Домати и революция
/ брой: 274
Онзи ден едни хора хвърляха домати, чушки и тикви по сградата на Народното събрание. Това е разбираемо. След две десетилетия на усилен преход ние отново се превърнахме в аграрна държава. "По- добре да хвърляме домати, отколкото гранати", рекъл пред журналистите Николай Колев-Босия, забравил очевидно, че фабриките за гранати първо ги приватизираха и сетне ги затвориха. Тъй че - каквото има...
Само дето този протест изглежда толкова оперетен, че чак си мисля колко много ми напомня на Бойко-Борисовите акции в Брюксел. Същата фуклявина и същият театрален ефект. Даже гледам, че в нета плъзнаха съмнения за неговата искреност. Което е още по-лошо - хората вече не вярват в нищо. Още повече в игри на революция.
И има защо. Ако нещо провали надеждата за нови и различни дни в живота ни през последните две десетилетия, това беше постоянното подменяне на истинския дневен ред на обществото. Всъщност на дневен ред дойдоха интересите на различни групи тарикати, които решиха, че сега е времето да яхнат народеца. Защото за тях народът е стадо овце, тръгнало на заколение.
Питам се пък дали наистина не е така, след като и революциите ни са доматени. Хората ги правят с кръв и сълзи, а ние с домати. Хората свалят правителства, ние ръкопляскаме чинно, подредени покрай поредния лот от 1,6 километра, сякаш сме стъпили на луната. Докторите ни бягат в чужбина, децата и старците измират в болниците, чорбаджиите ни държат с по 150 евро във фабриките, деца убиват деца, наркотиците се продават в училищата вместо закуски, а министрите нагло ни обясняват, че от ден на ден живеем по-добре. В отговор ние отглеждаме домати.
Не е сериозно.
Всеки ден министър-председателят ръси глупости, обиди и прави нелепи съждения за българския народ, а ние, в отговор, разказваме вицове за него. Или правим доматено парти. Симеон Дянков директно ни унижава - ние търсим меки домати.
Това не е футболен мач, народе!!! Няма накъде да си тръгнем след последната свирка на съдията. Това е твоят и моят живот, животът на нашите деца. Затова те се подчиняват на инстинкта си и бягат през глава в пустата чужбина. "Пустата" идва от "пусто, пустота", тоест от нищетата да живееш без близки и обични хора. Щом избират този път, значи тук пустотата е още по-голяма. А ние отглеждаме домати. И смятаме това за революция. Спомням си онази поговорка, че на слепите и едноокият е цар.
Това ли сме ние?!? Народ от слепци. С еднооки бунтовници. С доматена революция...
Смешно е, да не кажа жалко... Не искам да обидя бунта на доматите и хората, които участваха в него, но смятам, ча той просто налива вода във воденицата на управляващите. Те само още веднъж се увериха, че нищо сериозно не ги заплашва. Някакви хора с домати. Къде е "арабската пролет"? Всичко прилича на детска игра на войници, където всичко е наужким. Напоследък всичките катаклизми на управлението показват, че наистина по върховете на държавата хората, калесани да управляват, си играят наужким. Издигат някой наужким, после наужким го свалят. А самият народ протестира наужким. С домати.
Според социологическите теории на американеца Толкът Парсънс власт има тогава, когато способността да осигурява подчинение е функция и свойство на обществената система. Акцентът пада по-скоро върху действието "власт да", отколкото върху обекта "власт върху". Авторът определя властта като обществена способност за изпълнение на солидарни задължения от елитите в системата на колективната организация, основана на компетентност, авторитет и умения.
Прочетете го още веднъж и още веднъж, и още веднъж...
Ако продължава да ви звучи непознато и непонятно, значи наистина имаме сериозни проблеми. По-сериозни от тези на племената от Латинска Америка. Където виреят диктаторите.
И доматите!
Такива работи...