09 Ноември 2024събота14:08 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Радикалният ислям няма местни корени в Македония

Външни сили се опитват да насаждат екстремизъм сред албанското население в страната

/ брой: 220

автор:

visibility 5286

Любчо Нешков*

Република Македония е единствената бивша югославска република, в която ислямският екстремизъм няма местни корени и собствени радикални лидери. В Македония, дори и сред албанското население, радикалните елементи идват предимно от съседните Косово и Албания.

В страната с население от 2,1 милиона души, има две основни религиозни групи: православни християни и мюсюлмани. Повечето православни вярващи са македонци, а мнозинството мюсюлмани са албанци. Около 65% от населението са православни македонци, 32% са мюсюлмани, 1% са римокатолици и 2% изповядват други религиозни убеждения - различни протестантски деноминации. Има и малка еврейска общност, която живее в столицата Скопие.

Последните две десетилетия се забелязва трайно напускане на страната както от македонско, така и от албанско население. Все повече македонски граждани (от всички етноси) продават недвижимите имоти и нямат намерение да се завърнат обратно. Това е особено валидно за селските райони. За разлика от албанците в Албания и Косово, сред които има християни, православни и католици, в Македония  етническите албанци са почти всички мюсюлмани.

Ислямската религиозна общност (ИРО) се споменава в Конституцията на страната, заедно с Македонската православна църква-Охридска архиепископия, с Католическата църква, Евангелистката методистка църква и еврейската общност като отделни от държавата и равни пред закона. До 1997 г. действа Законът за религиозните общности. Към него бяха внесени поправки със закона от 2007 г. за "правния статут на църквата, религиозните общности и религиозните групи". ИРО е единствената институция, призната от македонското правителство, което представлява мюсюлманите в страната по закон. След създаването през 1991 г. на независима Република Македония ИРО бе призната от държавата през 1994 г.

В Македония вярата и религиите, заедно с техните последователи, са представлявани от специфични държавни агенции. Така, ислямът винаги е бил представляван от държавен орган още от времето на установяване на османската власт в региона до разпадането на тоталитарната югославска диктатура на Йосип Броз Тито през 90-те години на миналия век.

 

Ислямската религиозна общност се занимава 

 

основно с образование и възпитаване на ислямски ценности, изграждане и поддържане на джамии, ислямски центрове, текета (мюсюлмански ритуален комплекс от сгради) и мектеби (начални училища за ислямски науки), създаване и функциониране на образователни институции, на социално-културни институции, създаване и поддръжка на библиотеки, архиви, музеи, изграждане и поддържане на гробища, както и създаване и функциониране на благотворителни институции - създаване на вакъфи (дарения с благотворителни цели) и защита на техните права. В официалните документи на ИРО се казва, че тя "насърчава мира и обявява война срещу злото и тероризма" и си сътрудничи с "всички институции, сдружения и различни организации, които популяризират ислямските ценности".

Турците в Република Македония са третата по големина етническа група в страната. Според последното преброяване от 2002 години турците са около 4% от цялото население, и около 12% от мюсюлманите в страната. За турците връзката между исляма и националната идентичност е исторически обусловена от развитието на политическите и религиозните дейности в Турция. Повечето македонски турци членуват в Демократическата партия на турците, която защитава ценностите на светската държава. През последните години активно работи т.нар. Гюленистко движение (на живеещия в изгнание в САЩ ислямски духовник Фетхулах Гюлен, обявен за враг от турския президент Реджеп Ердоган - ред.). Гюленистите подкрепят частните училища "Яхиа Кемал" в Скопие, Гостивар и Струга. Тези училища са достъпни и за деца на мюсюлмански елити от други националности. Голямата част от турците населяват западната част на Македония.

До момента е известно, че общо 150 македонски граждани са участвали във войните в Сирия и Ирак на страната на "Ислямска държава", загинали са 33-ма, а са се завърнали 80 души. От завърналите се за тероризъм са осъдени 17 лица. Безспорно става въпрос за етнически албанци. От техните разпити става ясно, че преди да заминат по бойните полета, те са посещавали религиозни събития с участието на радикални имами. Част от тях "са се радикализирали" чрез социалните мрежи, други чрез лични контакти. В организацията и обучението им са участвали и чуждестранни лица. Част от тях са били от региона от Босна и Херцеговина (БиХ), Косово или Албания, но е имало и граждани от арабски държави.

Властите в Република Македония започват да разследват ислямските благотворителни организации още през 1990 г. при самото начало на разпадането на Югославия. Спецслужбите в Скопие разкриват, че много ислямски благотворителни организации от албанската столица Тирана търсят разрешение за отваряне на магазини в Македония през 1996 г. Но благотворителните организации "Международна ислямска организация за взаимопомощ" и "Саудитска висша комисия" не бяха допуснати от служители по сигурността и разузнаването. Тези благотворителни организации не получиха регистрация.

Все пак ислямските благотворителни организации рязко увеличиха своята дейност на Балканите по време на войните в БиХ и Косово. Те бяха приети сравнително добре от местното население благодарение на техните "официално благотворителни каузи". Много бързо обаче стана ясно, че тези благотворителни организации финансират 

 

и разпространяват уахабитската теология и тероризъм. 

 

Същите тези благотворителни организации използват Балканите като логистична база и територия за набиране на членове. Поради тази си дейност те попаднаха под наблюдението на специалните служби, които разкриха, че те имат връзки с ислямския екстремизъм и прането на пари. Огромни парични потоци са засечени от Саудитска Арабия за изграждането на безчет  джамии в Македония. В тези джамии се набират доброволци за джихад и разпространяване на уахабитска идеология, омраза към Запада, европейските ценности и ненавист към християнството.

