Аз и ние или Кои ще ходят на Хаваите?

По природа българинът е индивидуалист. Не обича той колективните работи. Негов пример за подражание е вълкът, който имал дебел врат, понеже сам си вършел работата.
Когато обаче въпросът опре до някаква беля, до нещо лошо, неприятно и с отрицателни последици, нашенецът моментално придобива силно изразено чувство за колективизъм и желание за съавторство. Нали си спомняте гостуването на Бай Ганьо у Иречек? "Пардон! Оцапахме бохчата!" Не оцапах, а оцапахме! Макар че домакинът няма никакво участие в оцапването!
Спомнете си и колко пъти сте чували: "Леле, леле, каква я оплескахме!" Тази фраза обикновено я произнася именно човекът, който сам, без чужда помощ и чуждо участие "я е оплескал". Или някой казва: "Снощи така се отцепихме!" В деветдесет и девет на сто от случаите само той от компанията се е отцепил, само той е играл кючек върху масата, само той е полагал морна глава в салатата, но на следващия ден: "Майко мила, как се отцепихме!"
При представителите на някои професии това перверзно чувство за колективизъм е особено силно развито.
Например - адвокатите. Адвокатът казва: "Трябва да платиме на еди-кого си!" Може и да не уточни на кого, но винаги "платиме", винаги множествено число! При което и през ум не му минава да участва в плащането. Той само дава идеята, а плащането е работа на клиента.
Същото е при лекарите. Минава сутрин докторът на визитация из стаите и бодро пита някой от пациентите: "Как сме днес, как сме? Имаме ли температура?" или пък се учудва не по-малко бодро: "Ау-у, как сме се подули, ау-у какви инфилтрати сме направили!" Да уточняваме ли, че той нито се е подул, нито има температура? Тези неприятности са отредени за пациента, а не за жизнерадостния Ескулап.
Най-неприятно е множественото число обаче, когато го използват политиците. Политикът обикновено ни убеждава, че трябва да спечелим изборите, това - първо, а пък после, ех, после!... После ще се преборим с мафията, ще озаптим инфлацията, ще възродим производството, ще забогатеем и ще летуваме на Хаваите! Само че за себе си той оставя спечелването на изборите, забогатяването и Хаваите, а за нас - мафията, инфлацията и производството!
Е, хубави ли са тия работи? - както казваше бай Коста от Лясковец. И изобщо, не ви ли писна от подобен род съавторство? На мен лично - да!