Светът е малък
Опит за летене
/ брой: 124
Сещам се за един истински случай. Открай време длъжността дипломатически куриер е била привлекателна с добро заплащане и възможност да поразгледаш света на държавна сметка. Та, преизпълнен с мерак за тази сладка служба, се явил кандидат пред отговорния фактор и заявил желание да служи вярно и предано на Отечеството. Погледнал го шефът и директно го попитал: "Защо ти е това, не си толкова млад вече, напрегнато е." Онзи обаче отривисто отговорил: "Много обичам да летя, това ми е страст от малък." Факторът се усмихнал, приближил се до прозореца на доста високата сграда, отворил го широко и решил въпроса с думите: "Ами лети."
Ето така завършил този безкористен опит за летене. Прилича на нашата бъркотия с прословутата сделка с американските самолети. Президентът им обяснява, че не е важно машината само да пори въздуха, а да има най-съвременно оборудване и бойни способности. А отсреща просто искат да си летят, да са на кяр или да се опитват да го правят. Какво от туй, че цената от най-близките ни стратегически партньори е загробваща за малка и все по-бедна България. То бива лоялност, бива привързаност към евроатлантическите ценности, ама това си е чист бизнес, в който има изгодни и неизгодни сделки. Всичко останало са емоции за наивници.
От известно време летим на крилете на мечтите и с вероятността у нас да се построи завод на автомобилния гигант "Фолксваген". Това е прекрасно и всички го желаем. Най-вече управляващите, които ще надуят фанфарите, че са привлекли - най-после! - голям чуждестранен инвеститор. Освен комшиите от Турция се появи обаче и трети мераклия, който за разлика от нас направо си играе с парите - Саудитска Арабия, а това придава друг нюанс за нашите мераци.
Сетих се как навремето имахме няколко опита да се включим в държавите с автомобилостроене, а други, също стратегически партньори, ни профилираха в други посоки. В крайна сметка си останахме с опита за летене, което дано не се случи и този път. Независимо че управляващите биха използвали евентуален успех със завода в предизборната си кампания. Представям си само какво биене в гърдите ще падне.
Местният вот е след четири месеца и по традиция ГЕРБ-ерската активност с нашите пари включи на пета скорост. Сега "нарочни" фирми ще налазят бул. "България" с ремонт. Лошо няма, но след "Графа", пък и не само, софиянци вече не вярват в искрените усилия на общината. Както и на поредните напъни на правителството да се повишат пенсиите пак с левчета за кило сирене. За управляващите обаче е по-важно да говорят предизборно за успехи, повишаване на благосъстоянието, променяща се инфраструктура и... изключително значимата ни роля в европейските и особено в балканските дела. В този си полет стигнахме дори до планиране на среща в края на годината на високо равнище между България и Северна Македония, на която да се договаряме по "важните теми на общата ни история". Историците не се разбраха, сега е ред на политиците. Какво ще се договарят, не е известно. Повече от видно е, че договорът ни за приятелство с кръвните братя край Вардар солидно олеква, когато се навлезе в конкретиката на македонисткото тресавище от фалшификати. Така че документът, с който толкова много се хвалиха Борисов и Заев, се оказа предпазлив политически текст с добри пожелания.
Ето така нашият държавен самолет все още си стои на пистата или по-скоро лети в синевата на мечтите на родните политически манипулатори. А всъщност е бутафорен модел, на който вече никой не гледа сериозно при сегашната политическа конюнктура.