Местните експерти предупреждават, че "броят на новите неправителствени организации, които се занимават с религиозни дейности, прикрити зад хуманитарна помощ, се е увеличил през последните няколко години".

От разкритията на един участник в "ислямски мероприятия" през 2017 Г. в град Дебър и околностите става ясно, че "лица, родом от града и живеещи в САЩ, финансират религиозни училища, които проповядват радикален ислям". Същите лица финансират различни сдружения, които подпомагат обучението на деца, библиотека с религиозна литература, книжарници, магазини за продажба на парфюми и хранителни продукти, предназначени специално за мюсюлмани. Източникът разкри "цялата мрежа за снабдяване на тези обекти в страната". Финансирането идва от различни държави - САЩ, Турция, Саудитска Арабия, Австрия или Италия, разкрива източникът. Те използват джамиите за пропаганда и набиране на лица за "заминаване в Сирия в името на Аллах, да се умира за Аллах и за отиване в рая и при ангелите". На сбирките има лица и от чужбина, включително и от Саудитска Арабия. 

Ислямските екстремисти в Македония използват интернет за разпространение на джихада и радикалната ислямистка идеология. Още преди 15 години в много джамии в страната бяха открити DVD-та на чеченски джихадисти, на които е заснето как муджахидини убиват американци. През 2010 г. бе разпространен и музикален видеоклип на албански език, посветен на ръководителя на терористичната организация "Ал Кайда" Осама бин Ладен. 

В конфликта в Македония през 2001 г. около 500 муджахидини самостоятелно или в рамките на терористична група Албанска национална армия (АНА са участвали в различни сражения). Ислямски екстремисти продължават да действат и след официалното приключване на кризата на 13 август 2001 година, когато бе подписано Охридското мирно споразумение. през 2004 г. френски експерти по тероризма разкриха, че "до 100 фундаменталисти, свързани с терористични организации, действат В Македония".

 

Бариера или мост за радикалризация

 

Македония е единствената държава, която въпреки огромните заплахи по време на сръбската агресия в Хърватия или БиХ, успя да неутрализира всякакви по-сериозни прояви на религиозен и етнически екстремизъм в страната. Младата държава не допусна на нейна територия да действат различни ислямистки организации, които пуснаха дълбоки корени в БиХ, Косово и Албания.

Ако трябва да сравним Македония с друга балканска държава по отношение на мирното съжителство и високата степен на религиозна толерантност, то с пълно основание може да твърдим, че тя най-много се доближава до България. Това са двете държави, които граничеха с воюваща страна (Сърбия) през 90-те години на миналия век, но не допуснаха никакви екстремистки прояви, включително и религиозни. Малката балканска държава успя да се справи с последиците от агресия на Слободан Милошевич, който само за няколко седмици депортира над 300 000 косовски албанци през пролетта на 1999 г. Освен обикновени граждани, сред депортираните имаше множество бивши членове на Армията за освобождение на Косово (АОК), както и бойци от  най-различни въоръжени групировки. Сред тях имаше косовски албански активисти от радикални ислямски организации, свързани със Саудитска Арабия, Турция или пък идващи от БиХ. Залята от стотици хиляди депортирани албанци, Македония трябваше да се справи и с опасността от инфилтриране на тези радикални елементи сред мюсюлманско население.

Липсата на "тежка омраза" между македонското и албанското население (християнското и мюсюлманското) най-добре си пролича по време на тригодишната политическа криза през 2015-1017 година. Тогава за да си запази властта, управляващата партия на премиера Никола Груевски използва агресивна националистическа и антиалбанска пропаганда. Тази криза, приключила с погрома над македонския парламент на 27-ми април 2017 година, доказа две неща. В Македония "албанската заплаха" се използва от тогавашните управляващите за запазването на връзката с властите в Белград с крайната цел страната да не бъде напълно независима и суверенна. В същото време стана ясно, че местните албанци, включително и политическите лидери, 

 

нямат необходимата подкрепа и сили 

 

за предизвикване на етнически сблъсъци, ако не получат подкрепа от съседните Косово и Албания. Тук е мястото да се отбележи и голямата мигрантска вълна през 2015-2016 г., когато през Македония минаха над 650 000 мигранти, основно от Гърция. Сред тях имаше и бойци на "Ислямска държава". Страната успя доста успешно да се справи и с това предизвикателство. 

Най-големият риск за стабилността на Македония, включително и появата на радикални ислямистки организации, идва отвън. Властите в Скопие са изправени пред една единствена опасност - да не допускат навлизането на нейна територии на джихадистки елементи от съседните Албания, Косово и малко по-далечната БиХ. В това отношение Македония трябва да получава и международна подкрепа за борба срещу тероризма. В Албания са намерели убежище поне 4800 бивши джихадисти. Всички те са потенциална опасност както за Македония, така и за останалите държави от региона.

 

* Анализът на журналиста Любчо Нешков е част от сборника "Балканският ислям - бариера или мост за радикализация?", чийто автори са водещи експерти на Балканите. Сборникът е издаден от института, Фондация "Фридрих Еберт" и Българското дипломатическо дружество. Любчо Нешков е роден в Македония, баща му Темелко Нешков (1928-2013 г), е бил осъден на 12 години затвор в Титова Югославия, защото не е искал да се откаже от българския си корен. 

 

 

 

 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1542

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1548

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1037

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1405

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1524

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1518

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1560

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1461

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1323

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1347

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1401

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1303

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