Надежди за бъдещето на човечеството

Проф. Людмил Георгиев

В един юнски ден на 2010-а, в който жегата изпреварваше значително настъпването на астрономическото лято, писателят и издателят Томов беше приседнал на една от пейките в двора на университета и оживено разговаряше по мобилния си телефон. Той обясняваше убедено на може би нетърпелив автор, на някой декан или вероятно на самия редактор, че с цената на всичко ще спаси от фалит издателството на Алма матер, дори в условията на невижданата от сътворението до днес криза. В момента, в който затвори телефона, издателят Томов въздъхна, огледа градинката, която проф. Иван Илчев още в началото на мандата си съгради за бъдещите поколения с цялата любов, на която беше способен! И се запита, дали средствата, които бяха вложени тук, можеха да бъдат използвани по-рационално, например за издаването на книги? В същото време, наблюдавайки как една влюбена двойка се държеше за ръце на съседната пейка, писателят Томов усети повея на собствената си младост и призна, че въпреки всичко ректорът е бил прав. Та нима имаше нещо по-мотивиращо и по-вдъхновяващо в търсенето на пътища за излизане от планетарната криза изобщо и спасяването на издателството на Софийския университет, в частност, от тихото присъствие на любовта в градинката на Алма матер!?!
Малко по-късно, когато с приятелите пиеха традиционната малка обедна водка, издателят Томов изведнъж осъзна с болезнена яснота, както обикновено става при гениалните открития, че наистина има връзка между двете кризи, планетарната и тази на издателството. Това проникновение го разтърси толкова дълбоко, че постепенно се затвори в себе си, а гласовете на хората от масата, проклинящи фриволно проамериканската политика на сегашното управление, звучаха някак си твърде отдалеч. Самовглъбяването му продължи дори тогава, когато професорите и писателите приключиха с анатемосването на ЦРУ, Уорлик и, пази Боже, на самия Бойко Борисов, прехвърляйки настроенията и надеждите си за бъдещето към традиционните връзки с братска Русия.
В един момент настъпи почти гробна тишина, почти, защото все пак сервитьорите обслужваха и други посетители, които не се интересуваха чак дотам от състоянието на страната и геополитическите перспективи за нейното развитие. Тишината се възцари само в компанията на писателя и издателя Томов, защото неговите приятели усетиха интуитивно, че този път той не се включва в дискусията, че не взема отношение дори по основната тема, вълнуваща и народа, и масата - бъдещето на руските енергийни проекти в България. Тази липса на заинтересованост към проблема от страна на един от най-видните русофили сътвори невиждано досега тягостно настроение, което постепенно се пренесе и към другите маси. Мълчанието наистина продължи драматично дълго, не за друго, а защото такова нещо в ресторанта "Алма матер" досега не беше се случвало, просто нямаше дори историческа база за сравнение.
В следващия миг не само писателят, но и издателят Томов, очевидно излезе от вцепенението си, поставяйки на дневен ред на масата твърде неочаквани и направо скандални на пръв поглед предложения за излизане от Издателската чрез преодоляване на Планетарната криза. Най-интересното беше, че те нямаха нищо общо с традиционните геополитически тежнения на тази малка, но солидна университетска общност. Напротив, имаха за цел да бъде привлечен за съюзник в общия поход към двете кризи тъкмо сегашното управление. С присъщото си чувство за хумор, което човек може да разбере не веднага, издателят Томов обясни на приятелите си, че за разлика от сегашното си прозрение, до преди няколко дни само несъзнателно е предполагал как издателството на университета може да оцелее единствено чрез спасението на Глобалното Човечество. Затова написал писмо до световноизвестния учен и финансист Симеон Дянков, понастоящем министър на финансите и вицепремиер на републиката, с предложение да издаде като книга дисертацията му на тема: "Три есета върху икономиката в Източна Европа", защитена в Н-ския университет в "братската" страна отвъд океана. Неудобството, че тя се разполагала само върху 56 страници, което поставяло под съмнение защитата дори на бакалавърска степен в Стопанския факултет на университета, издателят Томов щял да спести с публикуването на множество отзиви за гениалността на произведението. Едва сега той сподели прагматичния си план - след като министър Дянков е преодолял кризата в толкова страни по света, справя се и с нашата, то съвсем естествено е той да спечели конкурса за Нобелова награда по икономика!
