
Преход към еврото:
БНБ пуска търг за претопяване на 7,7 млн. тона стотинки
Според анализ политическата нестабилност в България е ключов риск за еврозоната
/ брой: 49
Българската народна банка (БНБ) обяви процедура за продажба на скрап от демонетизирани монети, състоящи се от неблагородни метали и сплави. Причината за търга е предстоящото изтегляне на българските монети от обращение във връзка с влизането на страната в еврозоната.
Общото количество скрап е 7,7 млн. тона, от които налични са около 52 хил. тона. Останалите ще се натрупат след демонетизирането и стопяването на изтеглените от обращение монети.
Скрапът ще се продава на партиди от минимум 10 тона, а договорът ще бъде със срок от пет години. Купувачът ще има задължението да транспортира метала от обекти в София, Пловдив и Варна и да го претопи или преработи, без право да възстановява или изработва нови монети.
Цената ще бъде определяна на база пазарните стойности на металите според Лондонската метална борса, като кандидатите ще предлагат процентно намаление спрямо усреднената цена.
Участниците ще бъдат класирани по предложения от тях процент в ценовото им предложение, като този, предложил най-малък процент, с който ще бъде намалена усреднената цена за даден вид скрап, ще бъде класиран на първо място. При две или повече оферти с еднакъв предложен процент комисията провежда жребий за определяне на купувач.
Компаниите, желаещи да участват в процедурата, трябва да отговарят на няколко финансови и технически критерии. Сред тях са минимален оборот от 2,36 млн. лв. за последните три години и поне една сходна сделка с метали. Крайният срок за подаване на оферти е 11 април 2025 г.
В момента в обращение се намират 3,343 млрд. монети, като най-многочислени са тези от 1 ст. (917,8 млн. броя) и 2 ст. (862,7 млн. броя). Монетите от 2 лв. са значително по-малко – 97,1 млн. броя, но имат по-високо тегло.
Най-важният критерий за приемане на еврото в България е неписаният критерий за политическата стабилност. Ако тя бъде постигната, другите парчета от пъзела най-вероятно ще си дойдат на мястото. Дългогодишният базов сценарий за присъединяване на страната към еврозоната през 2026 г. се запазва, но тази прогноза не е без резерви заради появата на несигурност. Краткосрочното нарастване на инфлацията може да се превърне в по-значим проблем, който потенциално да измести решението от техническо към по-политическо.
Освен това потенциалните промени в структурата на парламента биха могли да внесат допълнителна несигурност, особено ако преброяването на гласовете доведе до излизането на нови партии на сцената.
Такова е заключението в анализа за напредъка на България към еврозоната на платформата на ING за икономически и финансови анализи Think.
В крайна сметка, докато не се оформи някаква форма на надеждна политическа стабилност, фискалната несигурност вероятно ще преобладава. Макар че България има възможност да взема повече заеми, рискът от неизпълнение на друг критерий от Маастрихт може да предизвика някои минимални корекции от страна на властите през втората половина на годината. Не може да се изключи и увеличаване на данъчната тежест.