Българският пенсионер - шампион на шампионите

Неудобно ми е да се хваля, но откакто се пенсионирах, много се отдадох на спорта. Той вече заема трайно място в моето битие.
Вечер наблягам на дисциплината "четири по сто" в кварталното капанче "При Цеца". Там, с още трима авери, се отдаваме на любимото спортно занимание. Препятствия избягваме. В смисъл такъв, че и тримата си поръчваме едно кебапче - с тези наши пенсии и то е много!
Сутрин наблягам на спортното ходене. Което значи, че от къщи ме изпращат да обикалям пазарите и да намеря по-евтин зеленчук. С много бърза крачка обикалям, за да не ме изпреварят други. Ето защо ми се налага понякога бързоходството да премине в бягане...
След обяд плувам. В мазето! Там поне веднъж седмично има спукала се тръба и всичко е наводнено. И аз с плуване спасявам консервите - за нас, пенсионерите, те са голяма ценност! Упражнявам и друг по-непопулярен спорт. Като поплувам в мазето едно хубаво, започвам да се катеря по покрива. Катеря се, за да сменя някоя керемида. Откакто майстори ни смениха покрива и ни взеха пари, като че ли покриха козирката на Националния стадион, от керемидите все тече. Мен са ме набедили за най-сръчен в блока и аз се занимавам с малките ремонтчета там. Живея на последния етаж и не искам да събирам водата в легени из хола, когато навън вали дъжд.
Много ми се удава и вдигането на тежести. Научих се сам да си нося пералната до сервиза отсреща. И хладилника - също!
Лошото е само едно - приятелите ми вече знаят, че съм изявен спортсмен, гледат завидните ми за възрастта мускули и постоянно искат услуги от мен. Я да бъркам бетон, като бият плоча на вилата, я да им помагам при пренасяне на пиано за внучетата.
И ще ви кажа, благодарение на бате Бойко спортът все повече навлиза в живота на българския пенсионер. Добре, че ни дигна тая спортна зала - един ден ще може да организира и световни пенсионерски игри в нея и в това няма и съмнение - на тях българските пенсионери ще оберат всички медали!