След тази кратка, но съдържателна изповед,     всички на масата разбраха и започнаха да се надпреварват относно края на плана, свързващ преодоляването на двете кризи. А той изглеждаше наистина логичен - след като заветната дисертация на Дянков бъде издадена от самото издателство, чрез което на Планетарната криза ще бъде нанесен съкрушителен удар и той ще спечели Нобела, то това ще направи и издателството, и самият университет, не само световно известни, но и твърде богати, защото те, всъщност ние, ще държим издателските права!
Последваха оглушителни аплаузи, които останалите в ресторанта "Алма матер" не разбраха, защото не бяха дораснали до нивото на онзи академичен сарказъм, на онази университетска ирония, която много трудно може да бъде разбрана, още по-трудно понесена. Някъде към края обаче един от приятелите на писателя и издателя Томов, професор по психология, с безкрайно съжаление изрази съмнението си, че финансовият гений Дянков ще се съгласи да подпомогне по този начин висшето образование, като цяло и университета, в частност. Разграничавайки се от типично българския скептицизъм, въпросният приятел предложи на издателя Томов нещо друго - да намери и да публикува кандидатската дисертация на премиера Бойко Борисов на тема "Психофизическата подготовка на пожарникаря"! Основанието беше, че този безпрецедентен текст може да се превърне в практически наръчник за справяне както с глобалното затопляне, така и за унищожаването на изригващи вулкани като Ейафятлайокутл и други такива, които пречат на авиацията и свободното придвижване на хора, стоки и идеи, а това е още по-сериозна заявка за Нобелов приз! Макар че, защо не, още по-добре ще бъде издателството да публикува не един, а двама бъдещи Нобелови лауреати - така не само градинката на проф. Иван Илчев, пардон, на ректора, ще просъществува, но ще бъде спасен и духът на нацията!...
Няколко дни след тази програмна академична среща приятелите отново се събраха, за да чуят какво е направил издателят Томов, тъй като писателят отдавна вярваше само на собственото си творчество. С присъщото си откровение той сподели, че е провел среща със самия вътрешен министър Цветан Цветанов, с когото се е държал твърде деликатно не само заради павликенското си възпитание, но и поради предупреждението на неговия приятел, професора по психология, че сегашното управление на страната е всъщност реакция, бунт на "плебеите" срещу "аристокрацията" в средите на бившата комунистическа партия. Най-неочаквано обаче Цветанов бил прегърнал идеята, но само в рамките на публикуването на дисертацията на Борисов, не толкова заради лични антипатии към Дянков, колкото поради твърде неясната и откровено ограничена формулировка на неговия текст, нещо, което той не бил изучавал нито в Спортната академия, нито в специализацията си по право. След което звъннал и наредил до половин час да му донесат неподражаемия труд за пожарникарите на Борисов, който се очакваше да бъде най-силното оръжие на човечеството срещу предстоящите природни катаклизми.
 Пред смирения поглед на издателя Томов, провиждащ бъдещето на издателството, в продължение на повече от три часа въпросното произведение така и не попаднало върху бюрото на политика с най-висок рейтинг в републиката. Омерзен, но в същото време амбициран до краен предел, истината да излезе на бял свят, министър Цветанов обещал на издателя Томов, че още на другия ден ще проведе операция "Дисертацията" с подзаглавие "Мръсниците", отнасяща се до всички членове и председатели на специализираните научни съвети, на комисии и президиуми към ВАК през последните 25 години! Обвинението вече било формулирано в главата му - безхаберие и национално предателство към научен труд, претендиращ с основание за Нобелова награда, тъй като решава както глобалните проблеми на затоплянето, така и вътрешните, свързани с висшето образование и културата! Очакваната присъда, по думите на издателя Томов, била между 15 и 30 години лишаване от свобода, а за тези професори и академици над 70-годишна възраст - доживотна присъда!
Видимо успокоени от тази информация, приятелите си заговориха на други теми, най-вече за последните мачове от Световното първенство по футбол, на което биха им завидяли дори членовете на изпълкома на Българския футболен съюз. Сред всеобщата глъч никой не чу, че джиесемът на писателя и издателя Томов пак зазвъня, че той тихомълком излезе от ресторанта "Алма матер", приседна на същата пейка в градинката на университета и започна отново да обяснява с благия си тон някому нещо. Още като говореше, периферно отбеляза, че нещо около него не е наред, но едва когато затвори, осъзна, че е сам, дори влюбените двойки се бяха скрили, незнайно защо!...