Пластическите открития на художника
Изложба на Любен Зидаров в галерия "Ракурси"
/ брой: 265
Любен Зидаров не престава да ни изненадва със своите неуморни художествени експерименти и търсения. Tова се потвърждава и от неговата най-нова изложба, открита през тази седмица в галерия "Ракурси".
Дълго време художникът упорито работи в няколко направления и жанрови полета - рисунката, илюстрацията (предимно на литература за деца и юноши), акварела, маслото, смесената техника. Той притежава рядкото умение да разбира единичното и общото, да усеща националното и космополитното като всеобща задължителна специфика на персонажите.
Акварелът е може би най-подходящата техника за реализиране на пластическите фантазии на художника. Това позволява на автора да постигне особена прозирност на фактурата, онази неподражаема игра на светлини и сенки, оттенъци и нюанси, багри, тонове и полутонове.
Акварелите на Любен Зидаров са своеобразни иронично-лирични пластически въздишки. Изкушаваме се да ги сравним с кратките музикални форми - с импромптюто, импресията, ноктюрното. Любен Зидаров е майстор на фрагмента. Той жадува именно чрез единичното да разбули цялото, да ни покаже богатството на природната хармония.
Иронията на Любен Зидаров е незлобива, неосъждаща, състрадаваща. Художникът сякаш ни казва: ето човека на днешното време - той би могъл и би трябвало да не губи най-ценното от своята личност, онова, което ни е завещано от приказките и литературната класика - достойнство, чест, гордост, самочувствие, добродетелност, идеализъм, благородство и прочее.
Чувството се движи от меланхолия и мечтание през почуда, съзерцание, покруса. Откриваме строгост и смирение, болка и омиротворение, насмешка и закачка, ирония и одобрение. А прелестните лирически въздишки, посветени на родната природа или село, носят свеж колорит, невероятно многобагрие и вътрешна освободеност. Така е в "Късен сезон", "Изгорялата царевица", "Паркинг", "Морскосиньо", "Ветерани", "Крос", "Селски декор".
Творецът много обича морските пейзажи. В тях го привлича очевидно изначалното спокойствие, одухотворяването на привидно студеното, човешкото дишане на фактурата, пустите плажове носят очарованието на дискретност, топлота, камерност, индивидуални размери и мащаби. Самотен чадър или лодка, изтеглена на брега, или философски разхождащ се гларус носят много повече подтекст от пластическа и фигурална бъбривост и претенциозност.
Лаконизмът, смелото използване на декоративни принципи, упоритото себевглеждане в безкрайността на собствената душа (неслучайно Светлин Русев посочва, че нашият автор е "основоположник на нов сатирично-автобиографичен жанр в живописта") - всичко това превръща Любен Зидаров в един от най-интересните и ярки съвременни български художници.