Колонката на Александър Симов
Новите политически ченгета
/ брой: 50
Няма да спре да ме удивлява страстта, с която евроатлантическите комсомолци се превръщат във всичко онова, срещу което 30 години ни говореха. Проклетите комунисти заглушавали митичната "Свободна Европа". Сега същите със съскане и ръкопляскания искат всяка руска медия да бъде спряна, заглушена, изтрита. Различното мнение да бъде преследвано, а, не дай Боже, да имаш наглостта да не си съгласен с официалната версия на мейнстрийма - срещу теб трябва да бъдат пуснати ДАНС, прокуратурата и МВР. Живеем в свят, който дори Кафка не би имал въображението да си представи.
Връх на всичко обаче стана официалното изявление на издателство "Сиела" (бойкот за тези политически психопати!), че спира да издава Сергей Лукяненко, защото имал наглостта да изповядва неправилни политически възгледи. Лукяненко е от най-известните световни фантасти, човек с невероятно въображение и перо, спечелили му фенове по всяка точка на земното кълбо. Лукяненко обаче се оказа от неправилната страна на историята според "Сиела", защото подкрепял руската операция в Украйна. И заради неговите политически убеждения евроатлантическата комсомолщина реши, че трябва да бъде забранен. Да не бъде издаван. Подобно действие е точно крачка преди това да направиш клада за книги и да подскачаш радостно край нея с тежки писъци в прослава на НАТО.
Да поставяш изисквания за политическата позиция на един писател е малоумие и възкресяване на най-отровните страни на близкото минало. Ако тръгнем да оценяваме писателите по техните убеждения, това чувствително ще намали библиотеките ни. По перверзната, необуздана и изключително тъпа логика на "Сиела" трябва да спрем издаването и на Нобеловия лауреат Йосиф Бродски. Той, малко преди да почине, написа изключително язвително, иронично, дори сардонично стихотворение по повод независимостта на Украйна. Дълго време украинците дори настояваха, че това е фалшификат, но след това се появи видеозапис как Бродски го декламира.
Още по-яко. Трябва да изхвърлим от библиотеките и Солженицин (още един Нобелов лауреат), който в края на живота си беше достатъчно близък идейно с Путин, за да го окачествим като путинист. Солженицин мечтаеше за обединението на руския свят и заради това западните медии през 2014 г. гневно писаха, че, ако е бил жив, щеше да подкрепи присъединяването на Крим към Руската федерация.
Прилагането на политически критерии по отношение на литературата е нож с две остриета и винаги показва какви лицемери са най-вече тези, които ги прилагат. Лицемери, защото нямат сили да се преборят интелектуално и заради това започват да се държат като политически ченгета на свободна практика. Между другото, възхитих се на българите, защото на фейсбук-страничката си издателството бе разкъсано заради това решение. Дори ограничиха коментарите, за да спрат вълната от негодувание, но залпът беше мощен и възхитителен. Само така могат да бъдат спрени маккартистчетата на свободна практика у нас. Залпово.
Лукяненко, разбира се, ще го заболи малкото пръстче на левия крак, че няма да го издават в България, след като го издават по целия останал свят. Жалко за неговите отдадени фенове, които "Сиела" наказва.
Като едното нищо част от тях ще научат руски, за да продължат да го четат. И може да станат подвластни на митичната руска пропаганда. В "Сиела" са путинисти.