Вечният Бай Ганьо

Още като ученик не бях съгласен, че Бай Ганьо е отрицателен герой, въпреки че учителите по литература ни го представяха като такъв. През 1894 г. Алеко Константинов започва да пише разкази за него, а през 1896-а издава книга. Описал го е с доста отрицателни черти - арогантност, граничеща с престъпна дейност по изборно време, явна простащина във виенската баня и при гостуването му на проф. Иречек, търсач на келепир. В същото време той е предприемчив търговец на мускали с розово масло, които разнася из Европа. Трезво оценява политиците като маскари. В края на книгата си за Бай Ганьо Алеко Константинов му поднася извиненията си, че го е охарактеризирал с някои отрицателни черти. Казва, че не неговият герой е виновен за тях, а те са се формирали от средата в България.
Затова нека си представим кой е вечният Бай Ганьо. Това е професионален политик или бизнесмен, който иска да се изяви в политиката. Понеже номерът с гасенето на свещите и пълненето на урните с подправени бюлетини не върви, основните хватки са купуването на гласове, плащането за медийна и социологическа подкрепа, широка рекламна дейност чрез плакати и билбордове. Бизнесмени - кандидат-политици, които с месеци наред не са плащали заплати на работниците си, харчат милиони за тази цел. Съвременният Бай Ганьо

не плаща и данък печалба

който сега е само 10%, а през 1895 г. е бил 25%. Но когато Фердинанд I сяда на българския престол, се учудва, че е толкова малък, защото в Германия и Австро-Унгария е 35%. Тогава обаче властващата фигура е Стефан Стамболов, който провежда политика за стабилизиране и развитие на индустрията. В България се формира промишлено-търговска едра буржоазия, която иска да има свои представители във властта. Бай Ганьо не се числи към нея. Той не притежава нито фабрики, нито магазини. Дори не е облякъл костюм и не е обул чепици. Ходи със селски дрехи, цървули и калпак не само в България, но и при пътуванията си до Прага и Виена. Дори когато попада в комични и неосъзнати от него излагащи го ситуации, той гордо се тупа по гърдите и гръмко обявява на околните, че е булгар. Защото е патриот и за него българщината стои над всичко. Не е успял да натрупа капитал и затова се опитва да върти амбулантна търговия с мускали с розово масло. Ако има възможност, би се включил в надпреварата за депутатско или поне за кметско място, защото е разбрал, че в политиката има голям келепир. Но понеже знае, че за тази работа е нужен капитал, който обаче няма, той се заема да изпълнява поръчки на хората с пари.
Така е било в края на ХIХ в. Сега, през ХХI в., съвременният Бай Ганьо не е онзи мустакат българин от Алеко-Константиново време. Днешният може да бъде и гладко избръснат циганин (да ме извини, че не го наричам ром), който

продава контрабандни цигари

на пазарите. И докато българският Бай Ганьо е търгувал с оригинални мускали с розово масло, настоящите пробутват само чужди ментета.
На Женския пазар в София цените са поносими. Особено през по-студените дни, когато купувачите са силно намалели, някои търговци обявяват цена 1 лв. за 2 кг домати. Идентифицирам ги като  видоизменен Бай Ганьо, защото знам, че ако ги купя, ще ми пробутат поне наполовина развалена и негодна стока. При това кантарите им са нагласени така, че да ме ощетят най-малко със 100 г на килограм. За Никулден купих четири океански попчета, които ми премериха като 1,260 кг. Когато ги проверих на контролната везна, се оказаха 930 г. Опитах да направя рекламация на продавачката, а тя ми каза, че така се действа на пазара. Тогава разбрах, че има и жени Бай Ганьовки, които гледат да ударят келепир навсякъде. Това е прозрял Алеко Константинов и го е вложил като основна черта в манталитета на героя си. И по негово време е имало корупция, но не в огромни размери като днешните.
През 1935 г. в "Държавен вестник" е поместена обява за търг за павирането на улица в Горна Оряховица. Печели го фирма "Костадинов и сие", която предлага най-ниска цена - тогавашни 160 хил. лв. за 9 км. Конкурентите обжалват решението на общината пред съда и разследването показва, че 6 общински съветници са получили по 1400 лв., за да гласуват поръчката да се възложи на "Костадинов и сие". Съдът обявява: поръчката е невалидна, съветниците да внесат взетите от тях пари в държавната хазна, те получават по 8 месеца условна присъда и глоба от по 4000 лв., които да внесат в общинската каса. На кмета и на председателя на общинския съвет е наложена допълнителна глоба от по 3000 лв., защото са допуснали корупционна сделка. Това е било по времето, когато превратаджиите от 19 май 1934 г. са на власт. Те са обявили прекратяването на дейността на политическите партии и закриването на Народното събрание. Нещо подобно през 1653 г. Кромуел прави с "Дългия парламент" в Англия, когато заповядва на войниците си да изгонят депутатите от заседателната зала с прословутата си реплика "Разтурям парламента!" Впоследствие облага с огромни данъци аристокрацията и черквата, с парите построява много кораби, създава боеспособна армия, която разширява британските владения по целия свят. Отделени са средства за морски експедиции, които водят до откриване и завладяване на нови територии.
Подобни замисли, макар и в по-скромен мащаб, е имал и Стефан Стамболов. През 1895 г. той докарва на българския (тогава княжески) трон  изпадналия в дългове поручик от Австро-Унгарската армия Фердинанд Сакскобургготски, който обаче е с аристократическо потекло. Интересно защо

