният водолаз от Киев Владимир Журавльов и двамата му съучастници - Светлана и Евгений Успенски, може би са станали част от голяма игра, която се разиграва едновременно на атлантическия, европейския и вътрешния украински фронт.
   Според  „Ди Цайт“, „Зюддойче Цайтунг“ и „АРД“ германската прокуратура е издала заповед за арест на Журавльов още през юни и е уведомила Полша, където се е намирало това лице.  Въпреки това през юли Журавльов е напуснал Полша, пътувайки към Украйна, във връзка с което Варшава информира германските правоприлагащи органи, че арестът е невъзможен. Фактът, че Полша е допуснала да излезе от страната заподозрян в най-големия индустриален саботаж на нашето време, очевидно предизвика бурна, но неогласена реакция от Берлин.
     Взаимното напрежение се натрупваше известно време, докато не се изрази в публикация на полския премиер Доналд Туск в социалната мрежа „Екс“ (бивша „Туитър“, блокирана в Руската федерация), призоваваща „всички инициатори и покровители на „Северен поток - 1 и 2“ да се извинят и замълчат.”

    Неочаквано острите думи на Туск бяха чути в Германия, но не последва  официална реакция на тях. Германците предпочетоха засега да не показват публично „боклуците от мазето“. Точно както Естония отказа да сътрудничи на Русия в издирването на предполагаемата убийца на Дария Дугина, преминала руско-естонската граница, така и Варшава открито позволи на предполагаемия извършител на саботажа на „Северен поток“ да избяга. Но руско-естонското „приятелство“ е едно, а съвсем друго са отношенията между двама големи съюзника в НАТО и европейски съседи.
   Усещайки нездравословно раздвижване в ЕС
около опасната история с „Потоците“, американската преса веднага се включи. „Уолстрийт джърнъл“ описа алтернативна реалност, в която трима обикновени водолази, финансирани от неназовани украински бизнесмени, решават да взривят голям инфраструктурен обект. Тази версия, откъсната от реалността, не се наложи добре в общественото съзнание. И тогава тя беше снабдена с подробности, които, както знаем, придават достоверност на всяка история.
    Същността на подробностите беше следната. Президентът Зеленски знаел за подготвяната операция в Балтийско море. Тогавашният украински главнокомандващ Валерий Залужний бил назначен за отговорник за подготовката й. Обаче след като американското ЦРУ научило за предстоящата терористична атака, от Вашингтон се чул вик за спиране на операцията, който Зеленски предал на Залужни. Но той не се подчинил на шефа си. И стана каквото стана.
   Американците версия цели да отклони всяко подозрение от САЩ. Да, в тази модернизирана версия виновни се оказват не само изпълнителите, а и самият  бивш украински главнокомандващ, сега украински посланик във Великобритания.
   Така или иначе вътрешната украинска страна на тази история е чисто техническа и може да бъде пренебрегната.
      Но конфликтът между Германия и Полша
е много по-интересен. И старите  противоречия тук, въпреки че се отчитат, не играят централна роля. Прекъсването на „Северен поток“ беше обективно полезно за Варшава, която се стремеше да се превърне в новия газов хъб на Европа, като приема и разпределя американски втечнен природен газ в Източна и Централна Европа. Преди „Северните потоци“ да бъдат взривени и по-голямата част от транзита на тръбопроводен газ да бъде спряна, ролята на такъв хъб играеха Германия и Австрия. Освен това Полша е известен проводник на американската политика в ЕС и основна опора на Вашингтон в европейските дела, както и получател на безвъзмездна финансова подкрепа от ЕС, чийто основен донор остава Германия.
   Но ето един въпрос, който остава без отговор. Защо Германия, която досега забавяше разследванията за „Северен поток“, изведнъж реши да огласи имената на извършителите и нещо повече - да обяви за издирване основния заподозрян? Ако ставаше въпрос просто за прикриване на разследването, можеше да постъпи както направиха Швеция и Дания - да го прекрати без  обяснения или, да речем, поради липса на доказателства. Но това не се случи.
   Възможно е в Германия, която изпитва не само сериозни икономически проблеми, но и криза на лидерството си в ЕС, бързо да съзряват сили, защитаващи националните интереси. Може би именно тези сили са принудили германското правителство да намали наполовина военната помощ за Украйна. За да се направи това, и то без последствия, има нужда от силен аргумент. Например доказаната вина на украинската страна във взривяването на газопроводите, което лиши германската икономика от достъпно гориво.
 И тук натискът от Вашингтон ще бъде неуместен
   Защото в такъв случай разследването може да се разтегне като дълга нишка през Атлантическия океан с всички произтичащи от това последствия за самите Щати.
   Може би национално ориентираните сили, представлявани от германските индустриалци, са много по-силни, отколкото изглежда на пръв поглед. И въпреки факта, че политическият елит на тази страна е изцяло зависим от Вашингтон, вътрешното напрежение е твърде голямо, за да продължи да следва политиката на администрацията на Байдън/Харис.  
    И ако Берлин внезапно започне да гравитира към консервативните сили в Европа, формиращи се около Орбан и Фицо, излизането на САЩ от Европа, прогнозирано от някои анализатори, може да се случи по-рано, отколкото можем да предположим. И в центъра на всичко това ще бъде историята със „Северните потоци“.