Изкуство
Живописна трилогия "Царските двери на смисъла"
Под това наименование художникът Станислав Божанков представя своите три сърдечни иконостаса в обща изложба в Пирговата кула в Кюстендил
/ брой: 243
Станислав Божанков реди живописната трилогия "Голям сърдечен иконостас" в зала "Пиргова кула" в Кюстендил. Изложбата се открива с вернисаж на 18 декември от 17,30 до 19,30 ч. и ще може да се разгледа до 10 март 2024 г.
Трилогията започна с "Голям сърдечен иконостас - I" (840х240 см) през 2018 г., когато през декември бе монтиран и изложен в една от залите на ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил, със съдействието на екипа на галерията, припомня Станислав Божанков. Идеята на живописната конструкция е свързана с разбирането за доминантната роля на живота - най-важната и водеща ценност, дефинираща вечната потребност от хармония и красота. Сърцето, бидейки главен композиционен елемент и своеобразен Perpetuum mobile, е вградено в условен полиптих-иконостас. Наподобяващата иконност композиция (чрез златното си покритие и "рисунката" на дървоядите върху стари, двестагодишни дъски) представя онова разбиране за най-важната и водеща ценност, предлагайки един чисто интуитивен опит за сакрализация на "обиталището на душата", носещо процеса на живота през всичките тези дълги векове и епохи на цивилизация и (не)цивилизованост.
"Голям сърдечен иконостас - II" (840x240 см), 2021 г., е плод изцяло на четвъртата вълна на коронавируса. Беше изложен през април 2022 г., отново в гостоприемните зали на ХГ "Владимир Димитров - Майстора", този път в недостроената част на галерията. Един, своего рода, еко-иконостас. Пясък, въглен, намерени предмети от селската плевня... Без боя, иначе казано... И разбира се, с чисти намерения... И не само заради настоящия цивилизационен контекст, в който живеем, с цялата параноична потребност от "еко" - във въздуха, в почвата, в чувстването, в ежедневното ни живеене, в обърканата и замърсена хармония на ценностните ни връзки и социална комуникация. Така от само себе си се появи и чисто формалната двойка-връзка в иконостаса, изразяваща се в "позитив-негатив" трактовката на основния композиционен елемент - сърцето, издържан изцяло в черно-белия цветови спектър. Една своеобразна черно-бяла метафора, визуализираща времето и пътищата в техните крайно безкрайни посоки и безусловното им преминаване в бъдеще, разказва авторът.
И сега имаме възможност да видим заключителната част от трилогията - "Голям сърдечен иконостас - III" (540x120 см), 2023 г., който се появи това лято. Без намерение и творческа задача, съпътстван все пак от интуиции, че си заслужава да пробвам някой ден и да "затворя" иконостасите в нещо като трилогия..., споделя Божанков. Поредното доказателство, че нещата са си вътре в нас, винаги и завинаги, и само от време на време им идва времето... Третият се получи различен - и по-малък като формат, и като разнородност на сегментите, откъдето дойде и по-голямата вариативност в процеса на "играта" и интуитивното конструиране.
Беше запазена и доразвита идеята от предишните два, за сакрализацията на сърцето, както и за културата и артефактите й - същественият "сърдечен" продукт в контекста на нашата биологична и физиологична Крайност-Безкрайност. И в контекста на други безброй ценностни двойки - сила-слабост, бедност-богатство, истина-лъжа, достойнство и обратното му, мъка и радост, вяра-невяра, ситост и глад. Новост (и за моя изненада също) се оказа появата на човешко присъствие в сегментите.
От студентско време рисувам нефигуративно, а сега изведнъж - фигури и усещане за такива, мекота на извивки, аморфни структури, наподобяващи плът, с усещане за мускулатура и движения... Каквото и да значи това. Появиха се глави - като портретувани състояния или асоциации за портрети, реални физиономии със свои лични експресии, вглъбености и конвулсии от реално живеене. Предимно болезнено... И... Въпросът за Болката... От Аристотел още. Отговорите, разбира се, някой друг път... По Пътя... За кой ли път... Очовечи се третият иконостас. И то без да разбера точно кога, как и защо... Дали очовечаването се случва само чрез Болката? И дали има и друг начин?
Във време Коледно и някак от само себе си се случва и тази изложба...
В Пирговата кула (XV в.) - това преблагодатно пространство, събрало духовност, история, мистика. Цяло богатство и изящна провокация за фино вибриращите наши духовни потреби. Защото има още такива... Събрах ги трите иконостаса в едно концептуално единство със заглавие "Живописна трилогия - Царските двери на смисъла". С тези много лични и откровени разсъждения Станислав Божанков отправя покана към всички, които в навечерието на светлите празници имат нужда от духовно въздигане и размисъл, да споделят неговите съкровени мисли и преживявания, заставайки пред иконостасите на сърцето.
"В изкуството на Станко "иконографията" има локален характер, но "иконологичното" й послание е глобално. Това се потвърждава от индивидуалната му емоция и силното чувство за принадлежност към културното наследство. Станко не се занимава с текущи оценки относно "стойностите" в съвременното европейско изкуство. Просто защото то не притежава такива стойности, свързвани с терминологията "Балкани" и "трансценденция". Става ясно, че имаме работа с изкуство, което се създава в тишина, далече от големите центрове на Европа.
...Неговото изкуство излъчва наслаждение от мистерията на пролетното пробуждане, демонстрира културното си своеобразие. Благодарение на "визията и интуицията" (по посланието на Бенедето Кроче) изкуството на Станко е създавано по Аполонова логика и с Дионисова експресия, и носи тракийски нагръдник в цветовете на пролетта."
Яни Константиновски Пунтос,
полско-американски мултимедиен
артист и теоретик на изкуството,
Краков/Ню Йорк, май 2022.
Из "За контекстите в творчеството
на Станислав Божанков-Станко"