Борис Велчев - антифашистът и строителят

Убеден съм, че стогодишният юбилей на Борис Велчев е от значение за историята на БСП и  нашата страна през втората половина на ХХ в. Вероятно по-младите слабо познават неговата обществена дейност, името и фамилията му. Тъй като вече четвърт век за дейците на партията от периода 1944-1989 г. се говори и пише под сурдинка, даже в партийни среди. Вероятно това е резултат от позицията на лидерите на БСП непосредствено след 10 ноември, които в името на дошлото от СССР "преустройство на социализма" сметнаха за целесъобразно да говорят на първо място за пороците на социалистическата система у нас, за греховете на партийните ръководители, за лагерите и насилието и едва след това, като фон на станалото, да споменават, че все пак и през социалистическо време са полагани усилия в полза  на социума. Всичко това на друга плоскост се обвързва с "болшевизацията" на БСП през 1919 г. и с последвалите събития след това - Септемврийското въстание - 1923 г., буржоазният терор и сектантските забежки в БКП през 30-те години, фактът, че БСП възглавява антифашистката съпротива и социалистическото строителство.
Тези събития, за съжаление, се подценяват или разглеждат едностранчиво и в леви интелектуални кръгове. По този начин се прокарва 

изкуствена разделителна линия

между така наречените Благоевски и Димитровски периоди в живота на БКП. Това е акт, който определям като антиисторически. Добре е, че през последните десетина години тази историческа схема беше поразчупена от ръководни дейци на БСП. Но все още, според мен, лидерите на БСП са длъжници пред миналото на собствената си партия, не намират достатъчно сили, за да се отграничат категорично от конюнктурни оценки, възприети след 10 ноември като входен билет за равноправно положение на българската левица в строежа на постбуржоазното общество в България.
Що се отнася до ролята и значението на  Борис Велчев ще кажа, че той, роденият на 23 юли 1914 г. в Етрополе политик и държавник, още през 30-те години на миналото столетие поема пътя на революционера-комунист. Приет в партията на българските комунисти през 1936 г., той от ранна възраст участва активно в борбата за разширяване правата на трудовите хора, усвоява уроци на конспиративната работа, издигат го на ръководни длъжности в лявото ни движение. Проявява се като млад и надежден деец на партията. И той принадлежи към поколението млади идеалисти, които са искали да отвоюват в името на широките народни маси свободата, равенството и братството.
Борис Велчев е един от първите членове на партията, които са включват най-дейно в започващата антифашистка борба. Той е арестуван още на 21 ноември 1941 г. по ЗЗД и съдът го осъжда на смърт. А от 26 декември 1941 г. до 8 септември 1944 г., прекарва в затвори, в килията на осъдените на смърт. Смъртната присъда е заменена с доживотен затвор през септември 1943 г. Трудно е човек да си представи каква воля и сила на духа са били нужни на момчето от Етрополе, за

да чака смъртния си час цели две години

ден и нощ. Лично шефът на полицията Никола Гешев ръководи "операцията" по разнищване/сломяване на младежа. Но безуспешно! Примерът, който давам с героическото поведение на Борис Велчев, е още едно свидетелство за огромния принос на БКП в организирането и разгръщането на антифашистката съпротива у нас в един от най-съдбоносните  моменти от новата летопис на човечеството.
Едва ли е нужно да преразказвам в каква обстановка на национален подем и ентусиазъм Борис Велчев започва партийната си дейност след 9 септември 1944 г. Ще изтъкна обаче, че благодарение на високите си организаторски качества, на сериозната си политическа подготовка Борис Велчев след Априлския пленум на комунистическата партия през 1956 г. става един от инициаторите на новия партиен курс към десталинизация и демократизиране на партийния и държавен живот в нашата страна. Две десетилетия - 60-те и 70-те години на ХХ в. - той е втори по ранг ръководител на БКП, оглавена от Тодор Живков: отговаря за партията, за нейните организации и участие в модернизацията на националния живот.
Не само според мен това е най-благодатният и най-продуктивен период през четиридесетте и пет години на социализма. Тогава се извършва икономически прелом и същинска модернизация на промишлеността и земеделието. Тогава ръководството на БКП стои най-близко до радикалните виждания за дълбоки промени в социализма. Тогава се появяват основните творби на българското изкуство и литература от втората половина на века, немалко от тях с печат на художествена нетленност и историческа непреходност. Тогава партията прокарва

