Модерните измерения на лявата политика

През последната година и половина новото ръководство на БСП направи немалко за реализацията на завой към лявата същина на партията, към изясняване профила на лявата  политика в днешни условия. Това се изрази най-вече в активизираната законотворческа дейност на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, в отричането на безотговорно дясната политика на кабинета на Бойко Борисов, която орязва грубо социалните и човешки права на нашите сънародници.
На предстоящия конгрес обаче ръководството на БСП няма как да не подложи на дискусия още няколко проблема, извън които всяко наше усилие за провеждане на пълноценна лява политика ще бъде уязвимо, половинчато. Тези проблеми са от програмно естество, с теоретико-прагматичен заряд, отнасят се както до посоките на националното ни развитие, така и до състоянието и перспективите на българската икономика, до  възможностите й да отделя достатъчно средства за подобряване на жизнения стандарт.
Всичко това предполага на предстоящия конгрес през април 2016 г. ръководството на БСП да предложи обновена - конкретна и реалистична - програма за възстановяване и модернизиране на българската икономика, на националното производство. Тъй като без подем на икономиката, без създаването, произвеждането на "принаден продукт" всяка обществена сила у нас, включително и БСП, ще работи по-скоро с палиативи, отколкото със солиден инструментариум, необходим за изкореняване на масовото обедняване на населението, за отделяне на достатъчно средства за социални дейности, за здравеопазване, образование, наука, култура, национална сигурност.
Апропо, в момента страната фактически "не произвежда", тя живее с помощта на

многомилиардни външни дългове

няма пари да си плаща дори и лихвите по заемите. Само през т.г. външният дълг на България се увеличи с 16 млрд. лв., а през 2016 г. се планира с още 5 млрд. При такава ситуация е трудно да си представя как външните заеми биха могли да бъдат харчени за социални дейности. В този аспект ще се огранича с посочването само на един от въпросите, който според мен е структуроопределящ за лявата политика в съвременни условия.
Става дума за новия тип взаимоотношения между лявата политика и геополитиката след влизането на България в ЕС (2007 г.) и в НАТО (2004 г.). Факт е, че геополитическите ангажименти, поети от нашата държава, съвсем непосредствено влияят върху развитието на икономиката ни, а оттам - и върху социалната политика. В началото ни обещаваха бурен темп и модернизация на стопанския живот, ускорено догонване на жизненото равнище в развитите западни демокрации. Оказа се обратното.
Икономиката ни допълнително рухна, животът поскъпна, България се превърна в още по-бедстващо и неуютно за живеене място в Европа. Настани се на българска почва авторитаризмът, а олигархията се почувства отлично в обятията на глобалистичната агресия. Наред с това цензурата в медиите стана тотална под диригентската палка на НПО-та като "Америка за България" или фондация "Отворено общество" на Сорос. Спирането на коментарното радиопредаване "Деконструкция" на блестящите публицисти Петър Волгин и Калина Андролова е последният антикултурен акт на задушаване на свободното слово в нашата страна.
Защо се получи така? Защо стигнахме политическото и социалното дъно при положение, че очакванията ни във връзка с ЕС бяха на противоположния полюс?
Причините са много, но ще наблегна върху една от тях: доброволният отказ на България и на нейната политическа класа от реализирането на независима външна и вътрешна политика, от "остатъчния суверенитет", с който разполагаме след приемането ни в ЕС. За съжаление днес основни политически сили, имам предвид ГЕРБ, ДПС и Реформаторския блок, възприемат ЕС не толкова като съюз на национални държави, а като федеративно устройство, в което нашата страна е с права на щат, на местно управление, васално зависимо от Брюксел и Вашингтон. И трите партии са поклонници по-скоро на чисто атлантическите идеологеми, отколкото на европейските ценности.