само България си търси чужденци

които да възкачи на престола. В Гърция и Сърбия, които също са били под турско робство, намират достойни сънародници, които коронясват. Това става даже в малкото княжество Черна гора, а също така и в Албания, която се възражда като държава едва след Балканската война. Хърватите също са имали свой кандидат за трона, защото са се надявали, че след Първата световна война ще могат да създадат самостоятелна държава, но победителките (главно Англия и Франция) решават друго. А най-добрият вариант за България е бил още след Освобождението да стане република, какъвто е бил заветът на Левски. Интересното е, че колкото повече се движим по картата от Ориента към Централна Европа, откриваме все повече републикански държави. След Първата световна война, когато се разпадат Австро-Унгарската империя и Германският райх, всички новопоявили се държави - Австрия, Унгария, Чехословакия, избират републиканския строй, въпреки че в тях има наследствени аристократи, някои от които са с династичен произход.
Каква е връзката с байганьовщината? Нашият герой заявява, че предпочита да го рита царски ботуш, а не селски цървул. Защото почти всички български политици са със селски произход, както и самият той. Защо тогава да не бъде като тях и да не извлече

келепир от политиката

Друго си е, когато има коронясан владетел, който да придава лустро на държавата. Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобургготски въвеждат етикеция за висшата прослойка. Когато през 1901 г. Фердинанд чете тронното си слово в Народното събрание, той забелязва, че има депутати с цървули. Без да има това право, нарежда на парламентарния секретар да им се удържат по 40 лв. от заплатата, с които са им купени обувки. И те са задължени да ги носят, когато са в камарата и на други представителни места и официални събития. Като върховен главнокомандващ на въоръжените сили през 1898 г. въвежда парадни униформи за офицерите и започва да създава генералитет. На парада по случай 6 май 1902 г. е във впечатляваща за онова време униформа, заобиколен от 8 генерали. Самият той е с генералски мундир, обкичен с ордени.
Алеко Константинов не доживява този момент (убит е на 14 май 1897 г.). Не успява да доразвие образа на своя герой. Но Бай Ганьо е оцелял и в различни интерпретации съществува и сега.
Какъв е съвременният Бай Ганьо? Той е синоним на човек, който търси и най-често извлича келепир от всяка ситуация. По време на избори купува или поръчва на съвременни Дочоолу и Гочоолу да му купуват гласове, за да бъде избран за депутат, кмет, общински съветник. Пронизан е от съзнанието, че и всичко друго също се купува - търгове за приватизация, за обществени поръчки, длъжности. Младите Бай-Ганьовци, които ги мързи да учат, а бащите им имат пари, си купуват изпитите и дори дипломите. Тезата, че всичко се купува, е напълно валидна и сега. Защото, ако нямаш пари и се разболееш, едва ли ще те лекуват. Тези, които не са осъзнали логиката на Бай Ганьо, или нямат финансови средства, които да приложат, т.е. липсва им капиталец, са осъдени да изпаднат на дъното. А оттам до двата метра под земята има само една стъпка.
Образа на Бай Ганьо дообрисуват с интерпретации по-късно Елин Пелин и Ст.Л. Костов. Първият - с героя си Андрешко, а вторият - с Големанов. От различни позиции двамата герои търсят начини да извлекат лична или за околните си

облага за сметка на държавата

Андрешко откарва в блатото съдия-изпълнителя, който е дошъл да секвестира житцето на неговия съселянин, защото не си е платил данъците, а Големанов като кандидат за министър раздава длъжности и постове. Но когато при Големанов идват негови съселяни и го молят за пари за ремонт на читалището, той им връчва портрета си, който да окачат на видно място.
Колкото и да ми е неприятно да го призная, защото съм антимонархист, но Батенберг, Фердинанд и Борис III са развивали филантропска дейност със средства от определения им бюджет за издръжка на двора. Дори и в най-тежките години след Ньойския договор с такива средства Борис III е създал 8 дома за деца на родители, пострадали от войните. Днес държавниците правят филантропия само с инициативи, които плащат обикновените хора. Това си е чиста байганьовщина.