нови пътища на обществения развой

като в нея далеч по-епизодично се реализират социалните деформации, кариеризмът и забогатяването на "номенклатурната класа".
Излиза, че дейността на Б. Велчев презентира най-плодоносни етапи в развитието на социалистическа България, които тепърва ще бъдат обект на безпристрастни научни изследвания. В този план не мога да не подчертая, че Борис Велчев е един от партийните лидери, които през 60-те години отстояват истината за българското минало, история и език на хората от съюзна югославска република Македония. Ухажван, но и оценяван негативно от елита на Титова Югославия, Б. Велчев действително съдейства за утвърждаване на новата ни национална политика, която засяга, естествено, и Македония.
Същевременно, логично е да се предположи, че влиянието на Борис Велчев върху Тодор Живков е било позитивно, особено що се отнася до необходимостта от съобразяване с мнението на останалите партийни ръководители, а и на широката маса от партийни членове и съмишленици. Влияел му е с добротата на характера си, с поведението си на човек, лишен от подмолни козни, със смелостта да казва пред другарите си публично истината, дори и когато е неудобна, да анализира добре ситуацията в страната, в близкия и по-далечния свят с вроденото си чувство за почтеност.
Мисля, че в средата на 70-те години, когато  се увеличиха страховете и мнителността на Тодор Живков, той нямаше как да не отнеме доверието си от Борис Велчев, да не се раздели с него (през 1977 г. на скандален партиен пленум Борис Велчев беше внезапно освободен от постовете, които заема). Едва след махането на Борис Велчев от положението му на втори човек в партията у Живков се развиха допълнително вождистки амбиции, стесни се кръгът от приближени, засили се тенденцията да облича с партийна и държавна власт членове на своето семейство.

Без съмнение Живков постъпи несправедливо

със своя боен другар от нелегалната борба, с комуниста-политзатворник, осъден на смърт от фашистката власт, със земляка от съседното на Правец Етрополе, с личността, обладател на организационен талант от национален мащаб, ползваща се с авторитет в партията и обществото.
Не зная доколко е известно, че Борис Велчев изигра огромна роля за закриване на лагерите в началото на 60-те години. През 1961 г., като секретар на ЦК на БКП, той застава начело на група, в която влизат Апостол Колчев, Съботин Генов и др. Посетил основните лагери, Велчев излиза с предложение за закриването им (посещава лагерите в Белене, Ловеч и Скравена). На конкретното заседание възниква и въпросът да бъде освободен от длъжност заместник-министърът на вътрешните работи Мирчо Спасов, отговарящ за лагерите. Живков обаче предпочита да прояви снизхождение, задоволявайки се с разговор между него и приближения му ген. Мирчо Спасов. Любопитно е, че Б. Велчев при визитата в лагерите пожелава сам да отиде в помещенията, без охрана. Така получава достоверна и откровена информация от потърпевшите. Показателно е още, че Велчев преживява емоционално видяното, то дълго ще го държи в напрежение.  
Имах възможност да познавам Борис Велчев още от времето, когато беше втори човек в партията.  Виждаше ми се сърдечен и човеколюбив,

чужд на грубите порядки в политиката

Но по-истински го опознах на срещата ни, доста след 10 ноември 1989 г., в дома му на ул. "Антон Иванов" 25. Като изкачих третия етаж и влязох в хола на апартамента, видях възрастния бивш партиен работник и държавник в добро разположение на духа. Така, както беше седнал на масивния стол, той излъчваше самочувствие, годините не бяха ерозирали красивата осанка на тялото и едрия, мъжествен овал на лицето. Виждаше се, че държи на външния си вид и всичко това примесено със суетност, която добавя обаяние към посетените от възрастта индивиди. Направи ми впечатление, че е диалогичен, с живи реакции, умерен в съжденията, чужд на първичния инстинкт за възмездие. 
Гледаше на току-що отшумелите събития като че ли от разстояние, смяташе ги за неизбежни, наблягаше, че социалистическото ни движение трябва да извлече сериозни поуки от своето поражение в края на 80-те години. Изброяваше греховете, които той и неговите другари били допуснали, за някои от тях укоряваше Живков, мислеше, че е можело да се избегне етническата криза, довела до отдръпване на народа от БСП. Не боравеше с категории като "човеколюбие" или "толерантност", но практически това имаше предвид. Явно теоретическите си познания черпеше от живота край него.
Би ми се искало 100-годишният юбилей на видния и заслужил деец на БКП Борис Велчев да послужи за исторически по-вярна и съвременно по-далновидна характеристика и оценка на хората, които създаваха престижа, достойнството, масовостта и творческата мощ на лявото ни движение през ХХ в.