Васалната зависимост

за която пиша, не носи нищо добро за България. Това, че сме отличниците на Брюксел, че изпълняваме с настройка на марионетки всяка директива на Еврокомисията, в това число и нейните недомислици, с нищо не подобрява нашия хал. Свободният внос на по-качествените и по-евтини стоки от Запад не само че не стимулира нашата икономика, но и спъва развитието й. Наложеният диктат да изнасяме промишлената си и земеделска продукция най-вече в страните членки на ЕС обрича на крах външната ни търговия, а оттам - цялостния облик на икономиката.
Едни от малкото шансове да модернизираме икономиката чрез строежа на АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и нефтопровода "Бургас-Александруполис" бяха пропилени заради същата васална подчиненост, заради същия отказ от "остатъчния суверенитет". Нанесени бяха тежки удари върху туризма - важно перо на държавния бюджет. Санкциите срещу Руската федерация влошиха положението в аграрния сектор. Наред с това стриктното спазване на постулатите на неолиберализма ограничи до опасни размери ролята на националния за сметка на глобалния капитал (особено в банковата система).
Главната причина за разминаването на БСП със своите членове и симпатизанти, за загубата на доверие сред хората, за сериозните пропуски в левия партиен курс е, че нашите партийни ръководства - поне досега - не дават категоричен отговор на въпроса как България - с оглед на политическите й обвързаности, географски дадености, исторически и културни традиции - може най-успешно да се възползва от статута си на независима държава в рамките на общоевропейския съюз, от своя "остатъчен суверенитет". Как и в какви форми ще развива всестранни връзки с Русия?
"Остатъчният суверенитет" ни е предоставен/отвоюван не за да бъде подаряван на евробюрократите и САЩ (както правим), а за да защитаваме с неговия потенциал своите национални интереси. Нима не се убедихме, че развитият Запад не е чак толкова безкористен в общуването си с малките държави от бившия социалистически лагер, че когато му се отдаде случай, вместо да стимулира, разгражда икономическата ни система? Че не моделира равноправни отношения, а безцеремонно провежда курс към оформяне на Евросъюза "на две скорости"? Че си позволява да дирижира политическото управление у нас, да се намесва брутално във вътрешните работи на нашата страна?
Лява България години наред чака

БСП да набере кураж

за да се противопостави недвусмислено на този вид европейска политика! Да намери най-сетне сили, за да каже "не" на недопустимите зависимости на България от Брюксел и Белия дом; на опита на глобализма да смели под своите воденични камъни самобитността, легитимността, суверeнитета на България като европейска национална държава!
Положителните и отрицателните примери са край нас.
Словакия и Унгария, защо не и Чехия, далеч по-рационално и достойно се възползват от преимуществата, които им носи "остатъчният суверенитет". И те като България са бивши социалистически републики, и те членуват в ЕС и НАТО. В Словакия например управлява левицата, в Унгария - десницата. Парадоксът обаче е в това, че защитеният национален суверенитет - и при лявото управление в Словакия, и при дясното управление в Унгария - утвърждава и разширява външнополитическите им свободи и параметри за действие, задвижва енергично икономиката, увеличава "принадения продукт", който съответно се разпределя за подобряване на живота на унгарците и словаците. Щом даден международен икономически проект е от полза за народите им, техните управляващи го осъществяват, въпреки заплахите на Брюксел, че ще наложи санкции. Върху такава основа и с такъв манталитет те строят връзките си с Руската федерация или отказват да приемат квотния принцип за трайно заселване в ЕС на мигрантите от Близкия изток.
До нас е и отрицателният пример, този с Румъния, затънала в корупция (въпреки пропагандните балони, че Румъния цъфтяла и връзвала!); осеяна с американски сухопътни и морски военни бази, а преди няколко дни - първа в Европа позволила на нейна територия да функционира американската противоракетна система за отбрана. Впрочем румънците са първи и по политическо подобострастие в Европа. Румънският премиер социалист Виктор Понта (свален от поста заради обвинение в корупция) не толкова отдавна заяви на всеослушание, че неговата държава прекъсва всякакви икономически отношения с Руската федерация.
Наясно съм, че ситуацията в България е подобна на тази в Румъния. Че всеки български политик или партия, които решат да водят суверенна политика, да повторят практиките на Словакия, Унгария и Чехия, ще бъдат политически ударени; дискредитирани в медиите; преследвани от упълномощени държавни органи; хулени от купени американофили-русофоби; заклеймени от посолствата на САЩ и други мощни европейски държави.
Наясно съм! Зная!
Но за България, ако иска да развива производителните си мощности, да преодолее тежката и всеобхватна криза, в която е попаднала, да направи битието на сънародниците ни по-богато и по-справедливо, няма друг целебен път за развитие освен пътя, прокаран от гореспоменатите Словакия, Унгария и Чехия. Лъжа е, че членството ни в ЕС и НАТО означава да бъдем "слуга на двама господари", че наведената глава и превитият гръб осигуряват оцеляване и добруване, че робската възхита от сюзерена води до печалби.
Съмишлениците на БСП се гнусят тъкмо от такива прояви на провинциална сервилност, самоунижение и раболепие. Те искат да видят своята партия в качеството й на национално отговорна политическа сила, която работи, за да се превърне родината ни в просперираща, равноправен и уважаван член на голямото европейско семейство. Партия, която не пада на колене пред силните на деня властници. Тогава чак политиците на БСП, по подобие на политиците от Словакия, Унгария и Чехия, ще могат да действат с повече самочувствие като представители на суверенна европейска държава, която според своя национален интерес поддържа взаимноизгодни отношения и със своите съседи, и с Брюксел, и с Москва, и с Пекин, и с Делхи.